Размисли за инфлацията на висшето образование

Има една новина от тази седмица, която не бива да потъва незабелязано сред скандалите за апартаменти, колкото големи и съдбоносни да са те. Става дума за премахването на държавно субсидирания прием на първокурсници в 16 професионални направления.

Това решение е закъсняло, но правилно. Университетите превърнаха висшето образование в някаква машинка за пари, нещо подобно на частните болници.

От десетилетия местата за първокурсници у нас са равни или повече от целия набор деца. Практически всеки, който завършва гимназия, може да се запише за студент в България, без да е нужно да полага някакви специални усилия или да се състезава с някого. Това очевидно бе разхищение на национален доход. Защото е ясно, че не може всички деца да имат способности да учат в университет. Освен всичко друго половината от завършващите средно образование избират да продължат своето обучение в чужбина.

Тук трябва да цитирам един мой приятел - университетски преподавател, който казва: Трябва да ни накарат да си връщаме заплатите, като гледам какъв брак произвеждаме. Това е готин лаф, но става дума за структурен проблем.

Университетите са обзети от банална алчност. Колкото повече студенти имат от “скъпи” специалности, толкова повече пари получават. Като например специалността “Национална сигурност”, каквато има вече едва ли не във всички университети в България. Завършилите тази специалност биха работили в някакви полицейски или други служби. Очевидно България няма нужда от толкова куки. Някогашната комунистическа България с нейната свръхуголемена ДС се оправяше с една школа в Симеоново.

Рейтингът на университетите в България (който е най-добрият в света изобщо) от години показва, че завършващите определени специалности работят като продавачки и че доходите на завършващите въпросните специалности и университети не са на нивото на очакванията. Създателите на рейтинга имаха наивната либерална вяра, че кандидат-студентите ще направят правилен информиран избор и няма да си губят живота да учат безсмислени специалности в измислени университети. Очевидно без регулаторна намеса нещата не се случват. Защото следването в университет е алиби за житейски провал. Човек, като прехвърли 20 години, трябва да създава семейство, да прави пари, да се осигурява здравно, пенсионно и изобщо да влиза в матрицата. Като се запише в университет, може да скипне тези важни неща - като имитира, че нещо инвестира в бъдещето си. И без да прави нищо, да бъде осигуряван и да прикрива това, което е - безработен безперспективен безделник.

Университетите се възползваха от този феномен и непрекъснато увеличаваха броя на студентите и специалностите, което доведе до инфлация на висшето образование. Днес е по-ценно да имаш занаятчийски умения, за които не е необходимо 17 години учене, колкото отделя стандартният висшист у нас. Тук трябва да цитирам един друг приятел, който обича да казва: Като умрем, няма да има кой да ни закове ковчезите. Толкова пагубна е липсата на умения сред младите. Заради сложилата се ситуация, при която чрез университети се отлагат важните житейски решения.

Сега е много модно бизнесът да се оплаква от липса на квалифицирани работници. Според мен една от причините за това е идеята, че няма нужда да работиш, може просто да учиш. След като има свръхпредлагане на университетски специалности, където можеш да се запишеш без никакви усилия и способности, кой може да очаква, че някой ще полага усилия да стане шлосер или тракторист, след като може 5 години да учи бизнес управление или психология, а след това, ако имаш връзки, да се наредиш някъде в администрацията, а ако нямаш, да станеш продавачка в мола.

Затова смятам, че това решение е много важно и правилно.