Голяма битка беше да се вдигнат в България леко данъците на старите замърсяващи коли. След това се наложи и втора битка – депутатите трябваше да осъзнаят, че с тоягата винаги трябва в комплект да върви и морков – с увеличението на таксата за “мръсните” автомобили, трябва да има и намаление за “по-чистите”.

Хубава работа. Обаче като се поинтересуваш малко, виждаш, че пак сме я свършили “хубава, ама българска”.

Защото, за да си намалиш данъка, трябва да загубиш цял работен ден и да платиш две такси – едната, разбира се, на държавата, която не си е свършила работата по-рано, а другата – на частния сектор. И като теглиш чертата накрая, не се знае има ли смисъл от толкова късане на нерви. С други думи накрая цялата инициатива за по-чист въздух може да излезе безсмислена.

Как обаче се стигна дотук?

Първо, оказва се, че огромна част от колите в България нямат вписани данни в талоните за екокатегорията. Просто там вместо ЕВРО 1, 2, 3, 4, 5 или ЕВРО 6 има три звездички - ***. Което значи, че когато преди време в КАТ са регистрирали автомобила, просто не са си свършили работата. Защото евронормата е отбелязана в документите при продажбата. Освен това тази информация може да се извади и от номерата на рамата и на двигателя с всички останали данни за колата – от обема на двигателя до това каква точно лампичка се слага на предния десен мигач.

Вицепремиерът Томислав Дончев обяви пред “24 часа” преди броени дни, че МВР няма претенции екокатегориите да са вписани в талона на колата. Но проблемът е, че данъчните имат. Освен това различните чиновници, както в данъчните служби, така и в общините в различните градове в страната, тълкуват промените различно. Ако не вярвате, заровете се в автомобилните сайтове и ще се хванете за главата.

В София едно, в Пловдив – второ, в Бургас – трето, а в различна община на столицата – четвърто. Шофьорите, които имат право на намаление на данъка, се лутат между общини, КАТ, данъчни служби и автомобилните представителства.

Сега за да си уредиш намалението на таксата, първо трябва да отидеш в офиса на съответния вносител на коли и да си поискаш удостоверение каква е екокатегорията на колата ти. Това струва между 20 и 100 лева. След това трябва с този документ да отидеш в “Пътна полиция”. Там плащаш между 20 и 36 лева за КАТ плюс канал, за да се отрази еконормата в талона.

И после отиваш в данъчното. В “Пътна полиция”, разбира се, се нареждаш като всички останали на голямата опашка за канала, плащаш такси и т.н.

Цялата тази процедура е описана и в интернет страницата на столичната полиция в съобщение от последните дни на февруари. И там между другото пише, че има общини, които изискват да се смени талонът на колата, и други, които не държат на промяната. А след като приключиш с КАТ, отиваш на опашката в данъчното, където също различни чиновници на различни места в страната имат различно мнение по въпроса за необходимите документи.

И накрая, като теглиш чертата, си загубил почти цял работен ден и си платил, за да ти намалят данъка такси между 40 и 140 лева, в зависимост от автомобилното представителство. Равносметката е като в онзи виц – дай, за да ти дадем...

Мисля си, първо, трябва ли да се дават пари в КАТ, за да направят там нещо, което не са свършили по-рано? И второ, защо трябва да захранваме вносителите на коли, когато екокатегорията на колата се вижда от документите за нея, от номерата на рамата и на двигателя?

Трябва ли всичко в България да става по сложния начин и във всяка работа да се вкарва чиновник, за да става всичко трудно и намалението винаги да ти излиза скъпо?