Парламентът трябва да промени закона, дори да срещне отпор от европейските институции. Не знам дали в Лихтенщайн има зверове, които прострелват дъщеричката си в окото

За съжаление, серия от тежки престъпления разтревожи българските граждани и съсипа съдбите на живите роднини.

Най-правилният въпрос и реакция е какво ще получат тези зверове, които отнемат човешки живот. Отговорът е: това, което позволява законът. А какво позволява Наказателният кодекс, може всеки да намери в текстовете му, които са недвусмислени. Дали е правилно, или не, ще кажа личното ми мнение.

При такива зверски убийства - на дете, на бременни жени, на длъжностни лица, двойни убийства или на повече хора, изобщо ужасни престъпления, законът определя санкция от 15 до 20 г. лишаване от свобода, доживотна присъда със замяна или без замяна. Тези, които се интересуваме от правосъдието в страната, може да сме сигурни, че съдията ще прочете тази присъда.

Въпросът е следният.

В какви случаи

ще се спаси

убиецът и

законът дава ли

му възможност

Да, законът му я позволява и убиецът ще се спаси от доживотната присъда със или без замяна.

Начинът е пак в рамките на закона и е следният.

Подсъдимият

признава

написаното

в обвинителния

акт за вярно

Той не може и да го оспорва, защото то е доказано ясно и категорично. Всеки средно интелигентен или по-малко интелигентен, но нормален човек може да се ориентира в бъдеще каква присъда ще му прочете съдията, ако се прави на велик и отрича явните доказателства. Тогава законът не дава съкратено следствие и доживотната присъда без замяна е гарантирана.

Но знаейки това, подсъдимият признава фактите и получава бонусите на процедурата. В закона тя е ясна.

Съдът не може да го осъди на доживотна присъда със или без замяна. Той казва “осъждам на доживотна присъда”, но тъй като подсъдимият е признал фактите, я заменя с лишаване от свобода - 10, 20, в изключителни случаи и 30 г. затвор.

Така че този закон, действащ в момента, дава възможност на всеки един, каквито и престъпления да направи, дори да се качи на Витоша и с гранатомет да затрие един квартал, може и ще получи максималната присъда от 30 г. А това му дава шанс след време на предсрочно условно освобождаване.

Не е справедливо някой, който е погасил два човешки живота, а има случаи в практиката и на повече, да се прибере вкъщи. В името на истината условията в българските затвори не са като европейските, но все пак има хранене, топлина, телевизор, вестници, разходка, т.е. той продължава да живее.

Добре, законът казва, че целта на присъдата е не да се отмъсти на злото, а да се превъзпита човекът, който е направил ужасни неща. Но

такъв човек

може ли да се

превъзпита?

Много трудно и под въпрос, а и като излезе на свобода, какво ще направи? Така че трябва да има промяна в закона и да няма съкратена процедура за обвинения по чл. 116 от Наказателния кодекс, които са с изключителна опасност и вулгарност.

Тази промяна на закона би следвало да направи парламентът. Дори да срещне отпор от европейските институции, свързани с правата на хората. Но ако за тях това не е необходимо, за България е. Не знам дали в Лихтенщайн има зверове, които прострелват едногодишното си детенце в окото. Хуманните принципи са за уважение, но един закон трябва да бъде съобразен с времето и мястото, където живеят хората.

Като адвокат изпитвам изключителен интерес към човешката природа. Въпросният Викторио, който уби дъщеричката и жена си, но поиска домашен арест, просто е нагъл. Срещал съм и други хора, които проявяват такова безпардонно нахалство. Той може да иска от съда и условна присъда, но реалността е друга. Даже с това си поведение се дискредитира, няма и умел подход за бъдещата си защита. На заседанието в Софийския градски съд трябваше да изрази съжаление и да каже, че затворът му е малко, въпреки че неговите думи нямат никакво значение за правосъдието, когато се определя присъдата.