Ако шофьорите познават по-добре страданието на ранените на пътя, ще са по-предпазливи, казва в интервю зам.-председателката на Софийския градски съд Албена Ботева

- Съдия Ботева, увеличиха ли се делата за обезщетения за болки и страдания в Софийския градски съд (СГС) след тълкувателното решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 21 юни т.г., с което се разшири кръгът на близките - баби, дядовци, внуци, братя и сестри, които могат търсят компенсация за смърт?

- През юли и август м. г. в СГС са образувани 140 и 158 дела, или общо 298 за двата месеца по искове на физически лица срещу застрахователя по “Гражданска отговорност”, Гаранционния фонд или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. През юли и август тази година делата съответно са 308 и 221 - общо 529, т.е.

с 231 повече

от 2017 г.

Тук не се включват делата, свързани с всички други застраховки.

От посочените 529 искови молби, постъпили през юли и август 2018 г., 91 са предявени от лица, които преди тълкувателното решение не бяха легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък. В повечето от случаите ищецът не е само един. Ищци са внуци, баби, дядовци, братя и сестри. Случва се искове да подават съпруг на майката на този, който е починал, или син на човек, с когото е съжителствал починалият.

- Върховните съдии дадоха възможност да се търси обезщетение по граждански дела и от “всеки друг, който е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от смъртта му продължителни болки и страдания”. Какво се крие зад тази формулировка?

- В тълкувателното решение на ВКС са посочени две постановления на пленума на Върховния съд. Според първото от 1961 г. за неимуществени вреди се обезщетяват най-близките родственици на починалия, а именно - деца, родители и съпруг. Второто постановление от 1969 г. допуска да се обезщетяват и отглежданото, но не осиновено дете, както и лицето, с което е имало съжителство на съпружески начала към момента на настъпване на катастрофата. Според тълкувателното решение от юли т.г. възможността за обезщетяване на други лица извън посочените в 2-те постановления на пленума на Върховния съд се допуска по изключение, и то само в случаите, когато конкретни житейски обстоятелства са станали причина да се породи т.нар. особена връзка на близост.

- Какво означава това?

- Това изключение ще го има, когато привързаността между родствениците е станала толкова силна, че смъртта на единия е причинила на лицето, което претендира обезщетение за

болки и

страдания, които

надхвърлят по

продължителност

и времетраене

обичайно присъщите за съответната родствена връзка. Наличието на формална връзка на родство между починалия и претендиращия обезщетението не е достатъчна то да се присъди. В тълкувателното решение е посочено, че правото на обезщетение на тези лица не е абсолютно, а трябва във всеки конкретен случай да се установи наличието на това изключение.

- Как се доказва в съда особена връзка на близост с починал?

- Наличието на формална връзка на родство се установява с документи. Особената близка привързаност по принцип се установява със свидетелски показания. В практиката има случаи, когато тази особена близка привързаност се опровергава от изявления на лицето, направени извънсъдебно – например по време на разследването или по друго дело.

- Открояват ли се вече тенденции при делата за обезщетение за смърт? Например да се търси компенсация за смърт при катастрофа, станала през 2013 г., т.е. преди да изтече 5-годишната давност за търсене на обезщетение.

- Голям брой от предявените искове след тълкувателното решение на ВКС се отнасяха до пътнотранспортни произшествия, настъпили през 2013 г. Неимуществените вреди от загубата на близък човек са несъизмерими с пари и каквото и обезщетение съдът да присъди, то няма да компенсира вредата. Паричното обезщетение обаче е единственият измислен легален способ, за да се реализира отговорността на виновния водач или на извършителя, респективно на неговия застраховател.

Има изключително обилна съдебна практика относно критериите, които съдът трябва да съобрази, когато определя размера на обезщетението. Тези критерии са видът и тежестта на претърпените увреждания, продължителността на болките и страданията, възстановителният период, как той се е отразил на начина му на живот, икономическият стандарт на живота в страната.

Има случаи, когато на пострадалите се присъжда по-висок размер на обезщетение от уврежданията, които са претърпели, отколкото обезщетения за смърт на близък. Настъпването на катастрофа с много ранени обикновено предизвиква голям обществен интерес, концентриран около виновния водач. Има много случаи с тежки и необратими последици за здравето на пострадалите - ампутация на крайници, загуба на вътрешни органи, множество тежки операции, загуба или съществено намаляване на познавателните способности на човека, висока степен на инвалидност. Това са все обстоятелства от исковете, които описват човешкото страдание на пострадалите при катастрофите.

- Как може да се спре войната по пътищата?

- Страданието на хората, ранени при катастрофата, остава скрито. Ако шофьорите и не само те са по-добре запознати с човешкото страдание след катастрофа, ще са много по-смирени и предпазливи. Когато се качваме в колите, никой от нас не е със съзнанието, че точно на него ще се случи инцидент на пътя. Напротив, живеем с мисълта, че на нас няма да се случи, а факт е, че се случва. Има изключително тежки случаи освен от доказателствена гледна точка и от емоционална. Случва се ищецът да е претърпял по 20-30 операции в няколко държави. Много е тъжно, когато видиш как

хора в разцвета

на силите си

остават инвалиди

и няма перспектива за подобряване на състоянието им.

- Как си обяснявате поскъпването на застраховката “Гражданска отговорност”?

- Не мога да коментирам цената на услугата, предлагана от страна в процеса (застрахователя -бел.ред). При образуване на гражданското дело вече се предполага, че в исковата молба ищецът твърди, че застрахователното правоотношение е възникнало, т.е. вече е била платена застрахователната премия. Приемането на тълкувателното решение беше наложително и с оглед съобразяване на европейското законодателство.

В някои държави, например от англосаксонската правна система, а също и в Германия и Австрия обезщетенията, които се присъждат за неимуществени вреди, са в относително нисък размер и в само ограничен брой случаи. Трябва да се посочи, че в тези системи съдебната практика допуска в случай на смърт да се присъждат доста големи по размер обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в издръжката, от която близките на починалия са се лишили.