Хитрият българин се преструва на слуга, черпи полицай с ракия и като си тръгва, обира кръчмата

Hа 8 срещу 9 февруари 1934 г. към 2 часа след полунощ полицейската команда начело с инспектор Йосиф Попов се натъква на три съмнителни лица, които се навъртат около градинката "Цар Симеон" в Пловдив.

Тримата са на известно разстояние един от друг, но по всичко личи, че са комбина.

Ченгетата спират единия от съмнителните типове, който е с една ръка, и искат да се легитимира. В това време другите двама побягват. Едноръкият се оказва 32-годишният Лука Душков. Криминалното му досие показва, че десет години по-рано, през 1924 г. е убил жена си, защото му изневерила. За това варварско деяние едноръкият получил скромната присъда от 5 години затвор, които чинно излежал в пловдивския кауш.

В пандиза Душков, вместо да придобие примерно поведение, се научил на някои лоши работи. Съкафезниците му го светнали как се отварят врати с шперц и как се разбиват метални каси. През 1929 г. убиецът излиза на свобода, но не забравя наученото в затвора, нито своите учители. Най-известният от тях е унгарецът Йохан Шандор. В следващите пет години Душков редовно му изпращал пари в пловдивския затвор.

Освободеният затворник заминава за Истанбул, където за няколко месеца извършил

няколко големи кражби,

без да бъде разкрит. Най-много Лука Душков забогатява за сметка на англичанин, на когото отмъкнал портфейла с 13 хил. турски лири. Тази сума е напълно достатъчна на престъпника да замине за Франция и да се отдаде на разгул.

Скоро Лука Душков профуква "спестяванията си" по жени и на рулетка в Монте Карло. Налага се да "поработи" известно време и в Париж. След като възстановява щетите и натрупава допълнително опит, Душков се връща в Пловдив, където си намерил двама нови приятели - Ангел Мутафчиев и Лука Алексиев, същите, с които го спипала полицията. Те се оказват подходяща компания, защото са достатъчно опитни, за да вършат работа, и достатъчно млади, за да слушат шефа.

Между 1931 и 1934 г. тройката действа главно в Пловдив и от време на време в Пазарджик. Нито една от многобройните им кражби не е разкрита от полицията. В града се говори за

невидима сила,

която плячкосва домове и магазини. Със залавянето на апашите техните престъпления едно по едно се разкриват.

При направения обиск в квартирата на Душков е открит богат арсенал от шперцове и принадлежности за разбиване на каси. Открит е и подробен план на сградата на Ямболската популярна банка. Тарторът признава, че подготвял обир на банката за 17 февруари.

Това щял да бъде големият удар на живота му, след което имал намерение да избяга в чужбина и да заживее спокойно като рентиер. Според сведенията, с които разполагал Душков, в касата на банката имало налични около 3 млн. лева. Направената от полицията справка потвърждава тези сведения.

Душков и компания посещавали често елитни заведения,

харчели яко и раздавали щедри бакшиши

Тройката била устроена на строго йерархичен принцип. Плячката се разделяла на четири части, две от които прибирал Душков, а по една неговите съдружници. Лидерската роля на едноръкия проличала и след залавянето. Без да се съобразява с мнението на другите двама, той започва да засипва полицаите със самопризнания на порции.

Първата голяма кражба, която Душков признава, е обирът на униатската църква на улица "Царица Елеонора". Следва кражбата в дома на прокурора при Пловдивския окръжен съд, обирът на съдията Димитър Димитров, на магазина на братя Манчеви на площад "Съединение", откъдето са задигнати 30 000 лева и множество скъпи предмети и т.н.

Всяко следващо самопризнание пораждало нови следствени действия. Ченгетата започват разкопки в двора на квартирата на апашите и се натъкват на

златни предмети от униатската църква

и други ценни находки. Постепенно е разкрита цяла мрежа от укриватели на краденото.

Истинска сензация предизвиква разкритието, че луксозният пловдивски хотел "Чепино" е обзаведен изцяло с крадени вещи. Укривателите са открити и задържани. Арестуван е и собственикът на хотела Грънчаров.

Освен в Пловдив бандата действа и в Пазарджик. Там обрали 5000 лева от една кебапчийница. Провалите в работата на тройката се броят на пръсти. Така например точно когато бандитите се готвели да влязат в дома на окръжния управител, се появил местният полицай. При обира на католическата катедрала "Свети Людовик" престъпниците се натъкнали на непознат и изключително сложен механизъм за заключване.

В обирите има и куриозни моменти

Така например по време на кражбата в дома на видния пловдивчанин Андрея Ковачев домакинът изненадващо се прибрал. Душков се скрил под леглото му, където изчакал няколко часа неподвижно, докато Ковачев си легнал и заспал. След това едноръкият крадец се измъкнал и обрал каквото имало.

Не липсвали и сантиментални епизоди. Една нощ при обир в еврейска къща Душков се натъкнал на спяща красавица. Момичето се събудило уплашено и започнало да се моли на неканения гост да я пощади. Душков така се разчувствал, че се отказал да вземе каквото и да е от къщата.

През декември 1934 г. Пловдивският областен съд започва разглеждането на делото срещу бандата на Душков. Процесът е открит и се превръща в истинско шоу. За това допринася духовитостта на главния обвиняем. След като прокурорът прочита обвинителната реч, в която са описани 137 кражби, думата е дадена на престъпниците. Пред любопитната публика Душков разказва забавни случки от своята апашка практика.

Най-голям смях предизвиква историята за обира на една пловдивска кръчма. В разгара на мероприятието на вратата се появил стражар. Душков не трепнал. Той отворил вратата и, преструвайки се на слуга, поканил ченгето на ракия. Направил и салата и седнал да глътне по едно с пазителя на реда. Като си тръгнал стражарят, Душков спокойно дообрал заведението.

130 свидетели потвърждават разказите на едноръкия бандит. На 16 декември 1934 г. е произнесена присъдата. Лука Душков получава 12 години затвор, Ангел Мутафчиев - 6 години, Лука Алексиев - пет и половина, а укривателят Венко Караколев - година и половина. Откровените самопризнания донякъде смекчават вината на подсъдимите.

Едноръкият и неговите подчинени са тикнати в затвора, но тази мярка се оказва временна. Скоро Душков намира начин да се измъкне не само от затвора, но и от страната. Установява се във Виена. Сменя си местожителството, но не и професията.

Продължава да краде,

при това на едро

И отново попада в ръцете на полицията, този път на австрийската. Властите във Виена отхвърлят молбата на нашите за екстрадирането на бандита поради многобройните престъпления, извършени в Австрия. Душков трябва да се примири с незавидната съдба да гние в чужд затвор.