Не е някаква титла като “заслужил артист”

През януари 1997 г. заедно с група други млади тогава български журналисти бяхме поканени в BACEE (Британската асоциация за Централна и Източна Европа) на специализация в разследващата журналистика.

Това е организация, която ползва финансиране от правителството, но не е правителствена и има впечатляваща история в подкрепата на дисидентите в Източна Европа в годините на студената война. През деветдесетте се бе фокусирала в подкрепата на демократичните инструменти в новоосвободените части на Европа, а журналистиката е важна част от демокрацията.

В курса говореха главно действащи журналисти, например тогавашният ръководител на европейското бюро на американското списания “Нюзуик”. Това, което ни обясниха тогава, а според мен е напълно валидно и днес, е, че разследваща журналистика е другото име на дълбочинната журналистика, а именно журналистика, която се опитва да стигне до корена на явлението, а не се плъзга само по повърхността. Тя не е задължително и само криминална и громи корупцията. Разбира се, най-великите разследвания са именно за злоупотреби с обществени средства, но има много успешни примери за разследвания по медицински, исторически или политически теми. Тоест всеки, който се занимава с журналистика и иска да стигне до същността на явленията, всъщност разследва.

Другият важен критерий е да не използва безкритично официалната информация. Трябва да се съмнява, да проверява фактите и да не си измисля. Световният пример за много успяла журналистика е аферата “Уотъргейт”, довела до сваляне на президента на Съединените щати Ричард Никсън. Но това според лекторите ни тогава не е точно разследване, а е т. нар. Дълбоко гърло журналистика. Тя е напълно легитимна техника, важна част от публичността. Това е използването на тайни източници, които предават готови текстове, в които има много скандални факти. Журналистите Боб Удуърт и Карл Бърнстейн наричат Дълбокото гърло тайнствения си източник, от когото получават сведенията за проникването във вашингтонския хотел “Уотъргейт”. “Дълбокото гърло” си признава след 30 години, че е Марк Фелт, вторият човек във ФБР по онова време. Наречен е Дълбокото гърло по името на порнофилма от 1972 г. с Линда Ловлейс в главната роля. В сюжета на порното главната героиня има клитор в гърлото. Поради особено чувство за хумор двамата журналисти наричат така своя източник.

Но по принцип разследващ журналист не е някаква титла, нещо като “заслужил артист”. Всеки журналист, който си върши добре работата, в един момент може да прави разследване, ако иска да стигне до същността на дадена тема. Както се казва, да бръкне под полата на темата. Но той го прави, ако може, ако търсенето на истината му е интересно и има подкрепа от изданието, за което работи. Дълбочинната журналистика е скъпа дейност, това не е копипейст и самохвалство. Затова напоследък са популярни разследващите консорциуми, като например този, който получи най-престижната журналистическа награда “Пулицър” в категорията “Дълбочинна журналистика” за “Панама пейпърс”. Там от българска страна участничка е Алексения Димитрова - дългогодишен журналист в “24 часа”. В последните 2 г. Алексения е фрилансър, но отново пише за “24 часа”.

Отвратителни са споровете била ли е разследваща журналистка убитата Виктория Маринова. Каквато и да е тя, е убита по потресаващ начин и това, че някой я е нарекъл или не с тази титла, не прави нейната смърт по-малко или повече трагична.

Наистина “Биволъ” направиха текст, от който имаше последици - прокуратурата наложи запор върху 14 млн. лв. на “Джи Пи груп”, за които има подозрения, че са изкарани от престъпна дейност след сигнала на “Биволъ”. Което си е голям журналистически успех. Но те измислиха тази самохвалска кампания върху гърба на загиналата Виктория и това накара много хора да се отнасят с големи резерви към твърденията им. С една дума уцелиха се сами в капачката, долу-горе както направиха малко преди това “Господари на ефира” с изиграното страдание на репортера Върбанов, дето уж бил бит. И двете медии загубиха доверие, вероятно завинаги. А “господарите” се бяха приближили до световния идеал за разследваща журналистика. Хората звънят на тях, а не на полицията. Хващат една тема и се задълбочават наистина.

Но какво да се прави - трудно се насища жаждата за слава и драматизъм. В случая с “Биволъ” тяхната теза подозрително съвпадна с това, което бил казал Александър Дугин по руската телевизия - “Българският народ бил оглупял от престоя си в ЕС и вярвал, че един циганин наркоман бил убил случайно яростен критик на правителството”.Така съобщи един хибриден сайт, наистина не съм гледал Дугин. Без да изпадам в теории на конспирацията, само припомням, че това е идеологът на Путин - антиевропейския православен фундаменталист, който измисли т. нар. евразийство.