Красавицата е водеща на новото спортно предаване по БНТ “Спортисимо”. Все още е в майчинство и се грижи за дъщерите си Ема и Анна

Славена Вътова е родена през 1989 г. в Шумен, но расте в различни градове заради баща си, който е военен. Като малка спортува лека атлетика и тенис на маса, откъдето печели отборни награди. Когато е в 8-и клас в математическата гимназия в Шумен, Вътова се включва в различни конкурси за красота. Печели “Мис Черно море”, а през 2006 г. става “Мис България”. През годините красавицата е ководеща и коментаторка в различни тв предавания. От началото на новия сезон на БНТ тя е водещ на спортното предаване “Спортисимо”. В последните 3 години Славена Вътова става майка два пъти. Голямата дъщеря Ема вече ходи на детска градина, а Анна навърши 1 г. в началото на септември.

- От началото на новия сезон на БНТ сте водеща на премиерното всекидневно спортно предаване “Спортисимо”. Как върви работата по него?

- Много добре. Досега сме снимали 4 уикенда подред, по 10 предавания. Сега ни гостуват само известни личности и в следващите два месеца и половина предаванията ще са с тях. Капитани на двата отбора са Тити Папазов и Вили Вуцов. В първите епизоди участваха Христо Йовов, Ваня Джаферович, Георги Иванов-Гонзо и Станимир Гъмов.

- Защо започвате предаването само с известни личности?

- Идеята е, че докато запознаем зрителя с формата на предаването, ще играят известни лица. Известни дори е меко казано, защото участват световни, олимпийски, европейски шампиони като Евгения Раданова, Таня Богомилова, Мария Гроздева и Детелин Далаклиев. Имаме такива, които нямат нищо общо със спорта, но много се вълнуват от него. В една от следващите седмици ще играят Дичо, Кирил Ефремов и Ники Илиев. Участват и много спортни коментатори. Надяваме се така да привлечем вниманието на зрителя, защото “Спортисимо” не е насочено само към популярни хора.

- Какво трябва да направят зрителите, за да могат да участват в “Спортисимо”?

- Просто трябва да се запишат трима души, като един от тях да е капитан. Звъниш на един приятел, на друг приятел, мама, леля, може да е абсолютно всеки. Не е необходимо да има някаква роднинска връзка.

- Има ли награди за победителите и какво могат да спечелят участниците?

- Известните личности, които излъчваме сега, не играят за награда, а само за чест. (Смее се.) Участниците ни оттук нататък обаче ще могат да спечелят различни неща. Всяка седмица наградата ще бъде различна, може да е пътуване например. От цялата седмица двата най-добри отбора ще се състезават помежду си в петък и тогава ще става ясен големият победител.

Главната цел на предаването не е да се печелят само награди, а да покажем и припомним славните моменти на българския спорт, както и да насочим вниманието към наболели теми от света на спорта. Използваме архивни кадри от БНТ и така се научават много полезни неща.

- Предаването изисква доста добри познания във всяка спортна насока. Как вие се подготвяте?

- Сега обръщам много повече внимание на спорта, отколкото преди. Гледам мачове например много по-задълбочено. Интересувам се кой играе, какъв трансфер е, за колко е купен и така нататък. Преди съм гледала футбол от гледна точка на това, че мъжът ми гледа много, а аз

обичам да се обзалагаме

кой отбор ще спечели

- Това е предаването, в което за пръв път сте самостоятелна водеща. Притеснявате ли се и имате ли вече гафове?

- Да, имам, разбира се, и то много, но работя върху това да оправдая доверието, което ми е гласувано като водеща. Този формат ми е сблъсък с нещо ново, непознато и малко се притеснявам. Постоянно трябва да следя въпроси, реакции на участници, в слушалката ми говори режисьорът. Участниците понякога са доста темпераментни, разпалват се и трябва да се овладяват ситуации, за които, признавам, в първите епизоди не бях съвсем подготвена.

Иначе постоянно изпадаме в забавни ситуации. Скоро ще започнем да качваме всички тези смешни моменти на фейсбук страницата на “Спортисимо”. Примерно има много мои падания, защото на места има стълбички, а няма осветление. Има моменти, в които просто всички изпадаме в толкова луд смях, че спираме снимките и трябва да се изчакаме да ни мине.

- Участвали сте в много предавания. Преди беше в “Български спортен тотализатор” заедно с Део. Правили сте шоу с Башар Рахал. Кое ви беше най-голямо предизвикателство?

- Всяко едно от предаванията досега е било много полезно за мен и съм имала възможността да работя с изключителни хора. Имаше едно предаване по ТВ7 “Следващият, моля”. Башар Рахал беше водещ и там имаше един образ Лудото Славенче. Във всяко предаване трябваше да се превъплъщавам в различна роля като изигравах кратък скеч, след който имаше задаване на въпроси. Толкова беше забавно. Влизала съм във всякакви роли: на оперна певица, сумист, щангист, тракторист, миньор, инспектор и монахиня. Всяка една от тези роли беше подплатена с костюм и грим. Пяла съм и съм правила какво ли още не. Беше голямо предизвикателство за мен, защото беше тотално вадене от зоната на комфорт. Там страшно много се забавлявах.

- Освен с любопитни въпроси в новото предаване доколко спортът присъства в живота ви?

- Спортувала съм още като ученичка. Била съм

в спортна школа по

лека атлетика от

първи до пети клас

После съм играла тенис на маса. Това са двата спорта, с които съм се занимавала. Извън това съм минавала през всякакви други спортове. Занимавала съм се с плуване, кикбокс, фитнес. Последните 2 години ходя на модерните напоследък класове. Бях на кросфит с тежести, пилатес и други. Общо взето всеки ден ходя на нещо, като ги редувам - силови тренировки с по-леки.

- Участвали ли сте в състезания и имате ли някакви успехи оттам?

- В математическата гимназия в Шумен, където съм учила, имахме отбор по тенис на маса и бях доста добра, но бях. (Смее се.) Имахме медали от състезания, на които съм участвала заедно с отбора, но те са останали в училището.

В “Спортисимо” постоянно се случват гафове, които скоро ще се качват във фейсбук

- Тенисът на маса не е никак женски спорт. Как се запалихте по него?

- Вина за това има брат ми. Той е почти 2 години по-голям от мен и много играеше тенис на маса. Като ни пускаха навън, аз вечно трябваше да съм заедно с него, за да ме пази. Той се събираше с приятели да играе тенис на маса и аз умирах от скука. Накрая ме научи и мен да играя, за да спра да мрънкам да правим нещо друго.

Изведнъж много се запалих и се оказа, че съм добра. Имам бързи реакции. Треньорите в училище също се запалиха да ме обучават. Няколко години изкарвах часове след училище в залата да тренирам.

- В момента изглеждате в много добра форма, а преди година бяхте бременна с втората си дъщеря Анна. Отрази ли се бременността на фигурата ви?

- Да, успях за една година да сваля 25 килограма. Няма как при мен това да стане без диета. Не съм от късметлийките с готиния ген. Наблегнах на спорта, направих и диета, която е по-скоро режим на хранене. Ограничих джънк фуд (от англ. - вредната храна). Не ядеш сладко и хляб. Заместваш ги с добрите въглехидрати. Основно приемаш месо, яйца, зеленчуци и плодове. Изключила съм млечните продукти. В никакъв случай не съм гладувала, защото при цялата тази активност и недоспиване заради малките деца, няма как да не се храня. Винаги в седмицата имам и един ден, в който си позволявам да хапвам по нещо сладко като кроасан например, защото, когато тренирам, нямам угризения.

- Вашите деца са все още много малки, но спортуват ли?

- По-голямата, която вече е

на 3 години, ходи

на йога и на карате

В детската градина предлагат такива класове. Сега, докато е малка и все още не се е ориентирала, нашият принцип е към каквото прояви интерес, пускаме я да пробва. Тя след това ще си избере. Вкъщи ми показва какво е научила: “Мамо, виж, мога мост”. Показва ми как може да стои на един крак, прави нещо като везна. Това без никой да я притиска. Нито аз, нито баща ѝ.

- Ограничавате ли малката Анна в нещата, които яде?

- Не, но тя е много смешна, защото няма нито един зъб още. Повечето деца на 1 г. имат по един-два, а дори и повече зъба. Тя няма още нито един, но това не ѝ пречи да яде кюфтета примерно. Да чукна на дърво е с много добър апетит. Хваща едно кюфте и само с венци мели абсолютно всичко.

- От месец вече снимате “Спортисимо”. Успяхте ли преди това да намерите време за почивка това лято?

- С децата и мъжа ми ходихме в Гърция, а само двамата с мъжа ми бяхме в Италия. Това, беше времето само за нас двамата.

Обикаляхме местността

Амалфи

Бяхме в Салерно, а всеки ден пътувахме до различно място. Съпругът ми има познат там и той ни развеждаше.

Аз обожавам да пътувам независимо докъде. Обичам и планината, и морето. Примерно до гръцката граница има едно селце Омая. Много го харесвам. Там се намира и село Лещен. Суперкрасив район.

- Печелите “Мис България”, когато сте едва на 17 г. Какво ви провокира да започнете да ходите по конкурси за красота?

- Никога не съм имала амбиции в тази посока. Като малка бях супермъжкарана. Не съм си играла с кукли, обичах пъзели. Постоянно се мъкнех с брат си. Носих неговите блузи и анцузи. Бях късо подстригана. Походката ми беше мъжкарска. Обичах да играя на стражари и апаши. 9 пъти съм си цепила главата. Не бях много кротка. Майка ми в един момент каза: “Ти си момиче.” Тя имаше приятелка, която правеше курсове за модели, и ме записа на тях, за да мога да заприличам на момиченце, да си оправя походката и малко да се поизправя. От тениса на маса много се бях изгърбила, защото е много важно там да си приведен.

Започнах курсовете, пуснах си косата по-дълга, промених си походката.

- Кога дойдоха първите успехи в конкурсите за красота?

- В гимназията в Шумен имаше една традиция да се прави конкурс за красота. Аз бях в 8-и клас, когато един ден група приятели ми казаха, че са ме записали на конкурса. Първо, бях заек още, второ,

такова състезание беше

прекалено женско за мен,

но се явих и даже го спечелих. Последваха конкурси като “Топ модел Шумен”, “Мис Шумен” и др. Винаги всички бяха по-големи от мен и ми изглеждаха като богини тези жени.

- Как се озовахте на “Мис България”?

- След като спечелих “Мис Шумен”, автоматично ме включиха в регионалния “Мис Черно море”. Там участва цялото Черноморие и околността. Първото място на “Мис Черно море” беше включване в “Мис България” без кастинг. Нямах особено самочувствие, въпреки че се бях поошлайфала вече.

Спечелих “Мис Черно море”, а преди да излезем за награждаването, погледнах към земята и си намерих стотинка. Казах си: “А, късметче”. Тогава една от организаторките ме чу и ми каза: “Ще видим, може наистина да ти е на късмет”. Като излязох и обявиха, че съм първа, отдадох спечелването на късмета от стотинката. (Смее се.)

- От 2006 г., когато ставате Мис България, до днес са минали 12 години. Забелязвате ли за това време конкурсите за красота да са се променили?

- Да, преди години, като имаше “Мис България”, това беше голямо събитие. Беше един конкурс, за който се говореше и се знаеше от всички. Хората сядаха пред телевизора и чакаха да се излъчи. Последните години има изобилие от конкурси - “Мис България Горно Нанадолнище” и всякакви разновидности. Цялото изобилие много разми нещата. За жалост,

някои започнаха да печелят

популярност и чрез скандал

Но това го наблюдавам навсякъде в живота. Във всяка една сфера е така.

Преди обществото беше по-консервативно, имаше правила, които се спазваха. Но това ни е всекидневието, това е светът, в който живеем и аз не го оплювам. Не заставам срещу това нещо, адапивна съм към тази ситуация.

- Ще подкрепите ли дъщерите си, ако един ден те също тръгнат по този път с конкурсите за красота?

- Ще ги подкрепя във всяко нещо, към което се насочат. Стига да имат данни и възможности в тази посока, бих ги подкрепила.