Към средата на 2018 г. Реджеп Тайип Ердоган успя да постигне почти всичко, което целеше при първото си идване на власт през 2003 г. Според всички критерии, освен официалното име, Турция вече е типична ислямистка диктатура, а Ердоган е нейният самовластен лидер. Въпреки това, вместо да се чувстват напълно самоуверени, Ердоган и неговата клика се борят с надвисналите над тях неизбежни проблеми и предчувствието за предстояща катастрофа. В много отношения това е неминуемо и е резултат от самото естество на радикалната трансформация на една несъвършена демокрация в угнетяваща тирания. Катастрофата за Турция може да не дебне зад ъгъла, но е неизбежна и това се разбра доста по-рано от очакваното. Сривът на турската лира от миналия петък вероятно е сигнал, че под „по-рано” трябва да разбираме „сега”.

За да разберем защо такова развитие е неизбежно, може би трябва да хвърлим бърз поглед към неотдавнашната история. От политическа и икономическа гледна точка, Анкара имаше огромна полза от съюзничеството си със Запада, започнало след Втората световна война. Турция влезе в НАТО и стана негов авторитетен член и се ползва с огромни предимства като член на Европейския митнически съюз и предпочитан търговски партньор на САЩ. Не би било преувеличено да се каже, че без тази широка проява на добра воля от Запада, Турция, която няма природни ресурси, щеше да остане една обикновена държава от Близкия изток. Вместо това, тя се наложи като квази западна, въпреки очевидните и икономически и политически дефицити. Уви, това приключи.

Повеждайки страната си по пътя към ислямизма и тиранията, Ердоган скъса връзките със Запада. Това е неумолимата истина, въпреки че мнозина в НАТО и Западна Европа хранят илюзии за противното. Фактите показват, че сега Турция е враг на демократичния Запад и колкото по-скоро осъзнаем това и действаме по подобаващ начин, толкова по-добре ще е за западния съюз, а в крайна сметка и за самите турци.

От икономическа гледна точка, Ердоган, който като кмет на Истанбул е бил правомерно обвинен в корупция десетина пъти, е вкарал огромно количество държавни средства в мегапроекти в строителния сектор и сделки с недвижими имоти на своите ислямистки приятели, в усилието си да стимулира растежа. Това става за сметка на огромните търговски дефицити, които се нуждаят от постоянен приток на горещи пари, за да се поддържат. Докато през годините преди Ердоган (1975-1989 г.) дефицитът е бил средно 1,7% от БВП, по време на неговия мандат (2003-2016 г.) той се е повишил до неустойчивите 4,8% от БВП. Като добавим и лирата, която сега е в процес на свободно падане, не е ясно как Турция може да избегне пропастта. Финансовите експерти смятат, че при валутен курс от 7,10 лири за щ. долар, всички банкови резерви ще бъдат изчерпани и банковата система ще бъде изправена пред колапс. Миналият петък валутният курс за кратко стигна 6,87 лири за долар.

Независимо от всичко посочено тук и въпреки многото доказателства за катастрофалния курс, по който Ердоган е насочил Турция, много европейски страни и самият Европейски съюз продължаваха да наливат пари в този безнадежден проект. След катастрофалното решение за отваряне на границите на ЕС за мигрантите през 2015 г., г-жа Меркел задълбочи грешката си, сключвайки сделка да заплати на Ердоган, за да задържи мигрантите извън ЕС. Междувременно някои европейски банки, които много експерти считат за „зомби-банки”, като испанската BBVA, френската BNP Paribas и италианската UniCredit, напомпаха над 133 млрд. Щ. долара в Турция, които най-вероятно ще загубят в близко бъдеще. Не е чудно, че в петък, когато лирата се срина, еврото загуби 1% спрямо долара.

Докато Европа остава затънала в типичната си парализа на политиката по отношение на Турция, най-накрая има признаци, че Вашингтон е разбрал, че времето за разговори с Анкара е вече изтекло. Миналата седмица президентът Тръмп и вицепрезидентът Пенс предупредиха Анкара, че ще и бъдат наложени „големи санкции”, ако не освободи незабавно арестувания американски пастор и скоро след това наложи санкции на двама турски министри – безпрецедентно действие в дългата история на НАТО. Пастор Брънсън, разбира се, не беше нищо повече от пешка в циничната игра на Ердоган, с която турският президент се надяваше да го размени за „черния цар Фетулах Гюлен”, което показва колко невеж е ислямистът по отношение на западните норми и върховенството на закона. Оттогава насетне Тръмп също така увеличи тарифите за турския износ на стомана и алуминий.

Още по-сериозни са усилията на Сената да се предотврати доставката на бойни самолети F-35, ако Анкара не се откаже от идеята за закупуване на руската система за противоракетна отбрана S-400, която, разбира се, е напълно несъвместима със системите на НАТО. Американският Конгрес също полага усилия, за да попречи на Турция да получи допълнителни заеми от Световната банка и ЕБВР.

Трябваше да мине известно време, преди САЩ да отговорят на крещящия антиамериканизъм и провокативно поведение на Ердоган, но сега това е свършен факт и Турция ще плати скъпо за безумието на своя нов султан. Това е цената, която ислямизмът ще заплати.

Анализът е от bulgariaanalytica.org