Апостола не принадлежи само на България, той е един от големите граждани на света, родени през XIX в., казва Антонина Лозанова

Антонина е на 18 г., но вече има 9 късометражни документални филма - всеки с награда от български или международен конкурс.

Ученичката от Природо-математическата гимназия “Екзарх Антим Първи” във Видин има две награди за лентата “Северозабравени” от третото издание на фестивала “Кино в длан” в Шумен. Филмът е заснет с мобилен телефон през 2017 г., след като Антонина взела участие в благотворителната инициатива “Бъди човек”. Заедно със съученици през 2015 г. събрали пари, купили хранителни продукти и ги занесли на възрастни хора в затънтени села край Видин.

“Те се радваха не толкова на продуктите, а на вниманието, защото са самотни и забравени. Имат нужда някой просто да отиде и да поговори с тях. Самотата им ме порази и реших да се върна и да направя филм”, казва момичето.

Заснела повторните си срещи с телефона, написала сценария и така се родила 5-минутната лента. В нея има трогателни моменти. Една от самотните баби, на която дават пакета с храна, казва: “Мен ме е срамота!”, защото се чувства неудобно заради положението, в което се намира. Друга, която живее в мизерна къщица, но има кутия с бонбони за гостите, които рядко прекрачват прага ѝ, подканя децата да си вземат не по един, а по два.

Особено ценно за Антонина е първото място на международния конкурс “Заедно в XXI век”, което печели в раздел “Мултимедия” с продукция за Руско-турската война “140 г. свободна България”. Наградата е 5-дневна екскурзия в Москва през септември и препоръка за следване в университет в Москва или Санкт Петербург. Това сбъдва мечтата на момичето да отиде в Русия.

“В семейството

сме русофили,

слушаме руска музика, израснала съм с анимационнита филмчета за Чебурашка и крокодила Гена”, казва Антонина, която изучава руски в гимназията.

Момичето създава и филми за Петко Славейков, Васил Левски, Йордан Йовков, Пушкин и шейх Бедредин.

“Левски не принадлежи само на българите, а на цялото човечество. Той е един от големите граждани на света, които ражда XIX в., и за него трябва да се знае и извън България.” Така Антонина обяснява защо филмът за Апостола е единственият, за който е

направила

субтитри на

английски

Ученичката е събрала живота му в 9 минути.

“Преди Левски освободителното движение е безпомощно, няма формация, която да е способна да организира националната енергия за радикални освободителни акции. Идеите му за свободата и бъдещето, в което провижда един разумен човешки свят, не могат да бъдат затворени в национална рамка”, обяснява Антонина.

“Някои от уроците са дълги и мен ме отегчават, а много ученици изобщо не ги четат. Затова започнах да правя такива филми по 8-10 мин - на нечетящите ученици ще им е по-лесно да видят едно филмче с хубава визуализация и най-важната информация”, обяснява девойката.

Изработването на един филм ѝ отнема 2-3 месеца. Започва със събиране на необходимата информация, но не от интернет, а само от печатни издания, за да е сигурна в достоверността на фактите. После прави сценария, снимките и озвучаването. Любимата ѝ част е монтажът.

Родителите ѝ се занимават с видеозаснемане, майка ѝ има студио и покрай тях Антонина от малка прехващала от занаята им. Отскоро момичето трупа опит и като журналист - води младежка рубрика “Тийнрепортер” за БНР във Видин.

Решила е да

кандидатства

в НАТФИЗ, но

още се колебае

между “Монтаж”

и “Режисура”

Ако не я приемат тук, ще замине за Русия, но е категорична, че ще се върне във Видин.

“Лесно е да избягаш от Видин. Трудно е да останеш тук и да се бориш, за да промениш нещата. Може да не можем да си построим магистрала, но можем да сме добри хора, да сме всеотдайни. Ако всеки прави по нещичко, за което иначе не е длъжен, ще живеем по-добре - обяснява момичето и дава пример: - Ние не бяхме длъжни да отделяме от стипендията си и да купуваме храна за самотни хора, но го направихме.”