Две седмици преди края си световното първенство остана без своите герои. Натрапената битка между Лионел Меси, Серхио Рамос, Кристиано Роналдо, Неймар и дори Мохамед Салах, която бе рекламирана шумно преди началото, просто не се състоя.

Всъщност истерията бе раздута отново и само заради интересите на клубовете. Които през последните години постепенно, но трайно убиват националните отбори. По една проста причина. Шампионска лига се играе всеки сезон, приходите са огромни, а за световно се чака четири години.

В това убийство дейно участие вземат ФИФА и УЕФА, които се правят на слепци и чинно изпълняват всичко, което искат големите отбори. Заради по-сериозните приходи и за тях, разбира се.

Най-лесно е да се каже, че в “Реал” и “Барселона” Меси и Роналдо има с кого да играят, а в националния отбор - няма. Абсолютно вярно е, че едва ли Аржентина е имала по-слаб треньор в историята си, който няма как на две магарета сено да раздели, камо ли да си направи състава и обърка толкова неща, че подобно нещо едва ли ще се случи въобще в историята на футбола.

Но всичко бе предопределено. Няма човешко създание, което да издържа на подобно натоварване. Само за последния сезон, който стартира през миналата есен, Меси е изиграл 32 мача за първенство, 8 в Шампионската лига, 8 за купата на Испания и още, и още. Към това се добавят и четири на световното. Или с приблизителност има по два мача на седмица. Само един киборг не би се изморил.

Същото се отнася и до Кристиано, за Серхио Рамос и останалите. Парите са в клубните каси, от тях си заработват парите. И в крайна сметка си играят за тях. Просто трябва наистина да се разбере точно как се възстановяват в Португалия, след като Роналдо сам носи на гърба целия им държавен тим след тежкия сезон в “Реал”, увенчан с Шампионска лига.

Маркетингово също така клубовете са доста по-добре поставени от националните отбори. Те се виждат всеки ден, играят дори по два мача на седмица. Националният я се класира на голямо първенство, а си остане у дома. Справка - Италия и Холандия. Доста по-лесно е да налееш пари в “Ювентус”, отколкото да дадеш такива на “скуадра адзура” и тя да отпадне в квалификациите. Цялата ни рекламна стратегия отива по дяволите, пък на всичко отгоре те свързват с някакви лузъри.

Войната срещу световните тръгна от УЕФА, която направи Шампионската лига, само и само да угоди на богатите. Преди беше трудно - директни елиминации, и то срещу шампион. И някой може да те прецака. От мижав пазар. “Цървена звезда”, “Стяуа”, някой друг. И приходите ти отиват по дяволите. Сега е друго. Чакаш си направо в групите, ахмаците рият по квалификации в най-големите жеги, а накрая прибираш милионите.

Парите имат свойството да създават и измислени герои. Преди световното те е страх да отвориш хладилника, че отвътре ще изкочи “Барселона” да ти предлага броколи. Всичко беше Меси срещу Роналдо. Две седмици след началото ги няма. Или всичката пара отиде в свирката, а влакът си остана на гарата.

Този проблем тепърва ще се задълбочава, защото във футбола богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни. А за парите граници няма. Което означава, че националните отбори ще станат излишни. Пък нека се правят световни първенства и по 50 отбора.

Много от големите плакаха след отпадането. Но са в Русия. И е трябвало да знаят, че Москва не вярва на сълзи.