Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отказваме Еузебио от националния преди мондиал' 74, но после падаме жертва на тоталния футбол на Холандия

Нашите са на четвърто поредно световно и пак не успяват да прескочат групата въпреки геройствата на Христо Бонев.

50 000 зрители се изсипват на стадион "Васил Левски" в прохладната майска вечер. Много от желаещите да гледат мача на живо не успяват да се сдобият с билети, а милиционерите внимават да не се покачи напрежението край входовете на стадиона.

Настанилите се по трибуните имат щастието да наблюдават един от най-качествените мачове на националния отбор на родна земя. Гостът е именит, успял, надменен. Нашите, от друга страна, са в процес на смяна на поколенията и на терена излизат много млади и все още неопитни момчета. Талантът им обаче е в изобилие, а огромното желание и енергията на препълнените трибуни свършват останалото.

България посреща Португалия в сблъсък за място на световното в Западна Германия през 1974 г. Година по-рано на "Васил Левски" нашите стигат до изключително ценната победа с 2:1. Както вече стана дума, повечето от големите звезда от миналото световно са се отказали, а две години по-рано в автомобилна катастрофа загиват Гунди и Котков.

В онази майска вечер изгрява звездата на Христо Бонев. Домакините от самото начало на мача подсказват, че не са особено респектирани от пълния със звезди португалски тим, сред които са Еузебио и Симоеш. В 38-ата минута 27-годишният Бонев със страхотен пас извежда пред опразнената врата Георги Денев и той не греши.

Българите нанасят решителния удар в 60-ата минута, когато Начко Михайлов и Бонев развинтват защитата на гостите и последният вкарва нов гол. Португалците връщат едно попадение, но за повече не им стигат силите.

Няколко месеца по-късно националите гостуват в Лисабон, където удържат 2:2 и така се класират за четвърти пореден мондиал. Това е и последният мач на великия Еузебио за Португалия. Един от най-великите футболисти на всички времена се разделя по неособено впечатляващ начин с националния си отбор, въпреки че силно желае да направи силно световно и така да напусне сцената с гръм и трясък.

Българите объркват сметките му, но Еузебио никога не се е изказвал лошо за нашите. Напротив, той лично се прехласва по играта на Георги Аспарухов и мечтае да играе в един отбор с него. Силните му думи са след двата мача на "Левски" с неговия "Бенфика".

"Сините" дебютират в КЕШ през късната есен на 1965-а и жребият ги праща срещу португалския гранд. В София мачът завършва 2:2, като Гунди открива, Симеон Николов вкарва за 2:1, но Еузебио неизменно изравнява.

"В онзи мач Еузебио игра великолепно. Сякаш беше от друга планета. Спомням си втория му гол. Затича се към тъчлинията, но после изведнъж смени рязко посоката и драсна! Въобще не разбрахме откъде ни дойде", ще разкаже по-късно Иван Вуцов.

На реванша ролите се обръщат и Гунди вкарва 2, а Еузебио - 1, но Бенфика бие с 3:2 и продължава напред. След края на мача Еузебио хвали Гунди и го кани да играе с него в "Бенфика". Това, разбира се, е невъзможно в годините на зрелия социализъм.

Но да се върнем към епичното четвърто поредно участие на българския национален отбор на световните финали. Само си представете как звучи това в днешно време! Опитайте да си помечтаете как България неизменно се класира за мондиал, след като поваля силни съперници в квалификациите.

Преди повече от 40 години нашите го правят за кеф на милионите фенове и за ужас на англичаните. На Острова вестниците тръбят: " "България за четвърти пореден път на световно първенство! Какво нахалство!". Причината за тяхното разочарование е провалът на "Трите лъва", които не успяват да прескочат квалификационната си група.

На турнира в Западна Германия отсъстват и традиционни сили като Франция, Испания, Унгария и Мексико.

За сметка на това българите отново са на световно и отново не успяват да прескочат групата си. Жребият ни праща срещу трудни съперници - Швеция, Уругвай и Холандия. Водени от Христо Бонев, Георги Денев и Божил Колев, нашите правят равни мачове с Уругвай и Швеция, като особено инфарктен е сблъсъкът ни с "урусите".

Христо Бонев извежда България напред в 75-ата минута, но минута преди края Павони изравнява с удар от малък ъгъл. Нашите дават всичко от себе си в третия и решителен мач срещу Холандия, но нямат никакъв шанс срещу "лалетата", които на това световно показват на останалия свят какво означава "тоталния футбол". "Трикольорите" губят с 1:4 и заемат третото място, изпреварвайки двукратния световен шампион Уругвай.

У нас по традиция започват анализите дали отборът е дал най-доброто от себе си, дали треньорът Христо Младенов е дал шанс на най-подготвените, дали българският футбол не се нуждае от реформи. Много ръководители се изказват, но никой не предполага, че това е последното ни участие на мондиал за следващите 12 години.

Иначе на световното холандците са в центъра на вниманието, след като още в първия си мач срещу Уругвай събират очите на футболния свят със странната си постройка. "Лалетата" уж играят 4-3-3, но това е твърде условно твърдение. Никой от футболистите няма строго определена позиция освен вратаря.

В един момент всички могат да се втурнат в атака, а в следващия да се наредят пред собственото си наказателно поле. България също пада жертва на новата схема на игра, което дава шанс на националите след това да разказват с достойнство какво точно им се е случило в третия мач от груповата фаза.

Никой не успява да се противопостави на тоталния футбол на холандците чак до финала, където ги очакват домакините. За западногерманците това световно носи по-специални емоции. Те искат да покажат на света, че завинаги са се преборили с комплексите си от загубените две световни войни и са преживяли всички следвоенни кошмари.

Титлата на домакинския мондиал е задължителна задача за Бундестима и те вървят към финала с увереността на чисто нов немски автомобил. Холандците не се впечатляват особено от националистическите настроения на домакините и предвкусват първа световна титла. Преди мача холандските пощи отпечатват 100 хил. пощенски марки с надпис "Холандия - световен шампион".

Началото на финала сякаш подсказва лесен успех за "лалетата" и нов тираж на холандските пощи. Великият Кройф се връща в своето наказателно поле, поема топката и дава началото на вихрена атака, която е спряна в наказателното поле с нарушение. Хьонес спъва Кройф, а Неескенс за малко да скъса мрежата с топовния си изстрел. Германците бързо се окопитват, а персоналният пазач на Крал Йохан - Берти Фогтс, се залепва за своя съперник и буквално не му дава да диша.

В 27-ата минута германците получават право да изпълнят 11-метров наказателен удар и Брайтнер не бърка. След това Бундестимът налага натиск и две минути преди края на първото полувреме великият Герд Мюлер изненадва вратаря Йонгблод за 2:1. През втората част и двата отбора организират фантастични атаки, а вратарите се представят блестящо.

Последен съдийски сигнал и ФРГ печели купата. Щастливите германци правят почетни обиколки на изправения на крака "Олимпиащадион". След края на световното Герд Мюлер се отказва от националния, въпреки че е само на 28 години. Същото прави и покойният вече Йохан Кройф, който след това ще получи шанса да спечели много важни трофеи, но в ролята си на треньор.

Коментара ()

Вашият коментар