Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Какво уби Сена - мисълта за Шумахер или технически гаф на конструкторите?

В смачкания му болид откриват австрийското знаме, което бразилецът планирал да развее в памет на млад пилот, загинал ден по-рано на същата писта.

Минаха 24 години от смъртта му, но никой не посмя да посегне на ореола му на най-голяма звезда във "Формула 1". След него имаше и други големи шампиони, които постигнаха дори повече победи, но той си остана завинаги номер 1. Не заради трофеите, а заради начина, по който караше своя болид.

По време на състезание сякаш се срастваше с колата, изстисквайки я до краен предел. След всяка победа казваше, че е можел да бъде поне малко по-бърз и още на следващото състезание ще експериментира, за да провери колко още по-бърз може да е болидът.

И така се стигна до онзи 1 май 1994 г., когато на шестата обиколка на пистата "Имола" на завоя "Тамбурело" Аeртон Сена не успя да овладее автомобила си и се заби в бетонна преграда. Бразилският пилот нямаше никакъв шанс да оцелее след като връхлита върху бетона с почти 300 км/ч. Въпреки че всичко се случва пред очите на милиони, смъртта му някак си продължава да тъне в мистерия. Което, разбира се, помага още повече за митологизирането на великия шампион. Факт е, че 24 часа по-рано друг пилот загива на същата писта, но за него през годините се пише твърде малко.

Роланд Ратценбергер е роден само няколко месеца след Аертон Сена и също като него сякаш има бензин, а не кръв във вените си. Австриецът загива на 30 април по време на втората квалификация на "Имола". Гибелта му е новина за медиите, но не може да се сравни с истерията, която се развихря след гибелта на Сена 24 часа по-късно. Двамата пилоти са погребани в един и същи ден, но на различни места. На едната траурна церемония са се събрали родителите на загиналия, приятелката му и неколцина приятели. На другата сякаш се е изсипал половината свят.

Любопитното е, че тогавашният президент на ФИА Макс Мозли решава да отиде на по-скромното погребение на Ратценбергер. Той е убеден, че достатъчно звезди от политиката, спорта и шоубизнеса ще отидат да се простят с бразилската звезда в най-елитния моторен спорт.

"Гибелта на Сена беше трагедия, а Ратценбергер беше просто мъртъв. Но за мен не беше точно така. Австриецът беше млад талант, който дори нямаше достатъчно пари, за да успее. Разчиташе на спестяванията на родителите си съдбата ни го отне точно когато можеше да се зарадва на успеха", ще си спомни по-късно Макс Мозли.

Неговото предсказание се сбъдва. Гробищният парк се оказва тесен за всички желаещи, които искат да си вземат "последно сбогом" с Аертон Сена. Там е и най-големият му враг на пистата Ален Прост. Съперничеството им превзема душите и умовете на десетки милиони фенове на бързите скорости и яростните мъже. Две десетилетия по-късно френският пилот ще признае, че често мисли за загиналия си колега и в спомените му той е по-скоро приятел, отколкото непримирим съперник.

Аертон Сена наистина няма как да бъде забравен. Името му продължава да вълнува и до днес заради купищата неизяснени факти около катастрофата. Да, тя се случва пред очите на целия свят, но разследването не постига необходимия резултат. Затова вина имат и самите разследващи, които твърде бързо и усърдно събират и последното болтче от мястото на жестоката катастрофа. Това е направено, за да не могат ловците на подобни мрачни трофеи да се възползват и години по-късно да поискат хиляди долари за детайл от размазаната кола на Сена.

Смачканите ламарини са натоварени на камион и потъват в склада на полицейското управление, а заетите с разследването на случая не успяват да дадат категоричен отговор на въпроса - защо Сена излита с почти 300 км/ч от завоя, който иначе познава много добре.

Години наред в публичното пространство се поддържа тезата, че конструкторите на болида са променили кормилната щанга по изискване на самия Сена, за да се чувства по-удобно в кокпита. По-късно по време на състезанието нещо в системата се чупи и при тази скорост бразилецът няма шанс да овладее колата. Ако събитията наистина са се подредили по този начин, те си приличат със случилото се на Роланд Ратценбергер.

24 часа по-рано Роланд излиза за кратко от пистата, от което пострадва предното крило на колата му. Той решава да не губи време в бокса, тъй като се бори за последното място на стартовата решетка за състезанието.

Това му решение се оказва фатално. Част от предното крило се отчупва и влиза под колата, която не може да бъде овладяна от пилота. Ратценбергер не успява да вземе завоя "Вилньов" и се забива в предпазната стена с почти 315 км/ч. От тежкия удар Роланд получава счупване на черепа и лекарите обявяват смъртта му при пристигането му болницата. Колегите му ще се произнесат, че и той има вина за случилото се, след като пренебрегва собствената си безопасност.

Абсолютно същите думи ще бъдат казани и по адрес на Сена. И той ще бъде заподозрян, че е направил фатална грешка.

"Никой не знаеше по-добре от Аертон как трябва да се кара в този завой с все още студени гуми. И до днес се опитвам да проумея какво точно си е мислил в този момент и защо подходи така към ситуацията. Дълбоко в мен съм убеден, че той е взел погрешно решение, но хората съвсем естествено никога не биха приели подобна теза. Те боготворяха Аертон и не биха позволили някой да им помрачи спомените", ще каже години по-късно съотборникът му в "Уилямс" Деймън Хил.

Сърцата на милиони са ударени още по-тежко от новината, че в кокпита на Сена намират австрийското знаме, което бразилецът е искал да развее на финала след победата, която е преследвал, в памет на Роланд. Бразилецът така и не успява да изпълни трогателния си жест. Може би заради него той категорично отхвърля предложението да не участва точно в това състезание.

Тогавашният шеф на медицинската комисия на "Формула 1" едва ли не на колене моли Аертон да не се качва в болида и дори да помисли за отказване. Световноизвестният пилот отвръща, че не само ще участва, но е задължен на всяка цена да спечели състезанието.

Според неидеализираната версия бразилецът иска първото място не толкова за да почете паметта на Ратценбергер, колкото да натрие носа на новоизгряващата звезда Михаел Шумахер. Нахаканият германец кара по онова време за "Бенетон" и с поведението си на пистата ясно подсказва, че е напълно способен да се опълчи на далеч по-опитните си батковци.

Клюкарските издания ще изкарат и своя версия, според която Сена е бил изнервен на състезанието заради страхотен скандал с приятелката си Адриане Галистеу.

Извадените през годините доказателства за някаква психическа неуравновесеност на Сена преди състезанието по-скоро изглеждат изсмукани от пръстите. В часовете преди старта той е усмихнат и успокоява своя екип, че е пределно концентриран. И все пак нещастието се случва.

Както вече стана дума, светът е потресен, но в родината му новината е приета като национална катастрофа. Именно победите на Аертон сплотяват бразилците в тежките икономически времена.

Той е герой, символ, божество. С неговата смърт е скъсана една романтична страница от историята на Бразилия. Сънародниците му никога няма да обикнат по същия начин наследниците на своя идол, въпреки че и Фелипе Маса, и Рубенс Барикело направиха страхотни неща на пистата.

Над 600 000 души излизат по улиците на Сау Паулу, за да изразят своята последна почит към Аертон Сена. Той е погребан в гробището "Морумби".

Гробът му не се отличава с твърде голяма помпозност, но въпреки това привлича хиляди поклонници всяка година. Важно е да се каже също така, че смъртта на Сена е повод за тотален рестарт на "Формула 1". Пистите и колите стават значително по-сигурни за сметка на чистата атракция.

"Аз съм привилегирован - имал съм хубав живот" - тези думи на Сена са останали и до днес и сякаш призовават неговите почитатели да не скърбят на всеки 1 май, а да си сипят и да изпият по едно в негова чест!

Четете още:

Смъртта на Бианки променя Формула 1 догодина

Коментара ()

Вашият коментар