Енигматичният актьор и чародей на артистичните превъплъщения, единственият мъж с три награди "Оскар" за главна роля, обсебеният от съвършенството Даниъл Дей-Луис, бе превзет от тъгата в последния си филм и го превърна в свое сбогуване с киното.

Взискателният британец взе решение да се оттегли от професията след участието си в драмата "Невидима нишка" (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън.

Филмовото прощаване със седмото изкуство на 60-годишния Дей-Луис бе отлично оценено в киносредите, като се сдоби с "Оскар" за най-добри костюми (за Марк Бриджес) и фигурираше сред претендентите за статуетки в още цели пет категории - за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра мъжка роля, най-добра поддържаща роля и най-добра оригинална музика.

Лентата е сред задължителните заглавия в програмата на 22-рия "София филм фест" и ще има своите последни прожекции на 18 март в кино "Одеон" и на 20 март в културен център G8.

Сюжетът в "Невидима нишка" проследява историята на прочутия дизайнер

с блестящ талант

и тежък нрав.

Рейнолдс Удкок, който е сред най-видните представители на британската мода и заедно със сестра си Сирил притежава уважаваната дизайнерска къща The House of Woodcock. Перфекционистът Дей-Луис и актрисата Лесли Манвил изграждат едно хармонично партньорство пред камерата в двете роли, като с изпълненията си и той, и тя се наредиха сред фаворитите за Златния мъж.

Действието в лентата се развива през 50-те години на ХХ век в следвоенен Лондон, а Рейнолдс и сестра му имат честта да заразяват с отличителния си стил каймака на английското общество, като обличат кралски особи, кинозвезди, известни бохеми и дами от висшата класа.

Даровитостта и творческият гений са съсредоточени в ума и ръцете на Рейнолдс, който създава шедьоври, докато практическата кройка на успешния бизнес остава отговорност на неговата отдадена на работата сестра.

Като всеки продуктивен творец известният ерген има нужда от вдъхновение, за да удовлетворява бляновете за красота на нежния пол.

Жените обаче сякаш прелитат като птици през неговия живот, докато пътят му не се пресича с този на своенравната и витална сервитьорка Алма. Младата жена, изиграна от Вики Крийпс, го омагьосва и се оказва онази разтърсваща

муза - способна да разпалва,

но и да изпепелява.

Алма се превръща в негова любовница, приятелка, изповедница, която споделя ексцентричността, мъките и радостите му.

Стига се дотам, че дизайнерът се оказва в плен на емоционален капан и осъзнава как вече не може нито да живее с Алма, нито без нея.

Дей-Луис, който е смятан за един от най-великите актьори на своето поколение, е известен с пълното си отдаване на всяка роля. Британецът винаги бе готов да плати цената за съвършеното превъплъщение и именно заради това през годините подбира внимателно изявите си и се снима рядко.

Няма как да се забрави, че още първият му "Оскар" от 1989 г. е напълно заслужен, след като за изпълнението си в "Левият ми крак" на Джим Шеридън Дей-Луис прекарва месеци в инвалидна количка и дори настоява да го хранят с малка лъжичка. Лентата разказва действителната история на писател и художник, покосен от парализа, която пощадява само левия му крак.

Примерите за почти

болезнените посвещавания на актьора

на работата

съпътстват абсолютно всеки негов филм, но не биват използвани като поводи за трупане на героична слава. Холивудският любимец е известен ексцентрик, който не обича да стои в светлините на прожекторите.

С познатия си подход той се посвещава напълно и на образа на Рейнолдс Удкок. Изучава подробно живота и личността му, започва работа като помощник на шефа на отдела за костюмите към нюйоркския балет Марк Хепъл и дори участва в изработката на тоалетите за новия сезон. Накрая дори се предизвиква да ушие сам дреха от кутюр - да копира рокля Balenciaga.

"Беше много проста и семпла или поне изглеждаше така, докато не стигнах до момента, в който трябваше да я ушия - споделя в интервю за списание W Дей-Луис. - И тогава осъзнах. Господи, това е изключително сложно. Няма нищо по-красиво в изкуството. И всеки път, когато се опитваш да направиш нещо истинско в живота си, знаеш колко невъзможно е

да постигнеш тази небрежна простота."

По време на снимките на лентата обаче актьорът бива обзет от една тъга. През годините Дей-Луис отлага момента на окончателното си оттегляне и се завръща дори след някогашната си пауза, когато се отдава на страстта си към дърводелската професия и чиракуването като обущар при флорентински занаятчия. С "Невидима нишка" у него обаче се отключва някакво особено чувство и артистичният титан дори не желае да гледа готовия филм.

"През целия си живот си казвах, че искам да спра. Не знам защо, но този път е различно - обяснява звездата. - Явно съм много тъжен. И това е справедливо чувство.

Играя от

12-годишен

и всичко друго за мен беше второстепенно, но отсега нататък искам да открия света от друг ъгъл."

В същото време филмът на Андерсън го привлича силно, защото провокира у него желание да разкаже една британска история.

"Англия е дълбоко вкоренена у мен. Дълго време филмите за нея стояха твърде близо до света, от който бях избягал - именията, класическия Шекспир, Downton Abbey - това не ме интересува. Но съм запленен от Лондон след Втората световна война. А и баща ми много прилича на Рейнолдс Удкок.

Ако един поет не е обсебен от самия себе си,

то какво е?"

Така с тези свои думи Дей-Луис сякаш описва и своето непростимо за зрителите сбогуване като един естествен и необходим акт на човек, обсебен от своя талант, който достатъчно дълго е отдавал на другите.

"Не бих искал да използвам изтърканата от употреба дума "артист", но над мен винаги е висяло усещането за отговорност, която трябва да има всеки един артист. Имам нужда да вярвам, че това, което правя, е стойностно. И ако и публиката го вярва, би трябвало да ми е достатъчно. Но напоследък не ми е..."