Държавната пенсионна система в България се намира в състояние на практически фалит. Дефицитът в държавния фонд "Пенсии" към НОИ е по-висок отколкото приходите, които той събира от осигуровки. Финансовото състояние на този фонд е толкова зле, че ако вие сте млад човек в 30-те или 20-те години на своя живот, за вас най-вероятно просто няма да има пари, когато настъпи вашето пенсиониране.

Какъв точно е проблемът?

Според последния бюджет на НОИ дефицитът във фонд "Пенсии" през 2018 г. се очаква да е малко под 4 млрд. лв. Приходите се очаква да възлязат на 4,4 млрд. лв., докато разходите са почти два пъти по-високи. Всяка година този дефицит се налага да бъде запълван с трансфери от централния държавен бюджет. Това на практика означава, че всеки работещ Българин плаща за този фонд два пъти. Веднъж директно чрез пенсионната осигуровка, която се удържа ежемесечно от неговата заплата, и веднъж косвено, чрез парите, които се наливат в централния бюджет след като биват иззети от него под формата на други данъци.

Ако си направите труда да проверите числата в държавния бюджет, ще видите, че всяка една година разходите за пенсии формират най-голямото разходно перо. През 2016 г. те са 26,8% от всички разходи в бюджета, което се равнява на 9,4% от БВП. Едва осем години по-рано, разходите за пенсии разписани в държавния бюджет са се равнявали на 8,4%. Ако тази тенденция продължи, в отсъствието на структурна реформа, в дългосрочен план критичното финансово състояние на държавния пенсионен стълб ще доведе до фискална криза.

Както се вижда, пари в системата няма и сега. Пенсионната "осигуровка" всъщност не е никаква осигуровка. Тя предполага, че по някакъв начин те подсигурява в бъдеще време, че подсигурява твоите старини. Но в действителност парите, които всеки един от нас е принуден да плаща към фонд "Пенсии" изчезват почти моментално след като попаднат там.

Порочният механизъм на общественото пенсионно осигуряване

Държавната пенсионна система оперира на базата на механизъм, при който от вноските на работещите в момента се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Това означава, че в момента, в който попаднат във фонд "Пенсии", вашите пари не се спестяват в някаква индивидуална лично ваша сметка, а се налива в един общ кюп, от който се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Няма спестяване, няма натрупване. И затова вие на практика нямате каквато и да е "осигуровка".

А тази "осигуровка", която по-скоро би трябвало да се казва данък "пенсии", става все по-висока през последните няколко години поради отчаяните опити на политиците по някакъв начин да закърпят критичното състояние на системата. През 2018 г. този данък е 14.8% за трета категория труд и 17.8% за първа и втора. Преди две години е бил с 2 пункта по-нисък.

Механизмът на държавното осигуряване е абсолютно нестабилен в дългосрочен план, особено в контекста на настоящите демографски условия и тенденции. Както най-вероятно знаете, българите сме застаряваща нация. Делът от населението в пенсионна възраст расте все повече с всяка изминала година, докато делът на населението в трудоспособна възраст става все по-малък. Прогнозата на НСИ е тази тенденция да продължи и дори да се влоши в близките десетилетия до 2055 г. Това означава, че в дългосрочен план дефицитът във фонд пенсии ще продължи да става все по-голям, просто защото все по-малко работници ще трябва да плащат пенсиите на все повече пенсионери.

Според демографските прогнози на НСИ съотношението на пенсионери към работещи ще става все по-високо поне през идните 4-5 десетилетия. Така гореспоменатият дефицит във фонд "Пенсии" ще продължи да набъбва и набъбва, докато в един момент не стане непоносима тежест за данъкоплатците и цялата система не рухне под натиска на собствената си тежест.

Как могат да бъдат решени тези проблеми?

Вдигането на осигуровките не може да реши проблема на държавния пенсионен фонд, дори по-скоро би го влошил. Като за начало, колкото повече се вдига данъчната тежест върху работещите, толкова по-трудно би било за тях да създават семейства и съответно шансът демографската картина да се подобри става по-малък. Да не говорим, че колкото по-висока е данъчната тежест, толкова по-голям е стимулът да станеш част от сивата икономика, за да избегнеш плащането на непосилните данъци, които така или иначе поради простата математика няма да успеят да запълнят дупката в НОИ и да осигурят достойна пенсия.

В настоящия си вид, системата е обречена. Порочният механизъм на базата на който функционира държавното пенсионно осигуряване трябва да бъде премахнат. Държавният фонд "Пенсии" не може да бъде спасен. Неговите проблеми са хронични и се коренят в неговата фундаментална структура. Българските работещи и бъдещи пенсионери обаче могат да бъдат спасени, ако бъде осъществена бърза и дълбока реформа. Могат да бъдат спасени чрез пълната ликвидация на държавното пенсионно осигуряване и преминаването към напълно пазарно такова.

В частния сектор осигуровките спестяванията не се изхарчват за текущи разходи за пенсиите на настоящите пенсионери. Не, тези пари се натрупват и инвестират и така подсигуряват дългосрочна възвръщаемост на спестяванията на настоящите работещи. Дали ще е в пенсионен, в някакъв взаимен инвестиционен фонд, или пък сами ще инвестирате своите спестявания – все е далеч по-добре, отколкото все по-голяма част от вашата заплата да потъва в система, която така или иначе вече е неплатежоспособна. За разлика от държавната, една напълно частна и пазарна система наистина би подсигурила нашето бъдеще, вместо да го обрича на нищета и мизерия.

Георги Вулджев е главен редактор на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).