Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бойко Борисов и бурето с барут между Скопие и Атина

Премиерът бърза да уреди конфликта, който може да взриви европейската черга

За последните 10 г. лъжепатриотизмът и измислената “античност” на Македония, прокарани от предишния премиер Никола Груевски, не доведоха до това западната ни съседка да бъде по-велика. Такава политика, основана на криворазбран национализъм, обикновено е напън на една слаба държава да стане по-силна в собствените си очи.

Случаят с Македония е доказателство точно за обратното. Тя забуксува в собствената си "античност" и остана изолирана от процесите в Европа и света, които я забравиха. Новите управляващи и премиерът Зоран Заев се захванаха да извадят Македония от изолацията, като изгладят отношенията си със съседите.

Благодарение на премиера Бойко Борисов нещата с България потръгнаха. Подписан бе замразеният от 20 години Договор за приятелство и добросъседство.

Заев отправи поглед и на юг с надежда да реши най-сериозния проблем на страната си - спора с Гърция за името с 26-годишна давност. Срещна разбиране от колегата си Алексис Ципрас. И докато с посредничеството на главния преговарящ Матю Нимиц се обсъждат варианти за ново име на младата държава, националистическото в Гърция се пробуди. За първи път толкова масово след големия протест в Солун през 1992 г., в който участваха над 1 млн. души, когато откъсналата се от разпадащата се Югославия държава обяви името си Република Македония.

Сега отново гърците се вдигнаха на протест, когато се очаква приемане на Македония в НАТО. Един митинг в Солун, втори митинг в Атина. Македония е гръцка, скандираха на площад "Синтагма" миналата неделя. Според полицията там е имало 140 хил. души, според организаторите близо 1,5 млн., обединени от виждането, че в името на БЮРМ не трябва да има думата "Македония".

Хит по време на протеста стана изказването на 92-годишния певец, композитор и левичарски идол Микис Теодоракис, а сред навалицата имаше много свещеници, евродепутат, лидери на крайнодесни, десни и леви партии, проруски движения.

Неясно въз основа на какво протестиращите гърци заявяват ексклузивни права върху наименованието "Македония". То се съдържа в името на една гръцка провинция, но тя не е международен субект. Само държавните имена са неприкосновени. Чрез свързването по странен ретрограден начин с отделни извадки от историята протестиращите гърци се превръщат в заложници на миналото, пропускайки сегашното и бъдещото развитие напред.

Досегашното твърдоглавие на Гърция бе пречка пред Република Македония за членството й в НАТО и започването на преговори за членство в ЕС. Може би точно заради това в Скопие са по-склонни на компромис с новото име, въпреки че и там не липсват крайно неотстъпчиви позиции.

В изпълнение на Временното споразумение от 1995 г. между двете държави, през 2004 г. Македония промени един от символите си и вместо 16-лъчевата Звезда на Вергина, вече използва такава с 8 лъча. Това обаче не й помогна и през април 2008 г. на Срещата на НАТО в Букурещ, Гърция наложи вето на приемането на Република Македония. Това провокира властите край Вардар да подадат жалба пред Международния съд в Хага, че се нарушава Временното споразумение от 1995 г. Три години по-късно оттам излязоха с решение, което днес като че ли е позабравено.

Съдът в Хага реши, че Гърция не е имала право да блокира приемането на Македония в НАТО през 2008 г., което е нарушение на Временната спогодба за нормализиране на отношенията. Магистратите тогава се произнесоха още, че Македония не е направила нарушение, кръщавайки летището Петровец на Александър Велики. И още - Република Македония има право, когато говори за себе си, да използва уставното си име. Позицията на съда в Хага няма задължителен характер, а донесе тогава по-скоро морално удовлетворение в Скопие. Може би и точно заради това за това решение сега никой не говори.

В момент, когато премиерът Бойко Борисов вкара Западните Балкани в дневния ред на Европа, гърците скочиха. Шансът на двете държави да уредят проблема си е точно в този момент. Ако сега не загърбят антагонизма и преследваща ги мания за величие, няма да го направят още десетки години. Неслучайно Борисов полага всички усилия за бързо интегриране на региона в евроатлантическите структури.

Под Западните Балкани е бурето с барут. Невзривени мини има под всяка една страна, а настъпи ли се едната, верижно ще гръмнат и останалите. В този регион се преплитат интереси и на Москва, и на Вашингтон. В комбинация с упорито прокрадващата се логика за "недовършените държави", която чертае нови граници, историческите наслагвания, етнорелигиозни национализми и типичното за балканците "палене" при най-дребния повод, Западните Балкани наистина могат да подпалят европейската черга.

Точно бързането и настояването на Борисов принуди и ЕС да излезе във вторник със Стратегия за развитието на Западните Балкани до 2025 г. Европа начерта пътна карта, според която първите страни, които може да бъдат приети в общността, са Сърбия и Черна гора през 2025 г.

Предвижда се през 2019 г. да се нормализират отношения между Сърбия и Косово, Босна и Херцеговина да получи статут на кандидат, а Албания и Македония да започнат преговорите. През 2023 г. БиХ трябва да започне преговори, а Сърбия и Черна гора да ги завършат.

Европа декларира, че трябва приобщаване на този регион, но не в състоянието, в което сега се намира - с многото нерешени проблеми между всички държави.

Коментара ()

Вашият коментар