Има две неща, които се случват много, ама много рядко.

Да си неприлично богат, но да запазиш приличие или да си ченге, което успява в една акция да задържи похитителите и да освободи отвлечения, без за живота му да бъде платена и стотинка откуп.

Невъзможно е в България, но пък всичко това се случи тия дни в Гърция, въпреки че на тази история тук не се обърна сериозно внимание.

Най-големият и най-южен гръцки остров Крит е може би най-спокойното място на планетата. Казват, че заради прочутата Средиземноморска диета хората тук живеят най-дълго на Земята. Бият ги само старците от японската островна група Окинава.

В Крит почти не страдат от болести на сърцето и от ракови заболявания. Ходят на плаж от април до ноември. Ядат най-вкусните маслини, домати, зехтин и черна сол. Абе, толкова е спокойно там, че тази година хотелите дори отказаха да приемат британски туристи - от тези, които скачат от балконите в "Слънчев бряг" и не знаят кой ден от седмицата е и кое време от годината.

Тази пролет обаче топлият остров бе разтърсен от непозната по тия географски ширини драма. На 30 март един от най-богатите жители на Крит Михалис Лебидакис бе отвлечен на път от летището за дома си. Похитителите са улеснени, защото 54-годишният мъж се движи без охрана. Сам кара автомобила си.

И понеже всички на острова знаят, че Лебидакис имат цели 9 фабрики за производство на пластмаси в 8 държави по света, още в края на седмицата за Михалис са поискани 100 милиона евро. Всичките 600 хиляди души на Крит започват да следят в следващите месеци драматичните преговори за живота на мултимилионера.

Следят ги, но не по цинично сеирджийския начин, както става в България. У нас по принцип богатите хора са силно мразени от останалите по две основни причини - заради методите за натрупване на капитала и заради начина, по който започват да го харчат след това.

На острова обаче всички обичат семейство Лебидакис. Защото не са откраднали, за да забогатеят. Защото помагат на хора в нужда и защото са изключително скромни. Ще илюстрирам малко с бащата на Михалис - г-н Янис Лебидакис. Днес той е на 80 години, а в далечната 1970 г. стартира семейния бизнес от нулата - без да е поощрен със зависимости от тайни служби, политически партии или някакви роднини във властта, както си му е редът в нашата социално-икономическа среда.

В следващите години освен заводите, които се отварят постепенно един след друг, Янис Лебидакис е в различни моменти президент на Критската кооперативна банка, член на борда на директорите на гръцката авиокомпания "Олимпик еъруейз". Ако трябва да обясним накратко колко богат е старият Лебидакис - в България той със сигурност щеше да кара някакъв майбах с големината на многостаен мезонет, а децата му - ферарита, ламборгинита, поршета, Цеци Красимирова и т.н.

У нас всички, които окрадоха държавата чрез приватизация, източване на банки, ДДС и неплащане на данъци, карат точно такива коли.

Дори 25-годишният Адриан Златков, който бе отвлечен неотдавна, въпреки крехката си възраст, карал ферари и по случайност бил отвлечен в скъп модел на мерцедес, а не в спортната си кола.

Ами, колкото и невероятно да звучи, за разлика от всички тях 80-годишният мултимилионер Янис Лебидакис шофира сам своя фолксваген голф. А докато тримата му синове растат, майка им ги вози до училище в безлично "Рено Сценик", за да знаят от малки как се печелят парите, за да ги ценят. Това, накратко, за разликата между нашите богаташи и мултимилионерите второ поколение от Крит.

Но да се върнем към историята с отвличането. При преговорите постепенно откупът пада на 80, а после и на 30 милиона евро. В един момент обаче похитителите прекратяват преговорите за цели 53 денонощия. Адът с всичките му 9 кръга влиза в дома на Лебидакис. И когато всички вече смятат, че пленникът е убит, пристига негова снимка с вчерашния местен вестник в окованите с белезници ръце.

Преговорите продължават. Близките обявяват, че са събрали 8 милиона евро, но бандата иска повече. Месеците се нижат - юли, август, септември... Семейството и похитителите все не успяват да се споразумеят. Докато не идва утрото на 1 октомври, когато полицията атакува складове в промишлен район на острова и открива там отвлечения милионер и осем души от бандата, които го пазят.

Те са задържани, а той освободен. Няма по-добър вариант за доказване в съда от това да хванеш похитителите и жертвата на едно място. Това в България се е случвало няколко пъти в недалечното минало, но само в случаи, когато бандата не е професионална и прави много груби грешки.

Бърза проверка, която всеки може да направи в интернет, обаче ще покаже, че случаят "Лебидакис" не е изключение, а по-скоро правило в работата на полицията, прокуратурата и съда в Гърция. Защото и другите 3 големи отвличания, станали в южната ни съседка в последните 10 години, са разкрити, а похитителите се намират в затвора. Между другото и останалите жертви - корабен магнат, Краля на халвата и Краля на алуминия, били при нападението без охрана, а някои и дори без шофьор.

Колко тъжно. Излиза, че нито полицията ни е като полициите, ни милионерите ни са като хората...