1. "Ще хапна само малко"

„Само още една лъжица сладолед. И още една... И още една. Три за щастие и край. Тази втората не се брои, че беше твърде малка. Наистина последни три и край. Последна! Е, ама то остана толкова малко сладолед в кутията, че някак си просто не върви да го оставя.“ Яденето на сладолед обикновено приключва тогава, когато ви е лошо и леко се мразите.

2. "Ще се чуем!"

Нищо не казва по-ясно и точно, че не искате да се чувате с някого, колкото въпросното изречение. Ако наистина имахте такова желание, щяхте да кажете: „Звънни ми“ или „Ще ти звънна“. "Ще се чуем" е резервирано предимно за хора, с които не просто не възнамерявате да се чувате, а също така и се надявате да не вземат те да ви звъннат.

3. "Утре"

Ех... „Утре“. Този вълшебен ден, в който започвате диетата, тръгвате на фитнес, сваляте гумите в мазето и почиствате апартамента. Денят, в който настъпват революционни и кардинални промени в живота ви. Мога да кажа още неща по тази тема, но в момента ме мързи и ще го направя утре. Обещавам.

4. "Ще седна на компютъра само за малко"

Да, да, точно така ще стане. Седнете ли - край. Час и половина по-късно си казвате, че ще станете след пет минути, но въпреки това прекарвате поне още половин час във Фейсбук и Ютюб, вероятно в гледане на клипове със съдържание – защо царевицата е царевица.

5. "Много ти отива"

Естествено, тази лъжа идва в отговор на въпроса "Добре ли ми стои?", чийто отговор понякога е доста труден. „Дали ти стои добре в сравнение с парното или закачалката?“ Обикновено който пита - не е сигурен, а щом той не е сигурен, вероятно има защо. Най-добрият начин да се отговаря на този въпрос е чрез пътуване във времето. Връщате се назад 30 секунди преди да са ви попитали и излизате от стаята.

6. "Лягам си, лека нощ"

Пожелават ви лека нощ, приятни сънища и тем подобни, защото утре трябва да стават рано, а след час-два все още са на линия. И ако попитате защо се получава така, ще излезе, че ги дебнете и ще ви обяснят, или че са се загледали в нещо и точно лягат, или че станали да пият вода и без да искат са отворили Фейсбук. Което вероятно е истина, но щом вие проверявате, със сигурност сталквате и... да, имате проблем определено. От един приятел съм чувал, че е така.

7. "Ще ти пиша по-късно"

Не трябва да се издребнява в подобна ситуация, защото това не е точно лъжа. Технически погледнато и след пет минути и след пет седмици, може да се брои за „по-късно“. Зависи изцяло от личната представа за хода на времето.

8. "Нямам време"

Почти съм сигурен, че ако онова: „Искаш ли да пием кафе“, за което няма време, се замести с: „Имам билети за концерта на любимата ти група“, набързо ще се намери време. Действителността е проста – „Нямам време“ е равно на „Не ми е достатъчно важно, за да направя компромис с нещо друго и да намеря време.“

9. "Споко, ние сме просто приятели"

Само и единствено, ако някой от двамата или и двамата са обвързани. В противен случай, почти винаги това: „Не, няма нищо помежду ни, само приятели сме“, завършва със свършване, ако ме разбирате. А вие ме разбирате, защото сте с мръсно подсъзнание.

10. „Повече няма да пия“

Ако получавах по една стотинка за всеки път, в който е било казвано изречението: „Спирам да пия“... щях да притежавам абсолютно всички пари на планетата. И щях да имам да взимам поне още пет пъти по толкова.

11. „Аз съм еди-какъв си човек“

Да твърдиш, че си много почтен, е като да твърдиш, че си много висок. Някак си... не е нужно, защото ако наистина е така, ще си личи и изобщо няма да е необходимо да се казва. По-хубаво е действията да бъдат доказателство за подобни качества.

12. „Точно тръгнах“

Синоним на: „Току-що излизам от банята и след около 10 минути мисля да започна да се обличам.“ Което води до следния разговор:

„- Съжалявам, че закъснях, но домоуправителят ме забави, защото искаше да платя таксата за чистачката, пък аз нямах дребни и трябваше да ида до магазина, за да разваля.

- Отново ли? Нали вчера те беше спрял за същото?

- Така ли? Е... Значи... на кучето му се пишкаше и трябваше да го разходя спешно.

- Откога имаш куче?!

- Ъъъ... не моето, съседът си го извеждаше, но заседнахме в асансьора.

- Ама ти живееш на първи етаж?

- Е, да, но се качих до пети етаж, за да платя на домоуправителя таксата за чистачката.

- Нали това уж беше вчера?!

- Оф, да не си частен детектив?! Какви са тия разпити сега заради едно закъснение с час и половина! Бъди над нещата.“

А вие за какво излъгахте днес?

*Димитър Калбуров във фейсбук