Чета на глас избрани пасажи от книгата на колежката Kristina Krusteva за Бойко Борисов. Много смешни неща има.

Някои истории са "обрулени", предвид това, че авторката е внимавала за детската аудитория и е преформатирала автентичния изказ на героя.

Включително любимата ми сказка за Бойко и слоницата. Затова ще я разкажа така, както съм я разказвал хиляди пъти на маса, на приятели, познати и непознати.

Първата работа на Борисов като кмет на София е "да издейства средства, за да облекчи несгодите" на животните в столичния зоопарк. Най-вече на слоницата, която се нуждае спешно от оплождане и на маймуните, които мизерстват без покрив над главите си.

Борисов звъни на тогавашния министър на екологията Джевдет Чакъров, за да го врънка за пари. Онзи вика - "Ще видим". "Нeма к'во да гледаш, аз си отмEтам, че съм ти казАл", отвръща Бойко в типичния си стил.

После си дава сметка, че е притеснил човека и смекчава тона: "Ти знаеш ли на мен кво ми е? Слоницата МИ - болна, маймуните МИ ги вАли..." Средства се намерили, но се оказало, че за да закарат слоницата в някоя от европейските зоологически градини, където има подходящ мъжки, не е никак евтино.

Първо, транспорта - специален, а един слоноден е майка си и баща си! Както казва Борисов: "Знаеш ли ти колко струва да МИ онОдат слоницата? 50 иляди евро! И ако не фАне? - Пак!"

Тази история отдавна живее свой собствен живот, завъртяла се е през хиляди хора, всеки е доукрасил, добавил по нещо. Според народното творчество Борисов уредил безплатно да очаластрят слоницата в Милано. Как? Ами, обадил се по телефона на миланския кмет и четейки бавно от един лист, написан на кирилица, му произнесъл на английски: "Лук май френд, ин май кънтри - Булгария - уимен до нот пей фор секс!"

От фейсбук