Образованието е гаранция за успех за 80% от българите
Трета част на национално представително проучване по поръчка на “24 часа”
Тревожно високи са нивата на
потенциални емигранти сред
най-младите българи,
показва изследването
Образованието продължава да е ценност за българина и се свързва с по-добър живот. Отчитат се тревожно високи нива на потенциални емигранти сред най-младите българи.
Това са само част от изводите от третата част на проучването на изследователски център “Тренд”, направено по поръчка на в. “24 часа”.
Изследването е реализирано между 2 и 9 февруари сред 1002 пълнолетни български граждани. Проведено е лице в лице и е представително за пълнолетното население на страната. В тази трета част сме заложили блок въпроси, свързани с наболели социални проблеми в последните години в България.
Прави впечатление, че хората с по-високо образование, живеещи в столицата, виждайки по-добра социална перспектива пред себе си, имат видимо различно поведение и мнение по отделните индикатори в изследването. Именно заради това ще представим и някои любопитни разбивки по образование, тип населено място и възраст.
Над половината от българските граждани определят за себе си, че живеят с известни лишения. Над една четвърт от хората със завършено висше образование обаче
живеят без
лишения
В столицата живеят повече хора без лишения, отколкото такива с големи лишения.
Близо една трета от българите са съгласни с твърдението, че България е място, където могат да си подобрят жизнения стандарт, докато 62% са на обратното мнение. Тук отново при демографските разбивки сериозно впечатление прави разликата по образователен статус, като висшистите изглеждат най-големи оптимисти, че в България могат да подобрят жизнения си стандарт.
51% от респондентите изразяват несъгласие, че в България може да се живее спокойно, но 45% са на обратното мнение.
Малко под една трета са съгласни, че в България може да си намериш добра работа, докато 61% са на обратното мнение. Хората с висше образование и тук имат различно мнение от общата картина, като разликата между съгласните и несъгласните е сравнително малка.
Образованието се отчита като ценност - 80% от всички са на мнение, че е важно да си добре образован, за да успееш в живота. Интересното е, че сред по-младите около една четвърт не смятат така, но въпреки това мнозинството подчертава важността на образованието. Над
една четвърт от
българите са
готови да работят
повече,
за да изкарват повече пари, а над половината биха се задоволили със стандартния 8-часов работен ден.
23% от всички анкетирани искат да сменят работното си място. Сред тези между 18 и 29 г. този процент е най-висок, което е логично. В София процентът на хора, искащи да сменят работното си място, е най-висок, но това е обяснимо, защото столицата предлага много други възможности, докато в малките градове и селата далеч не е така и хората са доволни и от работата, която имат.
Всеки четвърти българин се замисля да емигрира от България. Тревожни са дяловете на младежите между 18 и 29 г., където малко над половината обмислят възможността да живеят извън България. Сред по-възрастните почти не се установява готовност за вътрешна миграция или емиграция. А най-предпочитаната дестинация сред тези, които се замислят да емигрират, е Германия, следвана от Великобритания и Испания. По-надолу попадат САЩ и Италия.
Поставени пред три опции – да емигрират, да живеят, където живеят сега и да мигрират в друго населено място в България, близо 70% искат да останат там, където живеят сега. Само 7% са склонни на вътрешна миграция.
61% от българите се страхуват
да не станат
жертва
на някакъв вид престъпление, като процентът се увеличава пропорционално на нарастването на възрастта.
По всичко личи, че най-възрастните се чувстват най-уязвими. По тип населено място в столицата ножицата се свива, но мнозинството софиянци се страхуват, че може да станат жертва на престъпление.
В последните години много хора стават жертви на телефонни измамници. Затова тествахме какъв процент от българите са били потенциални жертви на телефонни измами. 16% от всички запитани са получавали обаждане от непознат, който им иска пари. Приемайки, че 1% от извадката на проучването е равно на 55 хиляди души, то излиза, че около 900 хиляди души са били потенциални жертви на измамниците.
Най-потърпевши са хората над 60 г., като над една четвърт от всички тях са получавали обаждания с искане за пари. Високият процент се обяснява най-вече с факта, че телефонните измамници звънят на домашни телефони, а пенсионерите са групата, която прекарва най-много време вкъщи.
Изследването е реализирано между 2 и 9 февруари сред 1002 пълнолетни български граждани. Проведено е “лице в лице” и е представително за пълнолетното население на страната.
Типът извадка е двустепенна гнездова след предварителна стратификация по региони. Финансиране: в. “24 часа”.
Размерът на статистическата грешка е плюс минус 3,1%.
Най-четени
-
Галерия Как ДС празнуваше Великден
Милиционери броят и записват кой ходи на църква По времето на соца правят нощни забави, за да не влизат младите в храмовете Великден днес не е това, което беше
-
Галерия Мръсните тайни на Бг история: Опълченци слагат началото на Българската армия през 1878 г., честват я на Гергьовден от 1880 г.
Веднага след подписване на Санстефанския договор руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков пише писмо до император Александър II. С него иска разрешение 12-те опълченски дружини
-
Баща ми ми разказваше за Гунди. За мен беше като приказен герой
Не съм имал щастието да го гледам. Родил съм се в годината, в която той е загинал, но първите ми спомени за "Левски" са свързани с името Гунди. Когато баща ми ме водеше на Герена
-
Традицията в България е лишена от религиозна същност, но е силна
„На такъв ден като Велика събота не може само за козунаци и яйца да си говорим. Дълбоко в себе нашенецът е практичен традиционалист, отколкото увлечен религиозно човек“
-
Галерия 30 г. търсят красивата Ани, изчезнала в Гърция след затвор, черен печат и нелегални канали на границата
За първи път братът на девойката - Димитър, разказва мистериозната история от 1994 г. Момичето потъва вдън земя, издирването приключва след пет години