Ида и Исидор Щраус предпочитат да потънат на “Титаник” заедно, вместо да се разделят. Съпругата има шанс да се спаси, но за нея животът без мъжа й не е спасение, а обреченост. Той пък иска да я насърчи да съхрани живота си заради шестте им деца, но Ида отказва да го остави сам. Според мнозина тяхната история е истинското вдъхновение за филма на Джеймс Камерън.

Двама възрастни хора прегърнати срещат без страх своята гибел. Любовта като притъпяваща болката сила. Съпрузи, които дори смъртта не може да раздели Всичките тези описания се отнасят за историята на Ида и Исидор Щраус. Богато семейство, завръщащо се в Америка след пътуване в Европа на борда на най-модерния за времето си, но злощастен кораб – “Титаник”.

В едноименната екранизация на Джеймс Камерън има множество сърцераздирателни кадри. И без да искаме да обидим почитателките на Леонардо ди Каприо, някои от най-докосващите сърцето не са с негово участие. Една от най-красивите сцени е, когато струнният квартет започва да свири. Музиката сякаш създава остров на спокойствието сред цялото безумие. Докато някои се борят да си осигурят място в лодките, готови са да подкупват и дори да убиват, други сякаш се примиряват със съдбата си и решават да си отидат с достойнство. Музикантите продължават да свирят, както са го правили през по-голямата част от живота си, капитанът застава на руля, защото не може да изостави кораба си, майка разказва приказка на малките си деца, за да заспят спокойни, а двама възрастни се прегръщат силно за последно и така посрещат смъртта – ръка в ръка.

Всъщност за тази сцена се твърди, че не е авторова измислица, а изобразява истинската любовна история, вдъхновила лентата. Тази на Ида и Исидор Щраус. Исидор е син на германски емигранти, които се установяват в САЩ през 1854 г. Младежът е изключителен предприемач и заедно с брат си отваря щанд в Ню Йорк. Бизнесът им бързо се разраства и те стават съоснователи на търговската верига Macy's, която години по-късно ги превръща в милионери. Щраус дори се заема с политика и става част от Конгреса на САЩ. През 1871 г. Исидор се запознава с Розали Ида Блун – дъщеря в друго германско емигрантско семейство. Двамата съвсем не се срещат случайно – напротив, бракът им е уговорен от предвидливите им родители. Но освен да запазят германската кръв и да предадат традициите на децата си, Ида и Исидор истински се влюбват. За младите се носят легенди. Разказват, че още като се видели за първи път, били като магнити, сякаш разделените части на едно тяло. Ако Ида се усмихнела, и Исидор веднага грейвал. Годежът им е бърз, а сватбата – огромен празник. Бракът им е изключително стабилен и двамата се подкрепят както в хубавите, така и в тежките моменти. Раждат им се седем деца, като едно от тях умира дори преди да е навършило три години. Другите обаче оцеляват и също създават стабилни семейства.

Родът им се превръща в един от най-ценените за времето си в САЩ. Богати, с власт и големи планове за бъдещето на страната. Исидор се отдава и на политиката, но неговата най-голяма страст освен Ида, си остава търговията и той никога не оставя бизнеса изцяло на друг, а продължава сам да движи най-големите си сделки. Налага му се често да пътува, но той обича този аспект от работата си. Няколко пъти прекосява Атлантика на борда да различни кораби Единственото, което го натъжава, е, че се отделя от любимата си. Докато децата са малки, Ида няма как да ги остави, но двамата с Исидор непрекъснато си пишат писма, дори и когато той е в пределите на страната. Разменят си стотици страници на любов, подкрепа и щастие.

Когато обаче синовете и дъщерите им порастват достатъчно, Ида започва неизменно да пътува със съпруга си. Тя го придружава както на далечните, така и на близките дестинации. Двамата прекарват зимата на 1911/1912 г. в Европа, като е планирано да се приберат още с първите пролетни дни. И тук съдбата им изиграва лош шанс. Вместо да се приберат живи и здрави, това се оказва последното им пътуване. Заради стачка на миньори планираното плаване с по-малък, но пък стигнал на Америка безпроблемно кораб се отлага и Исидор и Ида попадат на борда на “Титаник”. Първоначално двамата си мислят, че това е огромен късмет, тъй като се очертава като пътуване, което ще остане в историята. Прави са, че ще остане в историята, но не като най-бързото прекосяване на Атлантика от най-големия пътнически параход в света за времето си, а като корабът на смъртта.

Двамата пътуват заедно с прислужницата си Елън Бърд, която оцелява, за да разкаже историята на тяхната невероятна любов. Пътешествието започва в лукс, изискани разговори с други милионери и големи планове за нови бизнес начинания. Исидор и Ида са по-щастливи отвсякога – отгледали са децата си, подсигурили са старините си и оттук до края планират единствено да бъдат заедно. Когато обаче трагедията се случва, корабът се превръща в изпитание за всички. Едни пътници ще се проявят като готови на всичко, за да се спасят, дори да жертват живота на другите Някои ще се окажат огромни егоисти и ще бързат да избягат със спасителните лодки, дори без да качат нужния брой хора. Ида и Исидор обаче остават като пример на истинска любов. Двамата просто отказват да се разделят. За Ида, разбира се, има място в спасителните лодки.

Когато започват да качват първоначално жените и децата от първа класа, Ида е поканена в една от лодките. Тя дори тръгва да се настанява, но когато осъзнава, че това означава да остави съпруга си сам, се отказва от спасението и решава да остане с него. Прислужницата им си спомня, че човек от екипажа прави предложение на Исидор да им уреди място и на двамата в друга лодка, разбира се, срещу подкуп. Милионерът отказва не защото му се свидят пари, просто сърце не му дава да заеме мястото на някое дете. Той все пак е истински джентълмен и не може да си позволи такава постъпка. Той обаче се опитва да убеди Ида поне тя да се спаси, но тя непреклонно заявява, че е изрекла клетва пред Бог, че ще бъде до него и в щастие, и в мъка, и ще спази обещанието си.

Ида успява да спаси своята прислужница Елън Бърд, като я загръща в скъпото си кожено палто и така тя минава за пътничка от първа класа. Единствено благородството на Щраус дава шанс за живот на Елън, която обаче ще съхрани спомена за Ида и Исидор и ще го разкаже на света. Пред писатели, които описват историите на оцелелите, Бърд споделя как Ида и Исидор са толкова привързани един към друг, че трудно се разделят дори за ден. Елън разкрива, че преди това тя никога не е виждала чак толкова влюбени личности, които освен това са женени от десетилетия. Бърд ги описва като скачени съдове – когато единият е тъжен, и другият веднага посърва, но дори и една искрена усмивка от любимия може да върне настроението. Прислужницата си спомня, че когато “Титаник” удря айсберг, настава паника, но Ида и Исидор не се откъсват дори за секунда един от друг. Когато на Ида й е предложено място в спасителна лодка, тя категорично казва на мъжа си: “Толкова много години живяхме заедно. Оставам с теб, каквото и да става.” Елън със сълзи си спомня как са й дали шанс да се спаси и как последно ги е видяла на палубата прегърнати.

Всъщност първоначално Камерън планира да включи във филма си последният разговор, дочут между Ида и Исидор, но сцената така и става част от официалната лента. Може би за да не засенчи другата любовна история. След трагедията тялото на Исидор е открито сред останките на кораба, но погребалната служба е отлагана с дни, докато намерят и Ида, за да ги положат в общ гроб – каквото е било изричното искане на съпрузите. Но тялото на Ида така и не е открито и Исидор е погребан сам. Тази несправедливост е компенсирана до известна степен от техни наследници, които им издигат няколко красиви мемориала, на които Ида и Исидор са така, какво са били винаги – заедно.