Звездата на "Лудогорец" Джонатан Кафу: Майка сама отгледа мен и 7-те ми братя и сестри
Аз съм скромно момче, което гледа да си върши работата по най-добрия начин.
Той е на 25 и в момента е един от най-желаните футболисти в Европа. За живота в Бразилия и у нас, мачовете в Шампионската лига и още много Кафу разказа специално за “168 часа” преди мача с “Пари Сен Жермен”.
- Джонатан, разкажи ми нещо повече за себе си?
- Роден съм в Пирасикаба, щата Сао Паулу, Бразилия. Това е сравнително малък град за Бразилия, но в сравнение с Разград е голям. Израсъл съм далеч от разкоша и лукса заедно с моите седем братя и сестри. Бяхме отгледани от майка ми - на нея дължа страшно много.
- Какво обичаше да правиш най-много като дете?
- Както всяко момче, обичах да ритам топка. Футболът в Бразилия е свещен спорт и подборът започва изключително рано.
- Кога разбра, че футболът е твоята страст, и започна да се занимаваш професионално? Кой те откри?
-Както вече казах, откакто съм проходил, съм заедно с топката.
Като дете само си мечтаех да ритам професионално топка Започнах да тренирам в местната футболна школа и там забелязаха моя талант.
- Има ли други спортисти в твоето семейство?
- Не, няма. Явно аз съм взел целия спортен талант на моето семейство.
- Липсва ли ти животът в Бразилия? С какво ти е най-трудно да свикнеш тук?
- Да, със сигурност ми липсва, все пак това е моята страна, моят дом. Страшно много ми липсват семейството и приятелите. Топлото време в Бразилия и храната са неща, които тук и в родната ми страна са различни и по-трудно свикнах.
- Харесва ли ти Разград и какво мислиш за града?
- Да, много ми харесва тук. Адаптирах се вече благодарение на другите бразилци и моите колеги. Градът е малък и спокоен, идеален за концентрация на
един футболист
- До кой по-голям град ходиш най-често за разнообразие?
- Един от градовете, където понякога прекарвам свободното си време, е Русе. Там също ми харесва.
- Преди футболът да стане основното ти занимание, работил ли си нещо друго?
- Винаги съм знаел, че моята съдба е футболът, и никога не съм спирал да следвам тази цел.
- Играл ли си в Европа преди “Лудогорец”?
-Не, “Лудогорец” е първият европейски отбор, в който играя, и съм много щастлив, че попаднах точно тук, защото се разбирам прекрасно с всички и футболът е на много високо ниво.
- Имаш ли приятелка?
- Не бих желал да говоря за личния си живот. Важно е моето представяне на терена.
- Разпознават ли те често хората и това харесва ли ти?
- Както всички мои съотборници, така и аз сме разпознаваеми най-вече заради доброто ни представяне в Европа и Първа лига. За мен това, че ме разпознават, е нещо много хубаво.
- Какво е чувството да си най-желаният и скъп футболист в България? Има ли напрежение?
- Не се чувствам така, аз съм нормално скромно момче, което се опитва да си върши работата.
Цялото интервю със звездата на "Лудогорец" четете в хартиеното издание на "168 часа".
Най-четени
-
Галерия Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Как ДС празнуваше Великден
Милиционери броят и записват кой ходи на църква По времето на соца правят нощни забави, за да не влизат младите в храмовете Великден днес не е това, което беше
-
Галерия Никой никога няма да засенчи Ален Делон
В неговата феноменална кариера върховете са няколко. Първият е, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори - Клеман, Антониони и Висконти
-
Баща ми ми разказваше за Гунди. За мен беше като приказен герой
Не съм имал щастието да го гледам. Родил съм се в годината, в която той е загинал, но първите ми спомени за "Левски" са свързани с името Гунди. Когато баща ми ме водеше на Герена