Историите, които я шокират:

Възрастни дами й казали, че никога не са допускали цигани да се заселят в селото им

Американци осиновили 6-годишния Исус, но  го зарязали на летището - плачел и го било страх от самолета

Майка й е шивачка, а бащата - шлосер-монтьор в "Кремиковци". Тя е родена в Елин Пелин и е средната от три сестри. Има една мечта - да блести на голямата сцена. Наталия Цекова е от ромски произход, но това не й пречи да влезе с лекота в НАТФИЗ и да завърши редом с други млади и нахъсани кандидат-звезди и дори наследници на потомствени артистични семейства.
Преди две години завършва театралната академия с бакалавър "Актьорско майсторство и драматичен театър" в класа на проф. Здравко Митков и магистратура "Публична реч".
От малка мечтае да стане актриса. Казва, че носи артистизма в себе си.
"Бях дете, когато откриха в мен актьорския талант и затова по естествен начин дойдоха нещата", споделя пред "168 часа" младата актриса.
Наследява дарбата си от своя прадядо, за когото твърди, че е единственият артист в семейството - кларнетист, музикант, изключителен човек. “Никой друг нито е проявявал такива заложби, нито се е занимавал. Може би бабите ми, които в младежките си години са участвали в различни кръжоци, организирани от местните читалища”.
Не допуска грешки в подготовката си за НАТФИЗ.
"Бях желязна и точно това ме вкара в академията. Комисията видя качествата ми и ме избраха", разказва тя.
Гордее се с това, че се дипломира в НАТФИЗ, но признава, че има и други роми, които са завършили академията.
"Може би аз съм първата жена, която става популярна, но иначе има доста роми, завършили този университет.
"Друг е въпросът, че са се притеснявали да заявят етноса си. Имали са своите проблеми, комплески, а пък аз нямам проблем с това. Нямам проблем с това, което съм. Даже съм много горда и щастлива от този факт."
Радва се, че семейството й одобрява избора й да стане актриса.
"Нали сте наясно, че няма родители, които да се съгласят с това децата им да са артисти и че от цялата тази работа пари няма да изкарат," смее се Цекова.
Твърди, че е човек, който се бори наравно с всеки, който иска да постигне нещо в живота си.
"Някои постоянно злословят срещу ромския етнос - казва тя. - Тъпо е да съдим по един и същи начин за хората, тъй като има както добри, така и лоши. Като цяло няма българи и роми, а има добри и лоши примери. Затова не смятам, че трябва да се набляга на това, че ромският етнос е само лош, защото това не е вярно".
"Наскоро попаднах в ситуация, която ме остави безмълвна - разказва Наталия. - Запознах се с едни възрастни дами, които казаха, че никога не са допускали роми в тяхното село. Аз ги попитах защо и те ми отговориха: "Защото така решихме. Тук няма циганска махала и никога няма да има. Дойде едно семейство, ама ние бързо го изгонихме."
Наталия отново попитала: "Какво ви направиха? Трябва да има някаква причина." Отговорът им бил: "Те са цигани и няма да ги допуснем в селцето си."
"Онемях, след като чух това, защото това е крайна предубеденост," казва актрисата. Според нея именно това отношение пречи на ромите да се развиват.
"По този начин на нашия етнос му се създава комплекс за малоценност. Затова има отчужденост и хора, които не приемат изучаването на български език, не примат да бъдат част от обществото, защото много пъти във времето са били гонени", споделя със съжаление актрисата.
Съвсем скоро Наталия Цекова сбъдва една своя мечта с моноспектакъла "Цигански колела".
"Здрава Каменова - драматург на представлението, се свърза с мен и каза, че иска да направи представление за общността ми - усмихва се младата актриса. - Така по абсолютно естествен начин стигнахме до представлението, продуцирано от "Райза Вилм Прадакшанс".
Сюжетът на представлението е за жена, която е на висок пост в банка. Опитва се да забрави корените си, за да спечели сърцето на своя възлюбен, който не е ром, като целта й е да се омъжи за него. Прави какво ли не, за да заличи детството си, но това се оказва невъзможно. Никой не може да избяга от своята същност.
В този спектакъл младата актриса има своя любима история, която е по действителен случай. Малкият Исус е осиновен от американци. Семейството отива на летището и всичко е готово, когато детето се разплаква и от страх не се качва на самолета. Американците се ядосват и го оставят на летището, а те отлитат за САЩ. Зарязват едно 6-годишно дете само защото плачело.
"Не мога да си представя как едно човешко същество може да си позволи да изостави едно дете с такъв аргумент. Това е абсурдно!", признава тя.