Може би сте забелязали, че сега обвиняват захарта за същото, за което някога виновни бяха мазнините и холестеролът. Преди 50 години обаче производителите на захар са финансирали научни изследвания, които оборват твърдението, че захарта причинява сърдечни болести.

Д-р Кристин Кърнс от Калифорнийския университет в Сан Франциско е открила в мазето на Харвардската библиотека 2000 страници документи, разкриващи заговора.

Връзката

Според д-р Кърнс на двама видни учени от Харвард - д-р Фредрик Стеър и Марк Хегстед, е било платено от Фондацията за изследване на захарта да публикуват през 1967 г. две статии в елитно медицинско издание. И двете омаловажават ролята на захарта за причиняването на коронарна болест на сърцето. “Изследването” им се появява тъкмо когато в медицинските среди започва да се говори за вредата от захарта за сърцето.

Фондацията на производителите на захар не само подбира и наема учените, но и поръчва какви изводи да направят в статиите си. На двамата е платена сума, равняваща се днес на $ 48 000. По онова време учените не са били длъжни да посочват конфликт на интереси, нито пък да декларират кой ги финансира. Така връзката на двете статии в “Ню Инглънд джърнъл ъв медисин” със захарния бизнес остава скрита.

Статиите опровергават, че захарта разболява сърцето, и прехвърлят вината за това на мазнините и холестерола. Нещо повече, двамата учени сочат, че намаленият прием на мазнини е достатъчен, за да се свали рискът за сърцето. Стантън Гланц от екипа на д-р Кърнс пише:

“По този начин захарният бизнес е забавил с десетилетия постигането на научен консенсус за връзката между захарта и сърдечните болести.”

Следствие на заговора е и появата на храни с ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на захар. От това цените на акциите в захарната индустрия удрят небето.

Дори и сега, 50 години по-късно, диетолозите имат разногласия дали приемът на мазнини, или на захар създава по-висок риск за сърцето. Според Марион Нестле, експерт по хранене в Нюйоркския университет, захарта не е толкова вредна, колкото я изкарват. По-опасен за сърцето е повишеният прием на калории. Все пак Нестле признава, че “в науката не бива да се прави така” и че умишлено хранителната индустрия манипулира изследванията в своя полза.

Д-р Кърнс се фокусира върху корпоративната намеса в науката през 2007 г., когато присъства на конференция на тема стоматология и диабет. На нея мастити лектори изтъкват, че няма данни за връзка между консумацията на захар и диабета. Те зоват да се търси ваксина срещу кариес, но не и да се яде по-малко захар. Потресена от толкова крещящо отричане на очевидното, д-р Кърнс се зарича да разкрие топлата връзка на захарната индустрия и медицинските изследвания.

Но не само захарните корпорации манипулират данни. Същото правят фармацията, тютюневата, химическата и млечната индустрия. “Кока-кола”, най-големият производител в света на подсладени напитки, е финансирал с милиони долари научни изследвания, които отричат връзката между тези напитки и затлъстяването.

Благодарение на д-р Кърнс правителството на САЩ призна колко опасна е захарта и издаде нови препоръки за здравословно хранене. Според тях захарните изделия трябва да дават под 10% от дневния калориен прием. Това пак е много, но е стъпка в правилната посока.

Пипалата на

манипулацията

Всичко почва от вицепрезидента на захарната фондация Джон Хиксън и неговия мониторинг върху храненето. Още през 1954 г. той пише, че ще опита да прехвърли вината за болестите върху мазнините и холестерола. През юли 1965 г. в списанието за вътрешни болести излиза статия, свързваща захарта със сърдечните заболявания. Точно тогава двамата харвардски учени Стеър и Хегстед стават тежката артилерия в защита на захарта. Хегстед е шеф на дирекцията за храните в Министерството на земеделието и е в екипа, изготвящ официалните препоръки за здравословно хранене. Съучастникът му Стеър пък е декан на факултета по хранене в Харвард. След като “изследването” им е готово, Хиксън настоява да му хвърли едно око, преди да бъде публикувано. След това той пише на авторите: “Искам да ви уверя, че се е получило точно това, което ние имахме предвид. Очаквам публикацията с нетърпение.” На следващата година тя е факт.

Оттогава никой не свързва двамата учени със захарната фондация. Връзката откриват д-р Кърнс и екипът й. Те съжаляват само, че не са могли да разговарят пряко с двамата диетолози, тъй като те вече са покойници.

Изводът от тази история е, че важните за населението проучвания трябва да се финансират с обществени и държавни средства, а не от частни фирми.