СМЪРТТА на българския алпинист Петър Унжиев, който загина в подножието на върха К2 през 2010 г., е обвито в мистерия. Загадъчни снимки на трупа, погребение, което е прецедент в световен мащаб, неоткриваеми очевидци и неосведомени власти са само малка част от недоразуменията, които съпътстват фаталния инцидент.

 

До ден днешен без отговор остава въпросът защо трупът на Петър остава на К2, след като българския консул предлага тленните му останки да бъдат върнати в родината. Ден преди заминаването си Унжиев тегли всичките си спестявания. Оказва се според твърдения на алпинисти, че никога досега на надморска височина от 6700 метра погребение не е извършвано. А самите снимки от опелото във висините са изкуствено смалени до размери, на които не може да се разпознае нищо и никой, категорични са специалисти фотографи. Пълзят слухове между алпинистите, че Унжиев дължи пари на много хора, включително и на известни лица от шоубизнеса.

Тези и подобни загадки

поставят въпроси около кончината на родния алпинист.

"168 часа" се свърза с един от най-успелите и амбициозни родни алпинисти - Спас Малинов, който разясни из основи процедурата при подобни трагични случаи.

"Световната практика е тялото на починалия алпинист да се оставя точно на мястото, където е намерило смъртта си. Ако е починал в палатката, завинаги остава в палатката. Ако например човек е починал между две палатки, на скала ако щете, тялото остава на мястото си. Затова при покоряването на високи върхове виждаш неуспешните опити на тези преди теб. На височина от 6700 метра човек е трудно да поддържа собствения си живот. Ако някой има нужда от помощ, на подобна височина е трудно да му се помогне. А за труп няма кой да се грижи. Няма въздух и кислород за това. В световен мащаб не мисля, че се е случвало погребение на подобна надморска височина", обяснява Спас Малинов.

Според световната традиция бездиханното тяло на Унжиев е трябвало вовеки да лежи в палатката, станала последен негов прислон. Официални източници твърдят, че той е починал в палатката. Не това се случва в действителност. Унжиев е погребан. На снимките от мистериозното погребение ясно се виждат трима различни човека, които подготвят последния дом на Унжиев. Снимките са предоставени на семейството от човек на име Ралф. "168 часа" се сдоби с негов сателитен телефон. Въпреки упоритите усилия да се свържем с него, за период от четири дни телефонът му беше или изключен, или даваше свободно, но никой не отговаряше. Оставихме съобщение на гласовата поща, но отговор не беше получен.

Мистериозно изчезналият фотограф е само първата брънка от загадъчните фотоси. Снимките са видимо обработени с компютър, твърдят специалисти. Те са умалени и при увеличаване се виждат единствено пиксели. Снимките са от порядъка на 60-70 килобайта, а всеки цифров апарат прави стотици пъти по-големи фотоси. Всяка информация за деня и часа на заснемане е заличена. Данните за фотоапарата, които автоматично са заложени при създаването на всяка снимка, също са механично заличени.

Освен потайните фотографии

около фаталното изкачване се намират допълнителни недоразумения. Българският консул в Пакистан Румен Пирончев така и не узнал за пристигането на родния алпинист.

"По принцип всеки роден алпинист, който идва в Пакистан да покорява връх, е редно да се свърже с посолството. Такава е утвърдената практика. Петър не го е направил. За пръв път имам подобен случай, обикновено всички алпинисти са се свързвали с нас. Съболезнования на близките", обяснява българският дипломатически представител в Исламабад. Тъкмо несподелянето на Петър, че започва покоряването на К2, е и причината Пирончев да узнае от медиите за съдбата на родния алпинист.

"Ваш колега журналист се свърза с мен, така от посолството узнахме за случая. След това веднага се заехме да търсим потвърждение, разбира се. Наехме местна туристическа агенция - Адвенчърс Тур Пакистан - за да направи проверката", обяснява дипломатът. След като получава потвърждение за фаталния инцидент, консулът инициира процедура по връщане на тялото у нас.

"Смятахме да върнем тялото в България, лично аз се бях ангажирал с това. Но семейството взеха решението тялото му да остане на върха", обяснява Пирончев.

"Близките на Унжиев настояха останките му да останат на К2. ", лаконичен е с обяснението си Есир от агенцията "Адренчърс Тур Пакистан". По други въпроси

не пожелаха да коментират

"Все още не е издаден смъртен акт на Петър. Това ще се случи след като останалите алпинисти се завърнат. Чакаме казахстанците, които е трябвало заедно с Унжиев да катерят върха, както и други очевидци, за да разберем от тях какво се е случило", обясни Пирончев защо до ден днешен не е издаден смъртният акт на Унжиев.

Завръщането на алпинистите очаква и министерството на туризма в Пакистан. "168 часа" се свърза с заместник-министъра в министерството Шаукат Заман. Въпреки че за смъртта на Унджиев у нас се знае от повече от седмица, в министерството в Исламабад се въздържат да дават категорични мнения.

В момента не можем да ви предоставим официална информация, преди да са се прибрали останалите алпинисти и да сме ги разпитали какво знаят за случилото се. Министерството на туризма не може да се ангажира с конкретен отговор в момента", обяснява Шаукат Заман, заместник-министър в Министерството на туризма на Пакистан.

Мистерията със смъртта на алпиниста се допълва от още едно обстоятелство. Два дни преди да замине за върха, Унжиев тегли космически суми от банковите си сметки. И то касово. С общо 60 900 лева в кеш се сдобива Петър часове преди заминаването си, разказват запознати. След това Унжиев побързва да катери сам фаталния осемхилядник.

"Смъртта на Петър е една истинска трагедия. Не мога да си обясня как алпинист от неговия ранг тръгва да се катери без необходимата адаптация. Зависи от организма, но преди подобни изкачвания седмици човек трябва да се качва на надморска височина, после да се връща в базовия лагер, после отново да се връща нагоре, после пак да слиза. Всеки, заел се с алпинизъм, знае подобно нещо. Не мога да предположа защо е пропуснал процеса на адаптацията. Та това е първи урок на всички учебници по алпинизъм. Той все пак се е водил и водач, в световната практика подобни пропуски са невъзможни. Той освен за своя живот, отговаря и за още двама, не може да си позволи да пропусне адаптацията",

обяснява Спас Малинов

Двамата казахстанци, които споменава Малинов, са Максут Жумаев и Василий Пивцов. Унжиев е трябвало да бъде техен водач. По неизяснени до ден днешен обстоятелства те пристигат в Пакистан ден след като родният алпинист е обявен за мъртъв. Очевидно Петър е "забравил" да вземе казахстанците заедно със себе си или те не са били наясно за точната дата за отпътуването. До ден днешен обстоятелствата около фаталното разминаване не са изяснени, тъй като казахстанците все още се борят с изкачването на К2.

Единственият очевидец, видял Петър жив - румънският алпинист Джорджи Димареску, твърди, че срещнал пакистанския водач без Петър надолу към базовия лагер.

Изоставянето от пакистанския водач също се оказва доста съмнително. От десетилетия наред шерпите - така са наричани височинните носачи, са си спечелили славата на жертвоготовни и несломими водачи.

"Не мога да повярвам какво е поведението на пакистанския водач. По принцип шерпите са изключително отговорни към живота на хората, които водят из планините. Според техния кодекс те са готови да умрат, но не и да изоставят човек. Затова поведението му е абсолютна мистерия за всички, които разбират от алпинизъм", категоричен е Спас Малинов. Подобно на неговото мнение изказва и Шираз Насир от "Адвенчърз травел Пакистан" - туристическа агенция, която организира покоряването на К2.

"Много съжаляваме за загубата. Причината за смъртта ние не може да коментираме, но за нас поведението на водача пакистанец е недопустимо. Нямаме обяснение как е възможно да изостави българина", възмутени са от туристическата агенция.

До ден днешен пакистанският номер на Унжиев стои включен. До края на редакционното приключване на броя телефонът все още стоеше включен, макар никой да не отговаряше на него.

Въпреки настойчивите опити на нашата редакция да се свърже с Мария Димитрова - жената, с която Петър живее повече от десетилетие, усилията ни удариха на камък. Услужлива нейна приятелка ни обясни, че отсега на телефона на Мария ще отговаря тя. Актуални координати тя не можа да ни предостави, единствено записа телефон на "168 часа" за контакт. До редакционното приключване на броя Мария не пожела да говори с редакцията. Така и не успяхме да разберем гледната точка на Мария защо баща му оставя тялото на Петър на К2, въпреки че българският консул се ангажира с транспортирането му у нас. Бащата не бе открит за коментар.

"Нищо няма да коментирам. Никой от семейството не искаме да ни търсят повече", лаконичен е първият братовчед на Унжиев Красимир Тодоров.

Три неуспешни опита тегнат на кариерата на Унжиев

Унжиев така и няма покорен осемхилядник в кариерата си. Петър на три пъти се пробва да качи връх Манаслу (8163). И трите са неуспешни. Последният опит едва не му коства живота. Тогава Унжиев е покорен от височинна болест и дори заспива за кратко. Сепва се и успява да си бие мускулна инжекция дексаметазон, която го спасява от бяла смърт. В непосредствена близост до Петър италианец от мисията няма подобен късмет и намира смъртта си в подножието на Манаслу.

 

Покорителят на Еверест Дойчин Василев:

Амбициите му са несериозни

"Петър Унжиев имаше амбицията да атакува всички 14 осемхилядници, което е абсолютно несериозно, особено за сам човек, без експедиция. По същия начин можеше да обяви, че отива на Марс или че ще преплува Атлантическия океан. Едно е три пъти да спечелиш обиколката на Витоша, друго са осемхилядниците", коментира покорителя на Еверест Дойчин Василев амбициозните планове на Унжиев.

Димареску така и не е видял тялото му

Първият, обявил за смъртта на Унжиев, така и не е видял с очите си тялото му. Въпреки емоционално наситения му разказ, румънския алпинист Джорджи Димареску така и не проверява какво се случва в палатката на Унжиев.

"Реших, че ще проверя палатката на българина, когато събера нещата си и тръгна да се спускам. За съжаление след като си събрах багажа, увиснах на въжетата и почнах да се спускам - бях забравил за първоначалното си намерение да проверя палатката на българина. Безкрайно съжалявам за това - никога няма да разбера дали по това време българинът е бил още жив. Бях сам в лагер 2 по това време, имах една кислородна бутилка и една маска с регулатор", емоционално споделя Димареску.