Имало едно време едно зайче. То искало да избяга и казало на майка си: “Ще избягам.” “Ако бягаш от мен, аз ще тичам след теб”, отговорила тя. “Ако тичаш след мен, ще се превърна в риба, ще скоча в потока и ще отплувам далече.” “Ако се превърнеш в риба, аз ще се превърна в рибар и пак ще те хвана”, казала майката... Така си говорили още дълго и накрая зайчето се предало: “Може би е по-добре да си стоя тук и да бъда твоето зайче.” Така и направило. “Ето ти морковче”, усмихнала се майката.
Откъсът е от приказката “Бягащото зайче” на Маргарет Брун. Това е любима на децата в Америка апология на майчината любов, от която не можеш да избягаш. Зайчето измисляло всякакви идеи - как ще отлети като птица, ще се превърне в планински връх, в щурец или в цирков акробат, но майката била неуморима и намирала начин да го върне при себе си.
“Бягащото зайче”
стана красива и
тъжна метафора
на болестта рак във филма на Майк Никълс “Остроумие”. В него Ема Томпсън играе ролята на влязла в болница преподавателка, която се опитва да приеме със самоирония и достойнство неизбежния си край. Стихове и приказки й помагат да приеме болестта, да превърне гнева си в смирение.
Днес към болестите се подхожда като към враг. Казваме: “Бори се, не се предавай, излез от тази битка победител.” Но има и друг начин да се справим - да надхитрим болестта, като заложим на мирното съвместно съществуване с нея. Да не обвиняваш себе си, съдбата, близките или лекарите за нея. Да наситиш със смисъл житейския отрязък, който ти остава. Много онкоболни казват, че най-смислената част от живота им е след диагнозата.
Филмът е по личната история на англичанката Маргарет Едсън, лекувана в Лондон. Тя пише пиеса, по която е сценарият. След като се стабилизира, Едсън работи като учителка в детска градина. Hа въпрос кога ще започне друга пиеса, отговаря:
“Следваща пиеса няма да има. Искам да осмисля и да се насладя на дните, които ми остават.” При целия ужас, който изпитваме от рака, пише тя, не може да отречем и своеобразната справедливост на тази болест. Тя, както и смъртта са единственото възможно равенство на този свят. Те са обратното на безсмъртието, което, ако го имаше, би било най-оглупяващото и най-безсмисленото нещо.
Може би именно
писането е изиграло ключова роля при овладяването на болестта,
смятат някои от лекарите на Едсън. Отклоненото внимание от битката с рака и фокусирането върху писането, което е вид психотерапия, се смятат за подпомагащ оздравяването подход.
Най-новата терапия на рака залага именно на “мирното съвместно съществуване” на болния с тумора. Прилагат се ниски дози химиотерапия и за разлика от агресивните вливания те не целят пълно изтребление на раковите клетки, а поддържат ниска “популацията” им и организмът се справя. Така ракът бива “приспан” и не развива резистентност към лекарствата.
Все повече медици отричат превантивното изрязване на яйчниците (като при актрисата Анджелина Джоли), за да се намали рискът от бъдещ рак при наличието на определен ген. Според тях ракът е умен и коварен противник. Няма гаранции, че ще му избягаш, режейки части от тялото си. Изрязването на гърдата значително намалява, но не елиминира риска от рак. Стресът от операцията обаче сам по себе си може да предизвика други проблеми.