Родителите спят пред училищата, за да пазят ред

66 хиляди трябва да бъдат записани тази година

600 деца на изпит за 30-ина места

Опашки за записване пред училищата, изпити за 5-6-годишни и паника сред родителите. Някои дори прибягват до това да си сменят адресната регистрация, за да има шанс децата им да бъдат приети в първи клас.

Истерията се подклажда от няколко основни фактора – огромният брой първокласници в големите градове, различните критерии за прием за всяко отделно училище, фактът, че в някои институции подалите по-рано документи имат предимство, както и недоверието на родителите към онлайн записването.

Докато в малките градове няма достатъчно желаещи за първи клас и деца-фантоми пълнят списъците с ученици, в големите градове броят на първокласниците е огромен.

Тази година за първи клас кандидатстват деца набор 2009 г., когато е отчетен пик на раждаемостта и затова приемът в елитните училища се очаква да е много труден. По изчисления на специалисти в предишните години за едно място в добро училище са се борили средно по три деца. 

По данни на Националния статистически институт през 2009 г. са родени 80 956 деца, като от тях 15 309 в София, 7674 в Пловдив, 5900 във Варна и 5180 в Бургас. Разбира се, някои от тези деца са напуснали страната, но все пак е изчислено, че за първи клас тази година ще кандидатстват поне 66 хиляди.

Огромният брой бъдещи първокласници затруднява приема, тъй като често желаещите за едно и също училище са стотици - особено за престижните институции или тези, които предлагат ранно чуждоезиково обучение. Въпреки желанието да бъде въведено единно онлайн записване, за да се улесни процесът, то не се използва пълноценно – от една страна не всички училища приемат заявления онлайн, а от друга – за да се подаде молба, родителят трябва да притежава електронен подпис. Майките и бащите все още предпочитат да подават заявления за прием лично, което създава хаос.

Всъщност от Министерството на образованието уточняват за БНТ, че места за всички желаещи има. Очаква се първокласниците в София да са над 13 500, като те ще бъдат разпределени в 230 училища.

Основната трудност се оказват различните критерии във всяко едно училище. Според сега действащото образователно законодателство всеки педагогически съвет сам определя критериите, при които приема първокласници.

Ръководството решава всичко – дали предимство ще имат децата, които живеят в близост до училището, дали най-важна ще е местоработата на родителите или фактът, че детето има брат или сестра в институцията, дали му носи точки, ако майката и бащата са бивши ученици на същото заведение и т.н. Всеки един от тези критерии носи различен брой точки и родителите трябва да проучат всяко училище, в което смятат да подадат документи за прием. А за всеки случай повечето подават молби в няколко училища. Което допълнително обърква ситуацията.

Например в едно от най-желаните училища в София – 133 СОУ "А. С. Пушкин" най-много точки – 50, носи, ако бъдещият първолак има брат или сестра в училището, местоживеене с постоянен адрес преди 01.01.2016 г. носи 45 точки.

Месторабота в района на училището, осъществявана преди обявяването на критериите (29.02.2016 г.) – 35 точки; местоживеене с настоящ адрес преди 01.01.2016 г. – 25 точки. Деца на учители, работещи в училището - 20 точки; месторабота в района на училището, възникнала след обявяването на критериите (29.02.2016 г.) – 15 точки.

Точкообразуването се оказва дори по-сложно от балообразуването при кандидатстване за университет Местоживеенето е общ критерий, който се следва от почти всяко училище.

Но отскоро някои училища разграничават постоянен и настоящ адрес, както и имат изискване за период от поне шест месеца назад за живеене на дадения адрес.

Това се прави, защото през последните години много родители прибягват до хитростта да си сменят адресната регистрация, за да имат по-големи шансове за кандидатстване в по-желано училище. Родители се съветват едни други поне година по-рано да изберат училище и да се запишат, че живеят при роднини или приятели в близост до институцията. Затова в някои заведения се следи откога семейството живее на дадения адрес или се дава предимство на хората с постоянна регистрация в близост до училището.

Някои дори се записват, че работят фиктивно във фирми, намиращи се в близост до институцията, но и това съвсем не е лесно, защото в някои училища се изисква предоставяне на копие от трудов договор, акт за назначаване на държавен служител, служебна бележка от работодател, извлечение от Търговския регистър при Агенция по вписванията, удостоверяващо адреса на управление, както и нотариално заверен договор за наем, ако адресът на управление на дружеството е различен от адреса на извършване на дейността.

Всичко това се прави с цел да се ограничат максимално възможностите за злоупотреба на родителите и предоставяне на неверни данни с цел прием.

Въпреки множеството условия, на които трябва да отговарят децата, пак се стига до огромни опашки за подаване на документи. Това се получава, защото дори и с тези критерии пак има прекалено много деца, които отговорят на тях.

Затова в някои училища е въведено правилото при равен брой точки класирането да се извършва по входящ номер и предимство да имат тези, подали документи по-рано. Това се прави от директорите, защото в противен случай те няма как да класират деца с равен брой точки и ако изберат лотариен принцип на подбор, ще бъдат обвинени в несправедлив подход.

Но именно условието за по-ранно подаване на документите предизвиква истерия. За някои училища родителите се нареждат да чакат още от предишния ден и дори нощуват пред сградата.

И тъй като приемът на молби на повечето места започва официално в първите дни от април, се стига до абсурдни ситуации, в които единият родител спи пред едно училище, а другият – пред друго, за да има детето повече шанс да бъде прието поне на едно място.

Факт е, че много родители се нареждат на опашки дори пред училища, за които редът на подаване на документи няма никакво значение.

Пример за това е столичното 51 СОУ "Елисавета Багряна", пред което тази година се образува опашка още следобед на 3 април преди официално обявения 4 април за старт за прием на документи.

Съветът към родителите е, преди да изпадат в паника, да проверят на сайта на всяка институция точните критерии, защото в много заведения дали се подават заявления в първия ден от кампанията или в последния, е абсолютно едно и също.

Освен това родители на деца, кандидатствали в предишни години, съветват да се обадите по телефон в желаното училище поне месец преди официалната кампания, защото много училища приемат документи още от февруари. По закон всяко училище само определя дата за старта на кампанията за прием.

Факт е, че за някои частни училища молби се приемат дори година по-рано. В "Българското школо" например местата за първи клас 2016/2017 бяха напълно запълнени още през януари тази година.

Директорът на "51 СОУ" Асен Александров обяснява за БНТ, че все още няма готовност за създаване на единни стандарти за прием на първолаци, но настоява, че районирането трябва да бъде правено от общините по места, а не както е досега от директорите в училища.

Районирането е другият проблем, с който се сблъскват родителите. В повечето заведения предимство имат децата, които живеят близо до училището. Само че "близо" се оказва променливо понятие. За някои институции "близо" е целият квартал, но за други предимство имат единствено деца, живеещи на няколко преки от сградата. 

Проблемът идва от това, че за всяко училище районът е различен и той се определя от педагогическия съвет. Родители настояват районирането да стават по общи правила, защото в момента ситуацията е абсурдна и дори в един и същи квартал разликите са огромни.

Най-често точният район за прием с предимство е обозначен на специални карти на сайтовете на училищата. При някои районът е достатъчно голям, но при други е буквално само няколко улици в близост до сградата. Най-ограничени са районите на институциите в центъра, където напливът от ученици е огромен.

Други заведения пък приемат с изпити. По принцип официално изпитите се провеждат за различни сдружения, с които училищата работят. Такива са например "Фридрих Шилер", "Луис Карол" или "Чарлз Дикенс". Те са родителски организации, които основно предлагат извънкласни занимания, съчетани с интензивно чуждоезиково обучение.

За да стане част от специалните класове обаче, детето полага изпит, а отделно подава и документи към училищата, които са партньори на сдруженията. Такива са 145 ОУ "Симеон Радев", 55-то СОУ "Петко Каравелов", 10 СОУ "Теодор Траянов" и др.

Важно е родителите да знаят, че за тези паралелки приемът е основно за предучилищна група и трябва да се кандидатства година преди детето да е на възраст за първокласник. Всеки бъдещ ученик обаче държи тестови изпит за установяване на степента на адаптивност. Тази практика възмущава много родители, които смятат, че изпит за 5-6-годишни деца е прекалено стресиращ.

Някои организации подчертават, че не става дума за сериозен тест, а просто за психологическа проверка на детето, но е факт, че заради много желаещи критериите всяка година стават все по-високи.

На 4 април се проведе изпитът за "Фридрих Шилер", като за него са се явили около 670 деца. По данни на родители с кандидатстващи деца изпитните групи са били три, разпределени в 9, в 11 и в 13 часа, като за всяка група са били обявени 15 стаи с по 15 деца. Това прави точно 675 деца. А е факт, че местата за прием съвсем не са толкова много.

В документите за кандидатстване в 145 СОУ например категорично е упоменато: "В 4-те подготвителни групи с извънкласна форма на обучение на немски език ще бъдат приети 88 деца, от които по т. II, 1. от критериите за прием, с предимство ще бъдат приети около 50 ученици като втори и/или трети деца/ след направено проучване".

Следователно остават точно 38 места за прием без предимство. Родители се шегуват, че процентът на приетите спрямо кандидатстващите е като при прием за медицина в университета.

Какъв е редът за прием и докога продължава кампания, четете в хартиеното издание на "168 часа".