Противоречи на химията и физиката

Само в Америка се харчат около 3 милиарда долара годишно за хомеопатични лекарства. Във всеки магазин за здравословни храни ще видите куп хомеопатични лекарства, които претендират, че лекуват от кашлица и хрема до безсъние и астма.

Погледнете етикета с изброените съставки. Сред тях може да има намачкани пчели, коприва и дори арсен, както и захари като лактоза и захароза.

В литературен превод хомеопатия означава “подобно страдание”. Историята й започва от края на XVIII век. Самуел Ханеман, немски лекар, бил разочарован от медицината по негово време. И с право. Лекарите правели кръвопускания с пиявици с цел прочистване на кръвта, мажели с горещи смеси, от които по тялото излизат мехури, пукали ги и източвали гнойта от тях. През 1790 г. Ханеман решава да изпробва върху себе си ефекта на хининовата кора, тъй като твърденията на лекарите за нейните свойства били твърде противоречиви. И той поглъща прах от кората на хининово дърво. Ето как описва въздействието на хининовия прах:

“В началото краката и върховете на пръстите ми станаха студени; станах отпуснат и сънлив; след това получих сърцебиене и пулсът ми се усили и учести, получи се нетърпимо безпокойство, треперене, слабост във всички крайници; след това - пулсиране в главата, зачервяване на бузите и жажда - накратко, един след друг се появиха всичките симптоми, характерни за блатната треска, макар и без повишаване на температурата. Тази криза продължаваше два или три часа всеки път и започваше отново, ако повторех тази доза, иначе не; спрях приема и бях отново в добро здраве.”

В кората на хининовото дърво има хинин, за който вече се знае, че лекува малария. Ханеман обобщава фактите от своя експеримент така: “С този опит за пръв път пред мен просветна зората на новите, ясни дни в лечебната наука; това просветление ми показа, че веществата могат да излекуват болестите единствено посредством собствените си болестотворни въздействия върху здравия организъм и че между симптомите на болестта и симптомите на лекарственото въздействие трябва да има отношение на подобие.”

Така Ханеман прави акробатичен скок в медицинската логика. Целта според него е да се намери вещество, което предизвиква заболяването, и тъкмо то да се използва и за лечението му. По-късно Ханеман решава, че съставките трябва да се разреждат и да се разклащат многократно - процес, наречен “потенциране”. Колкото по-малко от активната съставка се извлече, толкова по-мощно ще е лекарственото въздействие.

Хомеопатичните лекарства използват специфична терминология. Един от термините е NC, където C означава, че едно вещество се разрежда в съотношение 1:100, а N - индикация за броя пъти на разреждане на веществото. Така разреждане 200C би означавало, че 1 грам вещество е било разредено в 100 грама вода, като процесът е повторен 200 пъти.

При такова разреждане едва ли остава повече от единични молекули от първоначалното вещество. Почти всички хомеопатични хапчета се състоят само от захари. Въпреки това се очаква хапчетата да запазят “памет” от първоначалното вещество.

Според американския Институт по здравеопазване е трудно да се проучат последиците от лекарство, в което активната съставка е съвсем малко или дори изобщо липсва. Изследванията не могат да потвърдят, че лекарството съдържа това, за което претендира, нито да покажат химичния му ефект.

Най-цялостното проучване на хомеопатията е публикувано през 2005 г. в медицинското списание “Лансет”. Изследователите сравняват изпитания на хомеопатични и традиционни лекарства.

Ето и част от изводите им: “Няма убедителни доказателства, че хомеопатията е по-ефективна от плацебо. Но при проучвания с конвенционалните лекарства са доказани специфични клинични ефекти. Няколко от ключовите концепции на хомеопатията противоречат на основните понятия в химията и физиката.”