Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

l От 13 януари заведението, където атентаторите

разстреляха 9-има, отвори врати

Два месеца след кървавия атентат в Париж от петък 13 французите отново прекрачват без страх прага на кафе “Карийон”, една от целите на атентаторите, дала девет разстреляни жертви.

Заведението, което се намира в 10-и район на улица “Д'Алибер”, отвори врати на 13 януари в 16,30 часа след принудителното си затваряне през ноември.

Барът се възстановяваше седмица по седмица, малко по малко, докато най-накрая окончателно прие първите посетители след атентата

с чаша шампанско

и донякъде насилени усмивки

Старият вид на бара е запазил облика си, като са направени леки промени в освежаването му, а от куршумите като че ли няма и следа.

В деня на откриването се стекоха много журналисти и французи, които искаха да покажат солидарност и за пореден път да докажат, че животът им продължава.

Живущите в квартала се върнаха и през следващите дни, за да изпият сутрешното си еспресо. Собствениците на заведението пък планирали да отворят в много тесен кръг от уважение към жертвите и техните близки и донякъде не очаквали толкова много хора да присъстват.

Няколко дни след откриването на заведението обаче то е сравнително пусто.

Завръщаме се да изпием кафе малко следобед и

заварваме трима

африканци да си говорят

шумно на бара,

възрастна двойка и до тях по-млада на по чаша бира, а в ъгъла, където са подредени два дивана, спи котка на единия, а мъж чете книга на другия. След малко всички тези хора си тръгват и идилията изчезва, а барът остава напълно празен и само лек джаз звучи за фон. Но обстановката ще е такава само до вечерта, когато мястото отново ще се напълни с парижани, които и преди 13 ноември са пили бира след работа тук. Днес обаче все още мирише на прясна боя, на тежък прах като на строеж и личат недовършени следи от ремонтна дейност. През запрашения прозорец се вижда изпълнен с цветя и картички тротоар, а от другия - “Малката Камбоджа”. Отсрешният бар е все още затворен, но в него усилено се работи по откриването му.

Там бяха убити 15

души и все още са

запазени цветя и

послания към загиналите пред входа му. Собствениците му казват, че се опитват да отворят врати възможно най-бързо, но все още не е ясно кога. Работниците пък бяха категорични, че нямат право да дават прогнози, но работят, доколкото им достигат силите. В “Карийон” обаче нормалността се възвръща, доколкото е възможно.

Персоналът споделя, че

не иска заведението

да се превръща в място

за преклонение

или за тих и смирен престой, а да си остане кварталният бар, какъвто всички познават. Това е и причината цветята и свещите пред двете съседни кафенета да бъдат премахнати от тротоара седмица след откриването. Минувачите с изненада откриват липсата им, но в крайна сметка сами разбират, че и за това щеше да дойде време.

Клиентите досега сядаха на масите с чаша бира, а погледите им веднага достигаха към всички тези снимки и писма.

Не напълно нормална обстановка за един бар, съгласяват се и клиенти, и собстениците.

Именно това искат да избягнат от “Карийон” и това е първата крачка към преодоляване на шока

и завръщане към нормалното ежедневие.

А в деня на откриването първите думи на екипа малко след 16,30 часа са: “Добре дошли. “Карийон” отвори врати. Нямаме какво да кажем. Ще продължим да живеем” и последвали аплодисменти. Някои от гостите скандират “Да живее откриването. Да живее животът.”

За французите е ясно, че атентатът никога няма да бъде забравен, а премахването на свещите от тротоара е нещо, което рано или късно щеше да се случи.

Все още обаче между двете заведения и по цялото продължение на малкото кръстовище се веят флагове в различни шарки, опънати между сградите. На някои от тях е нарисувана Айфеловата кула, на други пише: “Париж е велик” или “Любовта е по-силна.”

Две възрастни дами преминават и се питат какви са флаговете и дали също както цветята са в памет на жертвите. Захващаме разговор, в който се съгласяваме, че това е точно така. Жените споделят, че не живеят в района, но дошли да видят мястото, където съгражданите им загубили живота си.

Възрастните парижанки носят пресни цветя пред “Малката Камбоджа”

и едната от тях слага очилата си, за да прочете многобройните надписи в памет на жертвите. В разговора ни се намесва и французойка към 30-те, която споделя, че първоначално не била сигурна дали и кога да посети заведението и да седне на местата, където са били убити хора, но впоследствие това чувство отшумяло.

“В крайна сметка животът продължава. Мислих, че ще се чувствам странно, което реално беше така за миг, но се радвам, че се завърнах, за да покажа подкрепата си”, пояснява А.Л. Тя живее в Х район и често вечер се отбивала в заведението “Карийон”. “Имам познати, които работят в съседство или просто

съседи, с които вечер се събирахме на по питие,

за да се видим. Обичам това място. Винаги е било жизнерадостно, задушевно или весело. Създава приятна атмосфера на кръстовището”, допълва французойката.

Непосредствено до “Карийон” има висше училище, което е било пълно и в нощта на 13 ноември. Студентите са приключвали занятията си и са отивали в близките няколко бара, сред които “Карийон” и “Малката Камбоджа”, за да се повеселят. В действителност този район пращи от хора особено в петък вечер. Със сигурност и броят им е щял да бъде още по-голям през топлите месеци, тъй като каналът Сен Мартин, който е на съседната улица, е любимо място за срещи на младите.

Собственикът на “Карийон” признава, че това е първото толкова дълго затваряне на заведението му през последните 40 години. Редовните клиенти са щастливи, че отново могат да се завърнат и да се поднови смехът и шумът на терасата пред бара. Кафенето е третото заведение, което отвори след атентат на 13 ноември.

Какво се случва в кафенето "А ла Бон Биер", което отвори врати само 21 дни след атентатите, четете в хартиеното издание на "168 часа".