В началото на демократичните промени в България тогавашната Главна прокуратура поде инициативата да бъдат разсекретени делата на така наречения Народен съд, да бъдат преразгледани и по тези от тях, по които има невинно осъдени, да бъдат внасяни предложения във Върховния съд за отмяна на присъдите.
Това беше не толкова политически акт, отколкото акт на справедливост, защото Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица от 25.VI.1991 г. изключваше от своя обсег осъдените от Народния съд.
След разсекретяването им многотомните дела отрупаха бюрата на прокурорите от тогавашния отдел "Наказателно-съдебен" в Главната прокуратура и започна дълга, трудна и упорита работа за търсене на истината, чрез която правото трябваше да постигне своята върховна цел - справедливост!
По едно такова дело работих около два месеца, разлиствах лист по лист
стотиците пожълтели и прашасали страници,
докато убедително се уверявах в пълната невинност на осъдените, следователно - в несправедливостта на присъдата. Но наред с това изплува и една забравена за поколенията истина - истината за пълното унищожаване на българския търговски флот,
обстрелван от съветски торпильори
по време на Втората световна война, за невинно загиналите български моряци, чиито имена никой няма да спомене в годините след войната, и за истинския виновник за тази трагедия.
За това искам да ви разкажа - за драмата на осем подсъдими, осъдени от Народния съд при една несъществуваща вина, и за драмата на десетки български моряци, загинали при една необявена война.
През пролетта на 1945 г. Десети състав на Народния съд в София осъжда осем подсъдими: Асен Николов Семов, Тодор Диманов Петров, Петър Диманов Петров, Светослев Николов Греков, Лука Бобев Доросиев, Иван Николов Семов, Добри Диманов Петров и Ненчо Диманов Петров, първият на доживотен строг тъмничен затвор, а останалите - на различни срокове тъмничен затвор. Постановена е конфискация на цялото имущество на първите трима.
Обвинението: "По време на войната, като представители на Българското параходно дружество в гр. Варна, са подпомогнали дейно и съществено Германия във войната срещу съюзените народи и Съветския къюз, макар страната ни да е била формално неутрална към СССР, като с частни договори са отдавали
под наем на германското флотско групово командване
"ЮГ" параходния си парк за използването му в Черно и Егейско морета като транспортни параходи за военно снабдяване, а след 2 юни 1942 г.,при засилване на военните действия в Кавказ, около Азовско море и северните брегове на Черно море - за използването им почти изключително в Германо-Руската бойна зона като военни параходи, въоръжавани за противовъздушна и водна отбрана." Обвинението посочва още , че има няколко случая на водене на бой от страна на тези български кораби с руски самолети, торпильори и подводници, в резултат на което са били потопени параходите "Евдокия", "България", "Балкан", "Варна", "Родина", "Мария Луиза" и са загинали повече от 43-ма български моряци, а останалите параходи били в неизвестност. По-късно ще се окаже, че и те са били потопени, а повечето от моряците - загинали.

Как без вина ръководството на флота ни е осъдено от Народния съд, четете в новия брой на в. "168 часа"