- Г-н Горанов, как се чувства българският Павароти, както ви наричат в театрално амплоа в спектакъла "Апокалипсис кога"?
- Чудесно се чувствам. С пиесата правим една препратка към филма на Копола, но това е друга история. Приемам поверената ми роля като поредното предизвикателство. Аз така съм устроен, да бъда винаги на линия. За мен всеки ден е едно изпитание. Човек, ако не се провокира ежедневно, започва да влиза в едно клише. Нещата започват да се губят, да изтляват. Привърженик съм на тези ежедневни провокации, които те карат да си жив. Да мечтаеш. Да се преот-криваш все повече и повече. Благодаря на екипа - сценариста и режисьора Борис Панкин, че се обърнаха към мен. Имах опит и в киното. Но сега е малко по-друго. Вълнувам се от премиерата. Всеки спектакъл е една премиера.
- В кинохита "Мисия Лондон" се превъплътихте в образа на президент. Труден ли беше преходът към театралната роля в спектакъла на Кюстендилския драматичен теа-тър?
- Сега е малко по-различно. Работата в киното има различна специфика. Но мисля, че ще има с какво да изненадаме театралната публика в Кюстендил. Екипът, реализирал постановката, е уникален. Надявам се да събудим чудесната публика за
хубавите неща в живота
Благодаря на кмета на Кюстендил Петър Паунов и на директора на Драматичния театър, които точно в тези години на финансова криза заложиха на един духовен Ренесанс - театъра. Относно моя герой в пиесата - най-обикновен човек, като останалите трима, с всичките му страхове и мечти. Живеем в информационна атака, позиционирана в една-единствена посока със знак минус. Всеки Божи ден
новините са от лоши по-лоши
Говори се за наводнения, за пожари, за цунами, за метеоритни дъждове. Забравихме да гледаме живота с розовите очила.
-Нужно ли е?
- Задължително е. В живота има и хубави неща. Ако човек акцентира само на лошите неща от ежедневието, той става негативист. Започва да ги материализира с лошите помисли. А когато човек вижда хубавите неща и да ги оцени, както казват старите конфуцианци, си постигнал съвършенство. Никога отрицателното не бива да
взема превес
Човек, ако си мисли, че е безнадеждно болен, може и да умре. Животът е интересен и хубав. И си заслужава да го живееш. Но ако се отдадем на някаква сивота, безпътица, унилост, ден за ден, няма да има никакво позитивно развитие.
- Да се върнем към началото. Детският хор "Бодра смяна" ли ви отвори пътя към голямата сцена?
- Спокойно мога да кажа "да". В едни ранни години да имаш възможността да стъпиш на големи сцени в Москва, в Полша, в Унгария, в Германия и да се докоснеш до великите композитори стана възможно благодарение на магията на човека, който създаде "Бодра смяна" - проф. Бончо Бочев. Светла му памет! Гледахме го с огромно благоговение. Той ни омагьоса да обичаме музиката. Не случайно хорът има признание не само в България. Но и в света.
-Критиците ви определят като най-силния български тенор, който спокойно може да мери сили с прочутия Лучано Павароти. Вие сте единственият поп певец, пял в оперите "Травиата", "Бохеми", "Риголето", "Набуко", "Мадам Бътерфлай". Бяхте солист на Пловдивската опера и Софийската опера. Как се поддържа това високо ниво?
- Много благодаря за доверието и за тази оценка. Човек ако иска да се занимава с нещо сериозно, като операта, трябва да й се отдаде на 90 %. Не на сто, защото е клише. Ние сме целунати от Господ, защото имаме възможност да се занимаваме с едно живо изкуство. Ти се променяш в него ежесекундно. А и ти самият можеш да го моделираш, ако, разбира се, имаш усет и талант за това. Не мога да кажа, че съм направил нещо много и голямо. Просто аз се опитах да отворя за себе си вратичката на професията и на това що е сценично изкуство. Жанровото отваряне позволи да се правят всякакви сценични експерименти. А и човек като се прибере вечер вкъщи, може според настроението
да си пусне Девета симфония на Бетовен или гагнам стайл
Защо не?
-Казвате, че в поп музиката играете себе си истински, защото тя идва от дълбините на душата. А гъделът на операта е театърът. С годините коя страст надделя?
- Не може да се определи. Това са два различни жанра. Ако погледнем исторически поп музиката, в зародиша си е огледало и оттенък на класическата музика. Когато бях дете, любимият ми сигнал беше "Кажи ми, Кармен". Без да зная, че това е от операта на Бизе. Верди е написал толкова много шлагери в ония години, че едва ли ги знаят всички хора. Така че всички жанрове имат една много стабилна база.
-Явно армията ви влече. Започнахте като солист на Ансамбъла на Строителните войски. Вече сте и солист на Представителния ансамбъл на въоръжените сили. Веднага ли приехте поканата?
- Да, веднага приех поканата на командира на Националната гвардейска част полк. Боян Ставрев. Той явно има нюх за можещите и талантливи хора. Като човек на реда се съгласих да стана солист. Както Маргарита Хранова, Гуна Иванова и Райко Кирилов . Този ансамбъл е единственият в България. Знаете какво се случи със "Строителни войски". Вече са в историята. Армията вече е наемна. Не е това, което беше. Няма донаборни комисии. Няма задължителна военна служба. Лично аз това не го приемам.
Всяко момче има
нужда да мине през задължителното възмъжаване
В момента, когато се заклеваш пред националния флаг, ти поемаш една огромна отговорност. Като мъж. Като гражданин на България. Оставяш мамините поли.
- Как усещате армейската публика?
- Те са уникални сладури. Много чисти, смели хора. Хората, на които се крепи спокойният ни сън. Свалям шапка на всички момичета и момчета под пагон, които продължават да носят славата на Българската армия и в мисиите извън страната. За мен те са големи българи.
-Веселин Маринов изпя химн за българската полиция. Да очакваме ли вие да изпеете химн за Българската армия?
- (Продължително се смее). Не, нямам никакво намерение да изпея химн за Българската армия. Има достатъчно хубави химни, които вече са написани и изпети. Така че няма нужда от мои песни за бойците.
-Имали сте много възможности да заживеете в чужбина. Но винаги се връщахте в България. Въпреки че, както казвате, живеем гадно. Хората са унили, неприветливи, вечно мърморещи...
-Надеждата умира последна. А и камъкът си тежи на мястото. Не мога да кажа, че съм се ограничил да живея тук. Напротив, имам много ангажименти в чужбина. И това ми дава свободата да бъда където си пожелая. Но в България е моят истински живот. Тук са моите приятели. Тук е моята същност. Тук е коренът ми.
-Неотдавна помолих известен поп изпълнител за интервю. Отговорът му беше: "Никакво интервю няма да ви дам. Искам да умра." Как ще коментирате драмата на хора на изкуството днес?
- Много тъжно. Наистина, лошо е времето. Както казваше дядо ми: "Нищо че вали, сине. Не се притеснявай. Времената са лоши." Китайците пожелават да живееш в размирно време, за да проличи какъв човек си. Нищо сигурно няма на този свят. Ако вчера си бил номер едно, няма гаранция, че утре няма да паднеш. А най-много боли, когато паднеш отвисоко. Или, ако днес си бездомник, утре можеш да намериш любовта на живота си. И богатство. И това да обърне всичко на 180 градуса. Важното е да търсиш. Да го искаш. Ние имаме други проблеми.
- Какви са проблемите?
- До днес никой не е отговорил: "Какво се случва след 30 години с България?" В последните 22 години, в т.нар. измислена демокрация аз не видях нито един държавник от политиците, който да застане и да каже:
"Окей! Това е моята държава
Това е нашият народ. И си заслужава да направя една дългосрочна програма за добруване." И сега тези щуротии с референдума. Въпросът беше ясен преди няколко месеца - да има ли ядрена централа в Белене, или да няма. После префасонираха въпросите. Кажете на хората има ли смисъл да се правят тези неща. Бием барабана. Хората ги интересува едно-единствено нещо - да има хляб на масата, токът да е евтин. И всичко ще е окей. Така че проблемът е и в самите нас. Защото българинът е специалист по всичко. И тарикат. Аз обикалям България непрестанно и виждам ужасна гледка - много плодородна пустееща земя навсякъде.
- Какви мисли навява у вас този тъмен пейзаж?
- Това е криминално престъпление. В същото време ще се връщат европейски пари, защото не са усвоени. Защо бе, хора? Една Испания, където често концертирам, няма един сантиметър земя, който да не е обгрижен по някакъв начин. И да не дава плод. А в България плачат, че няма работа. Ами като няма в града, отиди на село. Държиш апартамент в София, а ровиш по кофите. Това е проблемът, че
българинът е инертен в моменти, когато нещо трябва да се промени
Той го кара по лекото, по мекото. По тънкото. Ако може някой друг да свърши работата, а не ти. Задавал ли си си въпросът:"Облечен ли си готино? Усмихнат ли си? Изчисти ли снега пред къщата си"?
- С какви впечатления се завърнахте от страната, където животът е вечен карнавал - Куба?
- Куба е друга планета. Атмосферата там е уникална. Хората са много далече от материалното. За тях животът е само карнавал. И той трябва да се вкусва и да му се наслаждаваш всеки ден. Кубинците умеят да си правят живота красив. Но ние, българите, не можем.
- При толкова пътешествия по света, коя е любимата ви дестинация и защо?
- Една много интересна държава - България. Където и да ходиш по света, когато се завърнеш вкъщи, е страхотно готино. Както казват: "Кофти, кофти, но си е твоят дом."
- Вие сте един от малкото известни имена, в чийто живот няма скандали. Как се опазвате?
- Нали затова ни е дал Господ глави на раменете. Да мислим с тях. Когато успееш да преброиш до пет, преди да си отвориш устата, нещата ще бъдат много различни. Първичността е присъща за балканците. Ние силно любим. Силно мразим, както казва великият поет. О- кей! Нека да ги има тези страсти, но те да са насочени в една по-позитивна посока. Да отстояваш позициите си, да пазиш семейството си. Да застанеш зад приятел. Но
няма смисъл да показваш надмощие, като се държиш
като мутра
И работиш по закона на джунглата. Извинявай, но сме в ХХI век. Дивият запад е отдавна в историята.
- Упорито вървеше мълвата за близост с Кристина Димитрова. Освен на сцената и в интимен план.
- Според жълтите медии Криси ми била любовница. Каква любовница, бе хора, аз съм й кум. Затова сме близки.
- Имате чудесен брак със съпругата си Валя. Компромисите, търпението и доверието ли са тайната за един успешен брак?
- Естествено. Ако двама души не са наясно, че трябва да вървят заедно по-пътя, по който са тръгнали, и започнат да се превъзпитават, бракът им е обречен. На сто процента. Както аз имам трески за дялане, така и съпругата ми. Но ние се опитваме да обърнем нещата с положителен знак. В крайна сметка всеки е някаква личност. Не можеш да се опитваш да обезличаваш човека до тебе. Валя е много искрен човек. Готин. Точен и верен приятел. Да ми е жива и здрава!
- Дъщеря ви Жаклин се интересува и от поп фолк, въпреки че баща й е оперен певец.
- В попфолка има добри образци. Има изключителни парчета. Аз говоря за чалгата като начин на мислене и като текст. Но само след 24,00 часа. В 9,00 часа сутринта не можем да слушаме как може да тръгнем голи по улицата. И колко е велик сексът. Малко неудобничко е , нали?
- Кога любовта умира?
- Любовта умира, когато се превърне в рутина. Когато спреш да гледаш на човека до теб с желание. Недопустимо е да виждаш съпругата като даденост. Тя ми готви. Тя ми пере. Тя чисти къщата. Не така! Трябва да се подхожда към сродната душа с обич. Не ми харесва думата любов. Да се почувства любимият ти човек обичан, значи да го направиш по-специален. Но и нямаш право да искаш без да дадеш. Няма как.
- Как бихте продължили стиха на поета Недялко Йорданов "Накажи жената с любов"?
- Не съм такъв тип мъж да наказвам жените. А поетът, ако иска, нека да ги наказва с любов. Негова воля.
- "С риск да ме намразят мъжете, понякога дори простирам" - споделяте в едно интервю. Другото ви хоби, освен отлично подредената маса?
- В това няма нищо лошо - да простираш дрехите на любимите си хора. Относно хобитата, не ми остава време за тях. Едно време много обичах да се ровя под капака на автомобилите си. В гимназията завърших такава паралелка "Двигатели с вътрешно горене". Все ми е било интересно какво се случва под капака на автомобила. Нумизматиката, филателията са ми чужди. Колекционирам музика от най-различни краища на планетата. Това е универсалният език. Чувал съм, че
ако пуснеш на кравите Моцарт, млеконадоят
им се увеличава
Ето пак музиката. Ако пуснеш на едни рибки агресивна музика, те се ошашкват в аквариума. Правят се такива експерименти. Музиката е висша математика.
- За какво съжалявате?
- За това, че много бързо се върти стрелката на часовника. За нищо друго. Това са неизбежни неща. Важно е всеки да настрои биологическия си часовник да е в негова услуга.
- Годините не ви личат?
- Благодаря. За мен физическото, обвивката, не е най-важното нещо. Важното е човек да се чувства добре, независимо как го възприемат. Мисля, че съм скандално млад, за да правя реминисценция на живота си дотук. За нищо не съм съжалявал. Въпреки че не се сбъдна голямата мечта на баща ми да се занимавам с хуманитарни науки. Казваше ми:"Вместо да се ровиш под капака на колите, защо не станеш хирург? Хуманно е." Аз мисля, че нашата работа да изпеем песен със съдържание лекува душите на хората. И от това има нужда.
- Почитателите ви казват за вас: "Певецът, изваден от моден журнал. Диети или здравословен начин на живот обясняват перфектния ви външен вид?
- Никакви диети. Аз съм против да купуваме суперскъпите книги на западните диетолози. По-добре в старите книги да потърсим народни рецепти, които народът е сътворил. И ги е проверил през годините. Нека не забравяме, че между Америка и България има огромно разстояние от хиляди километри. От далечна Калифорния идват някакви програми за здраве. Там има един сезон в годината. В България през четирите сезона, в българската флора и фауна има такова богатство на зеленчуци и плодове. Проф. Петър Димков много хубаво си го е казал: "Яжте това, което расте на вашите ширини. За да се чувствате добре." Ето при мен, когато бях в Куба, през декември умирах от желание да ям кисело зеле и туршия. Не ме блазнеха огромните количества ананаси и портокали.
Дали имам любим моден дизайнер - нямам. Не се шашкам по никакви марки. Просто се старая дрехите ми да са удобни. Да изглеждам добре. Допада ми спортно-елегантният стил. Но какво да направя, след като облека костюм на Джорджо Армани. Все едно, че го е шил за мен.
- С ловенето на риба и ритането на топка, както казвате, чувствате ли се нов човек?
- Напоследък не ми се отдава ловенето на риба. Аз съм морски риболовец. Не ходя да ловя риба по реките. Ритам топка с най-голямо удоволствие. Това е прекрасна възможност да се видим с колеги-певци, да се посмеем. Да пием биричка. Да се видим и преброим, че малко останахме вече.
- Кои са най-добрите футболисти в гилдията на попизпълнителите?
- Президентът - Сашката Александров от група "Стил", няма равен на себе си на терена. Прекрасна физическа форма въпреки една завидна възраст. Веско Маринов. Той е тренирал навремето. Групари разни, други сладури. Чудесна компания сме. Правим много готини мачлета. Даже бяхме решили да сформираме отбор на българските поп-изпълнители и да поканим колеги от Италия. Най-добрите футболисти там са Ерос Рамацоти, Джани Моранди, Умберто Тоци. Те са професионалисти. Участват и в благотворителни мачове в цял свят. Идеята е заедно да направим съвместен благотворителен мач. Ще намерим кауза, вярвам.
- Чуха се гласове за възстановяването на конкурса "Златният Орфей". Вие какво мислите по този въпрос?
- Всичко е възможно, ако има консенсус и съгласие. В момента има претенции за собствеността върху конкурса от БНТ, Националния дворец на културата, доколкото ми е известно, и самата фондация "Златният Орфей". Идеята е много добра. Може да стане реалност при добро желание.
Такъв внушителен фестивал според световните критерии се прави в курортен комплекс. Световният песенен фестивал "Сан Ремо" се провежда в уникално казино на Средиземно море. Всички готини европейски фестивали се правят на морето.
Летният театър в Слънчев бряг, където се провеждаше "Орфеят", отдавна е в историята. А друг такъв няма.
Мисля, че не са без значение и търканията между претендентите за собственост на фестивала. Ние, поп изпълнителите, сме "да бъде възстановен "Златният Орфей". Има основателна носталгия по него, тъй като конкурсът беше в световната десетка на фестивалите. Той беше престиж за България. Дай Боже, отново да го има!