4 март 1977 година. Денят бе петък. Часът - 21:24. И започна трагедията. Земята се разлюля.

В Свищов рухват сгради. И до днес не е известен броят на жертвите. По време на комунистическия режим медиите не информираха гражданите за такива „подробности". Неофициално е прието, че загиналите са над 250 души.

Цяла нощ стоях буден и очаквах истината край радиоапарата. Но от националното радио успокояваха и пускаха само танцова музика.

За жертвите стана ясно едва когато от Москва изказаха съболезнования. И тогава нямаше как местните съветски лакеи да продължават да крият истината.

На 5 март се разбра, че епицентърът на земетресението е в планината Вранча в Румъния, а силата му е била 7,3 по скалата на Рихтер.

Електричеството в Свищов спира. Градът потъва в мрак. Настава паника. Под рухналите сгради се носят стонове. Мародери плячкосват стоки от изоставените магазини. Всеки се спасява, както може. Срутва се жилищният блок на завод „Свилоза". В близост до училище „Алеко Константинов" е разрушен жилищен блок, в който живеят членове на Градския съвет, видни комунистически функционери. Засегната е църквата „Света Троица".

Народната милиция е в паника. Чака указания от София. В бездействие отлита ценно животоспасяващо време. Под развалините загиват хора, които е могло да бъдат спасени, ако комунистическата власт не бе туткава. Коридорите на болницата в града са превърнати в морга – трупове на деца, младежи, цели семейства.

Но защо припомням този ужас. Първо, защото България е земетръсна зона. Второ, защото наскоро се случи трагедията в Турция. А и Гърция се тресе. И трето, защото няма ден, в който да не виждаме варварството на руските агресори в Украйна, които изстрелват ракети и снаряди срещу жилищни квартали. Виждаме срутени сгради, хора останали затрупани под тях. Такава е била картината и при трагедията в Свищов преди 47 години.

Земетресението е природно бедствие. Но мръсната война, която руските варвари започнаха срещу Украйна, е човешко бедствие и престъпление в резултат на безумието на един самозабравил се диктатор и неговата ненормална управляваща клика. Тази война можеше да се избегне, ако руският народ имаше човешко достойнство. Но за съжаление той в огромното си мнозинство последва в престъплението своя върховен водач и продължава да подкрепя неговото безумие. Изключенията са малко и те обикновено са ликвидирани или репресирани. Така е днес в тази Русия, чиито знамена някои безмозъчни същества развяваха вчера у нас.

Затова и "земетресението" в Украйна е несравнимо по-жестоко от свищовското. Жертвите му се увеличават с всеки изминал ден. Те вече са десетки хиляди. Краят му не се вижда. Но проблемът на Русия не е Путин. Путин е следствието, резултатът, а не причината и поводът.

Проблемът на Русия е кротналият се в нозете му, обладан от имперска и болшевишка мания за величие, руски народ. Проблемът е, че този народ обича войната, желае я. Той мрази другите народи и винаги е готов да им стори злина, да ги унищожи. Това е народопсихология формирана в годините на монголското робство, в имперските и комунистическите години. Или казано по днешному - това е сгрешен чип. А какво друго освен някой Путин или Ленин, можем да очакваме от сгрешен чип. Затова и Русия ще продължи да носи смърт. Тя е земетръсното бедствие на нашето време.

Бог да прости невинните жертви на земетресението в Свищов! 

*От фейсбук