Путин и путинофилите са на път да затрият Русия. Лично аз няма сълза да пророня
Вчера публикувах във Фейсбук текст със заглавие „ПАМЕТ: 3 МАРТ". В него накратко обясних, че на тази дата „трябва да сведем чела пред нашите опълченци и да благодарим на украинците, които през август 1877 г. се сражават редом с тях на връх "Св. Никола", отбранявайки Шипченския проход в Стара планина." Цитирах Иван Вазов, който е съвременник на тези събития и много правилно не споменава за руснаци в одата си „Опълченците на Шипка".
Обърнах също така внимание, че дори притеклият се на помощ в решителния момент на боя генерал Федир Радецки е украинец. Заваляха лайкове и коментари.
Благодаря на всички, които подкрепиха написаното от мен. Но се наложи да обясня с още няколко думи казаното в основния текст. Обясних, какво са мислили нашите достойни национални герои за империите и конкретно за Руската империя. А са мислили те, че от нея нищо добро не бива да чакаме. Но коментарите продължиха, започнаха и нападките, обидите, внушенията за „хапчетата", за „образованието"ми и прочие. Имаше и откровени заплахи. Обясняваха ми какво би ми се случило, ако тая година на 3 март стъпя на Шипка. Направо се канят да ме усмъртят. Лоша работа. Констатирах обаче, че у нас има много прости хора и те главно се представят за русофили. По-скоро са путинофили, което е по-лошо, разбира се. Защото да си путинофил днес означава, че си най-обикновен никаквец. Цялата им пледоария бе насочена към това, че Украйна не е никаква държава, че няма такъв народ, тя няма история и т.н.
Аз имам книга по всички тези въпроси - „Украински записки"(2018), но тя е от много страници и няма как да бъдат всички те преразказани във Фейсбук. Налага се, който се интересува да я потърси в книжарниците. Ако още я има там, разбира се.
Днес специално на празноглавците путинофили у нас предлагам мнението на първия български посланик в Украинската народна република, известният наш учен проф. Иван Шишманов, най-близък другар на народния ни поет Иван Вазов.
Проф. Шишманов поставя у нас основите на няколко научни дисциплини и е един от основателите на Висшето училище в София, днешният Софийски университет „Св. Климент Охридски". Той преподава всеобща литературна и културна история, както и сравнителна литературна история. Заедно с украинския учен Михайло Драгоманов основават и редактират в периода 1889–1902 г. периодичното списание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", което се превръща в съкровищница на знания за историята, фолклора и културата на българския народ. Редактира и списание „Български преглед" (1893 – 1900). През май 1903 г. става министър на народното просвещение. Тогава въвежда модерни европейски образователни стандарти, в класните стаи влизат като учители известни учени и писатели, някои от които са преминали през европейските университети. Променят се методите на преподаване, разширява се хоризонтът на познанието. Безспорни са заслугите му в сферата на читалищната дейност, в съграждането на Народния театър, Музикалната академия, Етнографския музей, Рисувалното училище, Института за слепи, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН клуба.
Такъв ярък учен изпраща Царство България за наш посланик в Украйна. Журналистите го търсят за интервюта. И ето едно от тях. На 13 април 1918 г. в интервю за столичния вестник "Камбана" проф. Шишманов заявява:
„Украйна не е нова държава, както мислят мнозина погрешно. Също като България, Украйна има едно бляскаво историческо и културно минало." И откроява важни моменти от една история, която започва от IХ век, като обръща специално внимание, че името Украйна е много старо. То се среща в летописи от ХII и ХIII век и „до днес е общоприето за означение не само на старата Киевска Русь, а и на цялата украинска етнографска област".
Журналистът обаче му задава въпрос, който и днес някои провокативно задават: каква е разликата между украинци и руснаци? Световноизвестният учен спокойно отговаря:
„В психологическо отношение украинецът се приближава до българина. Той е голям индивидуалист, деятелен е, голям реалист е в живота...Той не познава голямото разнообразие от секти, каквито срещаме в Русия. Неговата умозрителна натура е склонна повече към скептицизъм и критика. Украинецът мъчно се решава, но упорито държи на своето. Украинското „упрямство" е пословично. На това той дължи и ще дължи в бъдеще още повече своите големи национални успехи. От руснака украинецът се отличава и със своя тънък хумор. Ненапразно Гогол, с рождено име Микола Яновский, е украинец."
Проф. Шишманов обяснява и характера на украинския език, който се развива от хиляда години, говори и за украинската литература, чиито първи произведения датират от Х век. В началото тя е изпитвала благотворното влияние на българската литература, но връща този си дълг през националното ни Възраждане, когато творци като Тарас Шевченко и Марко Вовчок оказват влияние върху творчеството на Любен Каравелов, Райко Жинзифов и Петко Р. Славейков.
Проф. Иван Шишманов пристига в Украйна воден, както сам споделя, от „горещи симпатии към един народ, който в своето възраждане представя толкова поразителни аналогии с нашия". Убеден е, че трябва „да се създадат по-трайни, неразривни политико-икономически и културни връзки между България и Украйна".
Всичко казано от този виден наш учен е вярно. И не е имало навремето, преди 94 години, у нас такива тъпанари, които да спорят с него по тези въпроси. Те се появяват едва след времето на „социалистическия възход". И оттогава ръсят простотиите си, а днес и путинофилиите си. Но въпреки тях е важно да знаем, че украинци воюват рамо до рамо с българските опълченци на Шипка. И затова украинското знаме трябва да се вее редом до българското на 3 март на този чутовен връх в нашата история.
А що се отнася до днешната политика и по-конкретно до мръсната руска война срещу Украйна, то нямам и капка съмнение, че агресорите ще бъдат прогонени от свещената украинска земя. И България ще помогне това да се случи. Русия ще бъде поставена на колене така, както на колене бе поставен, при това със задника нагоре, бившият Съветски съюз. Но тъй като в такава поза дълго не може да се издържа той бързо полегна и сдаде багажа. Няма го вече. Путин и путинофилите са на път да затрият Русия. Но лично аз няма сълза да пророня. Няма и да празнувам. Просто ще приема реалността така, както приех и изчезването на Съветския съюз.
*От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е
-
Галерия Ще ни вземат ли сърбите и Рилския манастир след западните покрайнини?
Тези дни нашата общественост бе потресена от една новина, дошла от западната ни съседка. Някакво лице от Сърбия на име Джордже Боянич, който сам се титулува „професор"