За мишките и Стойчо Младенов
хирургия
върху голяма част от българската футболна действителност, но и дисекция изобщо на народопсихологията ни.
Случи се един микроскопичен анализ - къде живеем, къде се намираме въобще днес. Да, на фона на емоциите това бе едва доловимо, но ако се влезе по-дълбоко в тази изповед, това е точно така. Още по-ценното е, че това не бяха думи на анализатор, философ или университетски преподавател например, а на един треньор по футбол. След това което чух, ми стана толкова болно за мен, за хората около мен, някак за всички, без значение от кой отбор са или какъв статус имат в общественото. Стана ми някак тъпо, че дишам тук, на тази територия. Сетих се и за
онази любима книга "За мишките и хората"
на Стайнбек, в която е казано всичко за цялостното ни живуркане, за пътуването ни във времето.
Всъщност в думите на Стойчо Младенов ставаше дума за един отбор, за една чест, за едно поругаване, за достойнство, за такива работи, но това беше периферията, аксесоар. Вътре, дълбоко вътре ставаше дума, че много мълчим, че не протестираме, че се съобразяваме с всичко, че сме смачкани, че живеем от магазин до работа, от работа до магазин, а всъщност животът изтича между тези неща, а той е ценният. И сме в това пътуване не само да си вържем връзките на обувките, а поне за още няколко неща. И още, че живеем във време, в което така са ни подредили, така са ни вкарали в матрицата, така са ни регистрирали, че надигнеш ли се малко, дори на пръсти, ще ти падне бетоновоз на главата.
Не знам доколко Стойчо Младенов е искал да каже точно тези работи, но поне аз така го разбрах. Така го почувствах. Така го разпределих в себе си. И вероятно, защото много добре знам какво му костваше на него и на хората около него престоят му в Борисовата градина през последната година.
Мисля, че няма човек, които би издържал. Мисля, че трябва много да обичаш. Мисля, че наистина сърцето ти трябва
да е много голямо,
за да оцелееш
в тази ситуация
Всички приказки за Мура, изгубени титли, класирания, заплати и подобни работи са нищо пред това. Те са само орнамент към голямото, към вечното. Те са удобни за хора статистици, сложили краката си върху табуретката, вещо анализиращи футбола, политиката, сутрешните и вечерните блокове по телевизиите. Вечно осведомени и знаещи всичко след третия аперитив. Но пък, от друга страна, ужасно страхуващи се от шефа, от площада, от есенцията на истинския живот. Всъщност тези хора по някакъв свой начин винаги се чувстват добре, защото имат вродена практичност, докато тези, другите - обратно. И може би точно това е двуполюсен модел. Не партийният, а този.
В изповедта на Стойчо Младенов
се почувства една огромна обида от хората с опънатите крака
по табуретките
От това, че ако наистина обичаш ЦСКА, "Левски", "Ботев"," Локо" - без значение, просто обичаш. Не си кибик, не си наблюдател, не си страничен, а си част от тази обич, любов - с нещо конкретно. С нещо, което може да се пипне, да драска. Защото любовта също има материя.
От монолога разбрах и още нещо, което няма нищо общо с горните редове: че е повече от наложително държавата да влезе в Борисовата градина. Да помогне, да се намеси, нещо да направи. Всички онези приказки за частна собственост са смешни и точно сега не са си на мястото. А и
частната собственост точно тук все още
е нещо относително
и абстрактно
И това е толкова видимо дори за хора като мен - без всякакво финансово мислене. Но би било честно, ако някой иска този отбор да бъде умъртвен, нека да излезе и да го каже точно, ясно и отговорно. И да понесе в исторически план всички последствия. И не само в исторически.
Такива неща разбрах от монолога на Стойчо Младенов на Ивановден - един от най-светлите български празници. И още нещо - че мишките стават все повече и повече, а хората все по-малко.
Най-четени
-
Секретно Защо Третото българско царство няма корона?
Имало е проекти, венецът се използва в герба, печата и официалните бланки Следват традициите на царете от Средновековието, които копират византийските модели Претърпяват няколко промени
-
Галерия Мръсните тайни на Бг история: Опълченци слагат началото на Българската армия през 1878 г., честват я на Гергьовден от 1880 г.
Веднага след подписване на Санстефанския договор руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков пише писмо до император Александър II. С него иска разрешение 12-те опълченски дружини
-
Галерия Аман от катунджийска колонизация на защитените територии
Свободното къмпингуване бавно и славно се превърна в безразборно къмпингуване. Процесът започна със съсипването на къмпингите, с които България беше известна през годините
-
Галерия Любчо Нешков: Желев спря тайна среща на Попов, Милошевич и Мицотакис за подялба на Македония
Трябваше да се срещнат премиерите на Гърция, България и Сърбия, но президентът спря в последния момент Димитър Попов, разкрива журналистът Когато бе ясно
-
Какви велики хора живеят сред нас... Не съм им на нивото
Гледам, че почти всички кандидати за депутати се хвалят, че са зарязали СУПЕРУСПЕШНА И ВИСОКОПЛАТЕНА РАБОТА само и само за да спасят Майка България. Тия чутовни герои жертват пари, кариера