Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Уинстън Чърчил
Уинстън Чърчил

По-рано Джъстин Уелби научи, че е незаконен син на личния секретар на Уинстън Чърчил

Сюрпризите около личния живот на духовния глава на Англиканската църква Джъстин Уелби нямат край. След като преди време стана ясно, че не е син на баща си, чиято фамилия носи и до днес, сега се оказа, че е наследил 2,4 млн. паунда от покойната си майка. Както написаха някои английски вестници, тази жена продължава с изненадите си дори от гроба.

Джейн Уилямс почина миналия юли на 93-годишна възраст, като последните години от живота ѝ бяха доста разтърсващи точно заради разкрития около зачеването на първородния ѝ син. Още с интронизирането му за Кентърбърийски архиепископ през 2013 г. тръгват слухове, че може да не е дете на баща си Гавин Уелби. Той е продавач на уиски и умира през 1977 година. Бракът му с Джейн Уилямс продължава само 3 години, като през повечето време отношенията им са проблемни заради влечението и на двамата към алкохола. Малкият Джъстин

се ражда точно 9 месеца

след сватбата им

през 1955 година. Така че никой първоначално не подлага на съмнение, че Гавин Уелби е негов баща.

С годините обаче много от познатите на майка му виждат каква поразителна прилика Джъстин Уелби има с един от бившите ѝ колеги. Преди да го роди, тя работи като секретарка на легендарния британски министър-председател Уинстън Чърчил. Той напуска поста само два дни след сватбата ѝ с Гавин Уелби. Докато подготвя тръгването му от резиденцията на “Даунинг стрийт” 10, премиерският екип изпива доста алкохол. Под въздействието му Джейн Уилямс се оказва в обятията на личния секретар на Чърчил Антъни Монтагю Браун. По време на тази мимолетна връзка е заченат днешният духовен водач на Англиканската църква. Той има поразителна прилика с биологичния си баща, която е забелязана дори от съпругата на Антъни Монтагю Браун. Веднъж тя не издържа и признава подозренията си пред него, на което той иронично отвръща: “Казаха ми, че имам син. Ще разбереш един ден кой е той”.

И наистина този момент не закъснява. Три години след като Джъстин Уелби става духовен водач на милионите англиканци по света, британският “Дейли телеграф” пише, че негов баща е починалият неотдавна Антъни Монтагю Браун, личен секретар на Чърчил между 1952 и 1965 г. Архиепископът приема стоически новината и обявява, че ще си направи ДНК тест. Съпоставка на проби от негова слюнка и коса от Антъни Монтагю Браун установява 99, 9779% вероятност те да са син и баща. Майка му определя резултата като “почти невероятен шок”, но признава, че дни преди да се омъжи за Гавин Уелби е имала сексуален контакт с колегата си от екипа на Чърчил. По думите ѝ случилото се помежду им било “насърчено от голямо количество алкохол и от двете страни”. Взели предпазни мерки, но явно те не са проработили.

Джейн Уилямс твърди, че не е виждала сър Антъни дълго време след случилото се. Срещали се от време на време, след като нейният “кратък и, за съжаление, нефункциониращ” брак с Уелби приключва. Пиенето ѝ

се превръща в сериозен алкохолизъм и се налага тя да влезе в клиника

за лечение през 1968 г. След това спира да пие. Става магистрат и се омъжва за банкера Чарлз Кътбърт Пауъл Уилямс, който по-късно става пожизнен член на Камарата на лордовете в британския Парламент. Антъни Монтагю Браун също се жени.

“Да откриеш, че баща ти не е този, който си мислел, не е нещо необичайно. Да си дете в семейство с големи проблеми във взаимоотношенията, със зависимости или други неща, е нещо изключително банално”, казва тогава Джъстин Уелби. Сега той все още не е коментирал отвореното завещание на майка си, според което той наследява цялото ѝ имущество. Негов приятел обаче казва пред “Дейли мейл”, че оставената сума е наистина променяща живота. Тя се равнява на 28 годишни заплати на архиепископа на Кентърбъри.

68-годишният свещеник е баща на шест деца

През 1983 година седеммесечната му дъщеря Йохана загива в автомобилна катастрофа във Франция. По това време той все още работи за петролна компания там и няма нищо общо с църковните дела в родната Англия. Сполетялата семейството му трагедия обаче го кара да преосмисли живота си. “Беше много мрачен период за жена ми Каролайн и мен, но по странен начин всъщност ни доближи до Бог”, спомня си Джъстин Уелби. Първоначално просто се обръщат към вярата, за да намерят утеха, но в един момент тя се превръща в основна движеща сила. След като се изкачва до директорския пост в петролна компания, Уелби решава да напусне този бизнес. Когато колегите му го питат в коя конкурентна фирма отива да работи, той отвръща, че ще служи на Бог. Започва да учи теология. Първоначално му е отказано да бъде ръкоположен за свещеник, но след това получава зелена светлина и бързо напредва в църковната йерархия. Тъй като е образован в едни от най-престижните учебни заведения – колежа “Итън” и университета в Кеймбридж, той с лекота участва в обсъжданията на редица наболели обществени въпроси.

 Епископът на Кентърбъри тайно работи като доброволец

Освен да коронясва монарси, венчава и кръщава членовете на британското кралско семейство, духовният глава на Англиканската църква често може да бъде видян и в съвсем обикновени ситуации. Джъстин Уелби например продължава сам да кара колата си. Даже миналата година бе осъден да плати 510 паунда глоба за шофиране с превишена скорост, и то само дни след като короняса крал Чарлз III.

По време на пандемията, когато храмовете са принудително затворени, Уелби става доброволец в лондонска болница. Помага на медицинския персонал и дава кураж на болните от коронавирус, че ще оздравеят.

Под негово ръководство Англиканската църква развива мащабна благотворителна дейност. В десетки храмове се отварят хранителни банки, които предлагат безплатно ядене за бедни. Започват да се ръкополагат и жени за свещеници. Джъстин Уелби често говори публично за въпросите, които разделят британското общество, като Брекзит и растящото социално неравенство между бедни и богати. Взема отношение дори при промени в данъчното облагане. Обявява се против рисковите бързи кредити, които допълнително усложняват положението на бедните.