• Лично Сталин решил архитектурният мастодонт да израсне на мястото на разрушения храм "Христос Спасител"

Споровете около съветските паметници у нас се превърнаха в централна тема, но истината е, че монументалната архитектура, когато е свързана с определена идеология, винаги е пораждала проблеми. Доказва го и случай от преди един век. Тогава СССР е все още млада държава, която по всякакъв начин се стреми да бъде призната от света. В това отношение символите, които могат да дадат материално изражение на амбициозните цели, които първата комунистическа многонационална държава си е поставила, са от голямо значение.

Затова веднага след като се разправят с опозицията и успяват да укрепят властта си, болшевиките се замислят върху този въпрос. Решението е взето на Първия всесъюзен конгрес на Съветите през 1922 г., когато бъдещият любимец на Сталин

Сергей Киров пръв

изказва идеята,

че в Москва трябва да бъде изграден огромен Дворец на Съветите, който да демонстрира пред света "победата на социализма".

"За нас казват, че със скоростта на светкавицата изтриваме от лицето на земята дворците на банкери, земевладелци и крале – провиква се партийният деятел. - Правилно е. Нека издигнем на тяхно място нов дворец на работниците и трудещите се селяни, нека съберем всичко, с което е богата съветската страна, да вложим цялото си работническо-селско творчество в този паметник и да покажем на нашите приятели и врагове, че ние, "полуазиатците", ние, които все още сме Те, продължаваме да гледаме отвисоко и сме способни да украсим грешната земя с такива паметници, каквито враговете ни не са и мечтали. Тази сграда трябва да стане емблема на бъдното могъщество, на възтържествуването на комунизма не само в Съветския съюз, а и там, на Запад."

Величествената структура трябвало да се превърне в

"олицетворение

на бъдещата мощ

и триумфа на комунизма". А според народния комисар на образованието Анатолий Луначарски дворецът първоначално е бил замислен като архитектурна доминанта на града, "да даде на Москва, червения център на света, видим архитектурен център". За целта през 1924 г. членове на Асоциацията на новите архитекти предлагат той да изникне на мястото на катедралата "Христос Спасител".

Но изграждането на такъв грандиозен проект нямало как да стане по време на Гражданската война и затова е отложено. Възстановяването и развитието на икономиката на СССР позволява връщането към тази идея отново през 30-те години, когато решението за построяването на Двореца на Съветите е взето лично от Йосиф Сталин.

Но и в годините дотогава пропагандният апарат не стоял със скръстени ръце. Още когато умира Ленин, даже малко преди това, започва усилено изграждане на негови паметници. По ирония на съдбата вероятно първият негов образ от камък е изваян от самоук скулптор и открит в тогавашния град Богородск (дн. Ногинск), Московска област, само ден след смъртта на комунистическия вожд - на 22 януари 1924 г. Всъщност решението за инсталиране на скулптурата е взето още приживе - на 2 ноември 1923 г., а датата на откриването съвпада с деветнадесетата годишнина от разправата, известна като Кървавата неделя.

След това "Монументалната Лениниана", както започват да наричат тази категория изкуство,

за кратко време

залива цялата страна,

като тези скулптурни произведения често са се правели серийно, за да достигнат повече от 14 000. Но набиращият сили СССР има нужда от много по-внушителни (и грандиозни) символи, които да впечатлят света.

За целта на 24 юли 1931 г. е приета и резолюция от Комитета по религиозните въпроси към Президиума на Всеруския централен изпълнителен комитет, която гласи: "Поради разпределението на мястото, на което се намира катедралата "Христос Спасител", за изграждането на Двореца на Съветите,

този храм трябва

да бъде разрушен

Възложете на Президиума на Московския областен изпълнителен комитет да ликвидира храма в рамките на десет дни... Петицията на икономическия отдел на ОГПУ за отнемане на златото и петицията за изграждането на Двореца на Съветите за прехвърляне на строителните материали трябва да бъдат представени за разглеждане от секретариата на Всеруския централен изпълнителен комитет."

С чувството, че с един куршум е ударила два заека, атеистичната власт нарежда да се разруши емблематичният храм. Но задачата не била никак лесна. Отнело няколко месеца в опити по демонтирането му и затова в крайна сметка решили да го взривят.

Старата катедрала, която трябвало да ознаменува освобождаването на Москва след войните на Наполеон през 1812 г., била наистина гигантска постройка - с височина над 103 метра. Замислена още при управлението на Александър I, строителството й продължило повече от 44 години, като е осветена на 26 май 1883 г. - в деня на коронясването на император Александър IIIІІІ. За мащабите на строителните работи можем да съдим и по факта, че през 1825 г. с императорски указ е наредено да се свържат реките Волга и Москва, за да се доставят камъните за градежа.

Но в началото на 30-те години на ХХ век храмът буквално е "разстрелян", защото освен динамит, при разрушаването му болшевиките използвали и големи артилерийски оръдия. На 5 декември 1931 г. са извършени две експлозии, след първата падат куполите и горните нива на катедралата, но самият скелет оцелява.

Според очевидци

близките сгради

се разклатили,

а взривната вълна била усетена на разстояние няколко пресечки.

По този повод писателят Корней Чуковски, който е бил пряк свидетел на събитията, пише в дневника си:

"Денят е слънчев, мразовит, със синьо небе и сребриста мъгла. Трамвай номер 10 ме отведе не до Каменния мост, а до Замоскворецки, тъй като катедралата "Христос Спасител" беше взривена наблизо. Оръдието стреля три пъти, а пет минути по-късно, не по-рано, се издигна сив дим - красив на слънце. Момчета със зачервени носове (от студа) седяха върху купчини пръст, покрити със сняг край оградата, и разговоряха:

- Там свети зелено: това е сигнал.

- Вече два сигнала.

- Гълъби! Гълъби!

- Тези са пощенски.

- Втори изстрел. Леле, здрав беше!

- Вече има два изстрела!

- Три.

Дъвчат хляб на студа.

- Няма да го направят отново.

- Лъжеш се, ще го направят.

Нова експлозия - и дим - и средната кула вече е напълно разрушена. Баба гледа и плаче. Приближих се по другия бряг на река Москва - и когато стигнах почти до самия Каменен мост, вече беше невъзможно - имаше патрул.

- Къде? Не виждате ли,

църквата се руши!

- Връщам се."

Близо година и половина отнема разчистването на отломките, останали след взрива на величествения храм, по-късно облицовката му е свалена и използвана за украса на сградата на Съвета на труда и отбраната и строящите се станции на Соколническата метролиния.

През 1932 г., по проект на архитекта Борис Йофан, започва изграждането на огромния Дворец на Съветите, върху който трябвало да "кацне" и 100-метровата статуя на Ленин и с нея да достигне обща височина от 415 м. Целта била да надмине "Емпайър Стейт Билдинг", тогавашната най-висока сграда в света, която със своите 102 етажа се издигала на 381 метра (без антената).

Шумно огласеният нов обект бил повод за гордост за властта, а и за пропаганда. Затова и на оградата около строителната площадка имало голям надпис: "Вместо огнище на дрога - Дворец на Съветите!"

Благодарение на грандоманщината се заражда нов стил в съветската архитектура - "сталинският ампир". В това отношение новият проект трябвало да е "перлата в короната" и да се вижда от разстояние минимум 35 километра. Предвиждало се външната украса на Двореца да бъде от светъл естествен камък, а статуята на Ленин да бъде изработена от висококачествена хром-никелова стомана. За целта е създаден специален вид стомана - DS ("Дворец на Съветите"), най-здравата по това време в СССР. Но въпреки големите усилия работата не потръгнала. Основите на сградата са завършени през 1939 г., но две години по-късно избухва Втората световна война и проектът е замразен. В периода 1941 - 1942 г. стоманените конструкции на Двореца на Съветите са демонтирани и

използвани по време

на отбраната на Москва

за изграждане на противотанкови препятствия.

След войната има цели шест опита проектът да бъде рестартиран, като всеки път се намалява първоначално предвижданата височина, но всичко е напразно.

Дали някъде по върховете на властта някой се е сетил за възможното неблагоприятно влияние на разрушения храм и преходността на материалното пред духовното, но през 1956 - 1958 г. се провежда конкурс за проектиране на Дворец на Съветите на друго място в югозападната част на Москва. Тези планове обаче също не са реализирани. Накрая, през 1960 г., в основите на първоначалния Дворец на Съветите е открит най-големият в света зимен плувен басейн "Москва", който функционира до 90-те години на ХХ век.

Тогава с небивал ентусиазъм руският народ решава да възстанови катедралата. Първата Божествена Света литургия е отслужена във възстановения храм на Коледа през 2000 г., когато той отново става символ на вярата, покаянието и вечната памет, както и на любовта и надеждата.