• Милко Балев спира филма на Малина Петрова и Велислава Дърева, но екипът снима нелегално. След 1989 г. Луканов разрешава достъпа до партийните архиви, неотваряни 40 г. Излизат потресаващи факти
• Той е разпитван 6 месеца по 22 часа. Следствието е записвано с т.нар. жичен магнетофон. При обесването му Велчо Чанков му увисва на краката, за да умре по-бързо

Английски шпионин. Агент на Тито. Работа в полза на САЩ. Организиране на заговор за държавен преврат. Неискрена и недружелюбна политика по отношение на СССР. Антипартийни нареждания. Националистически уклон. Стремеж да заеме мястото на Георги Димитров. Опити да разпали фракционна борба, да предизвика недоверие към Политбюро, да разцепи ЦК и да вбие клин в болшевишкото единство.

Това са обвиненията срещу един от най-ценните кадри на БКП в края на 40-те години на миналия век. Тогава Трайчо Костов е подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. Изведнъж обаче от лоялен и ценен кадър на партията той се превръща в повече от предател.

 комунистическите редици и е осъден на смърт

На 16 срещу 17 декември 1949 г., в 2 часа и 30 минути след полунощ, в Софийския централен затвор е изпълнена присъдата. Обесен е след месеци мъчения. Тази година се навършват 74 г. от екзекуцията му.

Години по-късно режисьорката Малина Петрова, която почина преди няколко месеца, и журналистката Велислава Дърева решават да направят единствения филм за него. Успяват да получат достъп до партийните архиви и разкриват истината за Костов, която е повече от потресаваща. Доказват, че той не е бил предател, а просто е отстоявал българските интереси. Разбира се, разследването им е повече от приключение. Проектът е спрян още на ниво сценарий, но упоритият екип не се отказва и снима нелегално.

"Започнах работа по сценария още през 1987 г. – разказва пред "24 часа – 168 истории" журналистката Велислава Дърева. - Това изискваше много време, тогава не разполагах с документите по делото, тъй като нямах достъп до архива, работех по открити източници, както казваме днес. Някъде към средата на 1988 г. сценарият беше готов и го дадох на проф. Филип Панайотов, с когото бяхме много близки приятели.

Той го прочете и каза: "Ще го спрат". И наистина го спряха. Попитах: защо? Отговориха, че е заповядано от много високо място. По-късно разбрах, че високото място си има име - Милко Балев. Как сценарият беше попаднал у него, не знам. Някой ще да се е престарал. В онези години, за да влезе един филм в производство, сценарият трябва да бъде одобрен, за да се изпише филмова лента.

Не мога добре да си спомня, но мисля, че

имахме под ръка един сценарий, съвсем безобиден, хумореска

някаква. Той беше приет и така се сдобихме с лента. И започнахме да снимаме филма за Трайчо. Нелегално. След нас се движеха едни "шлифери". Представете си, ние снимахме Антон Югов, Георги Чанков, Гордиана Начева, съпруга на един от съдените по процеса на Костов. Те виждаха, че ние сновем напред-назад с една камера, но не можеха да допуснат, че извършваме такова вероломство."

През пролетта на 1949 г. срещу Трайчо Костов започва истинската пропагандна кампания, в която ключова роля имат пристигналите от Москва "съветници" към правителството. Те получават активна подкрепа от Васил Коларов и Вълко Червенков, които виждат в лицето на своя съпартиец конкурент за поста на Георги Димитров.

"Трайчо Костов е вицепремиер и стриктно спазва Закона за държавната тайна – посочва Дърева. – Проблемите му започват, когато той заявява, че законът се отнася и за СССР, и отказва да дава информация на Съветския съюз по какви цени ние продаваме тютюн на други страни – едно от най-доходните пера на българската промишленост. Преломът е срещата, на която Сталин дръпва очилата на Костов пред Георги Димитров и Вълко Червенков и го нарича жулик, което значи мошеник."

Тази среща е проведена на 6 декември 1948 г., а Сталин побеснява: "Жулик! Трябва да се види откъде сте и кой сте вие! Не искате да издавате своите тайни? Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? На другите по-евтино продавате. Трябва непременно да унизите нашите хора. Какая-то злоба! Точь в точь как Тито!...

Не искате да знаем вашите тайни, вървете по дяволите, и без вас ще минем

Вие ни смятате за простаци, а вие сте европейци! Ние и без вас всичко знаем... Жулик! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не спираме. Ще доведем борбата докрай!"

Трайчо Костов обяснил, че не е против предоставянето на информацията, но това трябвало да се осъществява чрез него, като председател на Комитета по стопански и финансови въпроси.

"Другият проблем е, че

Георги Димитров е направил една фатална грешка

- казва, че хора като Трайчо Костов не се раждат всеки ден и може би след време той ще го замести – обяснява журналистката. - А всички, които са имали амбицията да бъдат наследници на Димитров, участват активно в преследването и процеса срещу Трайчо. Затова, когато започнахме работа по филма, се опитахме да говорим с хората, свързани с него. Междувременно бях провела разговор с проф. Мито Исусов, който има две книги за Трайчо Костов, много интересни изследвания, в които има и документи. Поканих го да бъде консултант на филма, но той отказа. Тогава говорих и с Димитър Луджев, който работеше вече в БАН. Той се съгласи, като му обясних, че си слага главата в торбата."

След падането на Живков обаче някак истинският сценарий е одобрен.

"Това беше много важен момент, защото получихме достъп до партийния архив с помощта на Андрей Луканов, който по това време беше премиер – споделя Велислава Дърева. - Оказа се, че те не са отваряни дотогава – 40 години.

Всичко беше в чували

В такива ситуации, когато изскачат нови факти и документи, сценарият се променя в движение. Сред тези архиви намерихме изключително интересни и потресаващи неща.

По време на разпитите, вместо да пише показания, Трайчо Костов е рисувал зайчета, каквито е рисувал на малкия си син. Също така е рисувал Сталин и... човековълци. Страховито. Зловещ образ на времето.

Попаднахме и на нещо, което не знаехме какво е. Имаше една тел, навита жица. Към нея имаше бележка, че е разпит на Трайчо Костов. Това не беше магнетофонна лента. Отидохме в радиото да питаме по-възрастните колеги. Оказа се, че това е запис на жичен магнетофон Webster-Chicago. Те го пуснаха и така извадихме разпитите, които звучат във филма.

Това никой не го беше правил и виждал.

Със същата техника са записвани и телефонните разговори на Люба,

съпругата на Трайчо. Разпитите са продължавали по 22 часа в денонощието, 6 месеца, водили са ги съветски и български следователи. Съветските му поднасяли да подписва показания на руски, а нашите на български език. Представете си за какво говорим.

Участвали са Руси Христозов, който вече бил вътрешен министър, Георги Чанков, Велчо Чанков. В един студен ден преди 10 ноември с проф. Николай Генчев влязохме да пием кафе в ресторант "България", дето сега го ремонтират. Качихме се на горния етаж и на съседната маса имаше около 7 - 8 мъже.

Бачо Кольо ми каза: "Погледни, това е Руси Христозов". За първи път го видях на живо – безличен и смразяващ едновременно.

На масата се бяха настанили само стари ченгета

Аз реших да се доближа до тях, уж да си поискам огънче. Руси Христозов ми запали цигарата, услужлив човек. Искахме да го запишем за филма, но той отказа. Малина проведе разговор с него, но той се е държал все едно няма нищо общо с това."

Руси Христозов бил следовател по делата срещу Трайчо Костов, но разказал съвсем различна история от тази, записана в документите.

"Не му казах какво знам. Той започна да ми разказва абсолютни измишльотини, все едно е бил на друга планета – споделя приживе Малина Петрова. - Нищо не знае, никога не се е срещал с Трайчо Костов. Борех се със себе си какво да направя. Реших да го оставя да си говори каквото иска. Забелязвах как на критични места си разменят погледи със съпругата му. Той два часа не каза нито една истина. Когато ни изпращаше, беше смъртно уморен, защото серията от лъжи му бяха изпили енергията."

Режисьорката е споделяла, че Тодор Живков също имал огромна роля в цялата машинация, тъй като успяла да се срещне и с него.

"Той не изпитваше никаква вина за смъртта на Трайчо Костов – посочва Петрова. – На срещата започна да ми обяснява, че убийството е свързано с това, че през 1942 г. Костов е обявен за предател. Всъщност тогава е първата присъда на Костов.

Знаех, че това е официалното алиби. Казах му, че това, което ми говори, не е вярно и че съм прочела оригиналите. От този момент разбра, че аз вече имам достъп до тези материали, които казваха, че никой не ги е чел. Повече на тази тема не говорихме и не можах да го снимам във филма."

Любопитното е, че няколко дни след като Малина Петрова и Велислава Дърева влизат да четат архива в Партийния дом, сградата е опожарена.

"Дори не видях кога Малина успя да влезе вътре, за да пази документите, но в крайна сметка

обгазени от дима

- спомня си журналистката. - И още нещо много показателно. Един от инквизиторите, които разпитват Трайчо, е Велчо Чанков.

По време на антифашистката съпротива той е заловен и в полицията издава всичко. Трайчо Костов е обвинен за предателство, което не е извършил, а го разпитва и инквизира онзи, който предава абсолютно всичко. Казват, че при обесването на Трайчо Костов Чанков му е увиснал на краката, залюлял го, за да умре по-бързо...

Още преди следствието да завърши и преди изобщо да започне процесът, по височайша заповед в цялата страна започват митинги и събрания, които искат смъртна присъда за "предателя Трайчо Костов и неговата клика", трудови колективи, творчески съюзи и даже детски градини изпращат до ЦК на БКП телеграми и настояват "Смърт! Смърт! Смърт!"...

Тук ще си позволя да ви кажа нещо лично. Аз съм от Пловдив. В цялата пловдивска партийна организация само две ръце са се вдигнали против смъртната присъда - на моите бъдещи родители. И двамата са антифашисти, с по две задочни смъртни присъди преди 9 септември 1944 г. Баща ми е бил от бойните групи, а майка ми – партизанка. Вкъщи имахме т.нар. "синя книга" за процеса на Трайчо Костов, но това е пълен фалшификат."

Въпреки всички препятствия по пътя екипът успява да завърши филма със заглавие "Сърцето умира последно" и той излиза през 1991 г., като премиерата му е във Военния клуб.

"Залата беше пълна – разказва Дърева. - Дойде и президентът Желю Желев. След прожекцията проф. Филип Панайотов каза: "Ще го спрат". И го спряха. Филмът имаше едно излъчване по втора програма на БНТ в 00,30 ч., да не би случайно някой да го гледа. След това лентата беше прибрана.

Червените казваха, че филмът е син, сините казаха, че е червен

Аз им казах, че не са добре и че филмът е чернобял и че няма как да си измисля тези факти. След това чак през 2013 г. имаше прожекция в аулата на Софийския университет. Хората нямаха представа как е създаден този филм. Това си беше приключение." Скандалното е, че след края на процеса и обесването на Трайчо Костов различни награди получават 152-ма служители на вътрешното министерство, главно от Държавна сигурност, начело с Велчо Чанков и Израел Зеев...

И въпреки че на 17 декември, на годишнината от обесването му, филмът няма да бъде излъчен никъде в негова чест, той все пак може да бъде намерен в YouTube.