Пожари, нечовешки инквизиции и дори банкови фалити се проявяват упорито на едни и същи места в столицата през годините

Борислав Михайлов най-накрая подаде оставка като президент на Българския футболен съюз (БФС). Но седмица преди окървавените протести в София стана известно, че свещеник е посетил футболния съюз, където е прочел молитва против уроки и е осветил сградата. Всички служители на футболния съюз задължително е трябвало да присъстват, а попът е поръсил хората със здравец и светена вода.

Макар да отнесе доста иронични коментари в спортните медии, засега не е ясно каква точно е причината за ритуалното действие от страна на ръководството на футболната централа, намираща се в Бояна. Много е вероятно да е имало някакво предчувствие за

печалните събития,

които настъпиха

след решението за мача с Унгария да не бъде допусната публика на стадиона. Но в крайна сметка подобна "застраховка" срещу "злите сили" е и напълно в духа на българските и православните традиции.

А истината е, че независимо дали вярваме на тях, или не, за много сгради както в София, така и по света има подкрепени с факти предположения, че са свързани с лоши поличби. И колкото и да е учудващо, понякога историческите сведения също говорят за странно натрупване на отрицателна енергия през годините и в тях се зареждат поразителни поредици от злополучия, които ги превръщат в прокълнати.

У нас са известни много такива случаи. Един от тях е свързан например със сградата на театър "Ренесанс". Издигната на площад "Възраждане" в София още в началото на ХХ век, тя преживява няколко унищожителни бедствия, сред които преобладават загадъчните пожари.

Вестник "Дневник" от 24 август 1940 г. например описва един от тях:

"Картината беше страхотна. Гореше целият театър. Огнената стихия се извиваше зловещо и отправяше закана към смелите помощници на г. Захарчук (легендарен шеф на столичната пожарна - б.р.), че този път няма да бъде победена и ще извърши разрушителното си дело."

После пострадала и от бомбардировките през 1943-44 г. Все пак тя е възстановена и след 9 септември в нея веднъж реч изнася Георги Димитров, заради което тя по-късно задълго носи неговото име и се превръща в "Профсъюзен дом" с кино към него. Но

нещастията в нея

не престават

Дори и в момента тя стои запусната след поредното изпепеляване, когато на 9 ноември 2021 г. сутринта голям пожар избухна в заведението "Син сити", което се помещаваше там. Гасенето му продължи часове, докато постепенно огнената стихия бъде овладяна, но остави големи поражения.

Сериозни негативни събития в историята си, но от по-друг характер, крие и сградата на бул. "Граф Игнатиев" 10 в центъра на София, известна като "банката на Бурови". Стара градска легенда твърди, че те никак не са случайни, защото навремето теренът, на който е разположена, бил отнет с гешефт от стара вдовица. Ядосана от измамата, тя проклела иначе внушителната сграда, която се издигнала върху парцела й. Символично замислената архитектурна украса представя банката едновременно като трезор и храм, отличава се с оригиналните си скулптури по фасадите и декоративни елементи. Но независимо от красотите й, за 100-годишното й съществуване (зданието е издигнато през 1921 г. от прочутия арх. Георги Фингов и колектив) вътре в нея са се разиграли куп негативни събития. Преди 9 септември 1944 г. във внушителната сграда на пл. "Гарибалди" е била централата на БТБ - Българската търговска банка, свързвана с банкера Атанас Буров. Всъщност той е бил само неин директор, а собственик на банката е Георги Губиделников. И още навремето Губиделников и братът на известния банкер - Иван Буров, като управители се замесват в известната афера "Клозиер", от което кредитната институция търпи сериозни имиджови последствия, свидетелстват международни доклади от онези години. През 1947 г. банката е

национализирана

от новата власт,

а авоарите й отиват в Държавния застрахователен институт. След деветосептемврийския преврат самият Атанас Буров, като министър без портфейл, е арестуван и изпратен от Народния съд за една година в затвора. Но след като по-късно се застъпва за Никола Петков, е въдворен отново - този път в лагер, а след това в Пазарджишкия затвор, където през 1954 г. намира и смъртта си.

Но това далеч не е всичко - поредицата от нещастия продължават и в ново време. През 1992 г. в емблематичната сграда се настанява Международната банка за инвестиции и развитие (МБИР). Имотът е

закупен на съмнително

ниска цена

от общинската фирма "Софийски имоти", а за председател на борда на директорите на рекламираната като "българо-американска" кредитна институция е избран Иван Евлогиев. Той става известен като човека, разработил схемата на теглене на кредит от банка, който после е използван за увеличаване на капитала на същата банка.

По време на правителството на Жан Виденов през 1997 г. обаче банката фалира, а срещу председателя на борда й Евлогиев и изпълнителните й директори Иван Данов, Георги Колев и Теодор Антов е заведено дело. Обвиненията срещу четиримата са за престъпления по служба при отпускане на кредити, ощетили държавата с 4 милиарда стари лева. Въпреки това през 2004 г. и четиримата обвиняеми по делото за фалита на МБИР бяха оправдани поради липса на доказателства, но голям брой от вложителите бяха сериозно ощетени. Що се отнася до сградата на банката - тя заедно със завареното оборудване е продадена веднага на Корпоративна и търговска банка.

За нейния шеф Цветан Василев сградата е нещо като "перла в короната". Той обича да показва възстановения интериор и се гордее най-вече с реставрирания кабинет и бюрото на Атанас Буров. Но всичко приключва през лятото на 2014 г., когато прехвалената кредитна институция фалира при скандални обстоятелства и озлочестява повече от 260 000 свои вложители.

Но ако човешките страдания имат свойството да се натрупват на определено място, то едва ли в цяла София има място, свързано с толкова мрачни събития, като масивната жълтеникава постройка на Лъвов мост.

Мъчения, инквизиции

и дори убийства

са били извършвани в неподозирани мащаби в това зловещо здание през различните епохи от историята ни.

Случайно или не, за разлика от БФС тя не е минала през обичайната процедура по освещаване от духовник, защото Народният дом, както е известно зданието, е открит през 1913 г. за нуждите на Работническата партия, която изповядва атеистична идеология. През 1921 г., когато комунист хвърля бомба в тържествена процесия по случай 24 май на бул. "Дондуков" и са ранени десетки невинни хора, сградата е подпалена от разгневена тълпа.

След това е ремонтирана, но през януари 1924 г. партията на комунистите е забранена със Закона за защита на държавата и впоследствие там се настанява Дирекцията на полицията. След атентата в храма "Св. Неделя" през април 1925 г., извършен от военната структура на комунистическата партия, сградата е използвана за арест, през който са минали редица функционери и съмишленици на БКП и БЗНС. Но много оставят и костите си там. За някои от тях, като Вълчо Иванов например, се твърди, че след като са убити по мъчителен начин, телата им са били изгорени в огнярното помещение, което е осигурявало отоплението на мрачното здание.

Впоследствие на втория етаж в нея е бил и кабинетът на прочутия полицейски началник Никола Гешев, а по време на Втората световна война сградата е сериозно пострадала от бомбардировките. Но след преврата на 9 септември 1944 г., когато комунистическата власт заграбва цялата държава, сградата на Лъвов мост става щаб на Народната милиция, между чиито стени започват първите стъпки към ликвидирането на всички политически опоненти на партията.

По стечение на обстоятелствата една от първите жертви там в този период е съпругата на полицейския началник Гешев - Веселина. Тя е била бременна и е имала нещастието да работи в дирекцията като секретарка, но за разлика от мъжа си не успява да се измъкне в чужбина. По особено мъчителен начин там намира смъртта си и друга невинна жена - Мара Рачева. Тя е арестувана в тогавашната Дирекция на милицията само заради факта, че е била секретарка на опозиционния водач д-р Г. М. Димитров. Официалното съобщение на милицията за смъртта на Мара Рачева е, че се е самоубила 4 дни след арестуването й, хвърляйки се от прозореца на четвъртия етаж на сградата. В същото време има многобройни доказателства, че кончината й е настъпила след зловещи инквизиции в мазетата на прословутата постройка.

Особено жестока била разправата с "предателите". Сред тях има и такива, които са били инквизирани в същите помещения и при двата режима. Преди 9 септември в подземията й без храна и вода дни наред е висял на халки например Трайчо Костов. Чувствайки, че няма да издържи, при един разпит той се опитва да се самоубие, хвърляйки се от третия етаж на стълбищния прозорец, но успява да избяга и да се отърве само с накуцване.

След съветската окупация на страната през 1944 г., когато е обвинен в предателство, той e въдворен отново на същото място, където преживява още по-чудовищни мъчения - този път от "своите".

По подобен и доста драматичен начин в нея е бил и Стефан Богданов. Самият той е бил началник точно на отдела, който е изтръгвал с инквизиции показания там по време на продължителните разпити в процесите срещу евангелистките пастори. По ирония на съдбата само броени месеци след като приключва следствието срещу пасторите, самият той е обявен за "трайчокостовист" и попада в ръцете на своите доскорошни подчинени.

В спомените си той описва преживените страдания: "Не съм допускал, че съществува такава система за побоища. Казаха ми, че са ми „загрявали" ставите. Паднах в безсъзнание и се събудих целия увит в бинтове.

Всичко беше в съсирена кръв. Имах чувството, че съм в някакъв казан и нищо не помня. Известна е системата на безсънието. Аз съм прекарал веднъж 11, после 17 дена без сън. Въобще нямам представа какво съм правил в това положение. Дворянов и Стоилов (следователите му – б.р.) оформиха показанията ми. Казах, че в тях няма нищо вярно. Тогава започна нов бой. 100 дена седях в карцер в милицията, зимно време, бос по сандали. Не съм допускал, че човешкият организъм може да издържи подобно нещо. Имайте предвид, че през по-голямата част от времето съм бил с белезници на ръцете отзад."

Богданов е имал куража още като началник да отиде при Георги Чанков, секретар на ЦК, и да му каже: "Ако ти и Партията не вземете мерки да погледнете какво става в Държавна сигурност, аз ще взема тебе, ще взема и Вълко (Вълко Червенков - б.р.) и 6 месеца ще ви разпитвам, както разпитват там, и каквито искате шпиони ще ви изкарам".

Любопитни са и серията знакови неудачи, които се струпват върху главите на обитателите на една интересна вила в софийския кв. "Княжево". За нея пише в своите "Задочни репортажи за България" и писателят Георги Марков. Тя е построена през 30-те години на ХХ век от търговеца на мебели Голдщайн. Конфискувана е през войната от еврейския си собственик и в нея се настаняват шефовете на тогавашното Вътрешно министерство начело с министър Дочо Христов. По-късно в нея се появява и професор Александър Станишев, заобиколен от цяла група висши сътрудници. След 9 септември почти всичките й обитатели са екзекутирани, а къщата е върната на законния собственик. Той обаче побързал да я подари на държавата - срещу три паспорта за Франция, разказва убитият в Лондон писател, който е живял в Княжево непосредствено до нея.

Няколко дни по-късно в нея се настанил съветският генерал Георгий Кюришин със семейството си. Висшият военен завеждал някаква тайна служба, но скоро го привикали със семейството му обратно в Москва. Още преди да пристигне в родината си, едва ли случайно, самолетът им катастрофирал. Следващият обитател на вилата е Трайчо Костов, който е обесен в края на 1949 г. След него там е настанен и Добри Терпешев. За разлика от предшествениците си той остава жив, но е изхвърлен от всички постове, изпада в немилост и е изселен до края на живота си.

Вероятно заради всички отрицателни натрупвания, а и защото лично е участвал в разправата с някои от предишните обитатели, набързо оттам се изнася и Антон Югов - министър-председател на България в периода 1956 - 1962 г.

Разказът в "Задочни репортажи" завършва как сякаш проклятието е било прогонено, след като злополучната крайградска къща е дадена на дипломатическия корпус и в нея се настанил индонезийският посланик. Но княжевци разказват, че тя продължава да оправдава лошата си слава и в годините след това, защото във всички страни, които са настанявали свои дипломатически служители в нея, се случвали преврати - Индонезия, Чили, Боливия...