Градусите обаче няма да са толкова високи, колкото през миналата. Без режим на водата, добри прогнози за реколтата

Към 8 декември скиорите могат да атакуват пистите. Не е сигурно дали ще вали за Коледа

Очаква ни сравнително топла зима въпреки студа и виелиците, на които станахме свидетели в събота и неделя. Температурите ще са с около 1,5 градуса над нормата, коментира пред "24 часа - 168 истории" климатологът от Софийския университет проф. Георги Рачев. След бурното захлаждане през уикенда предстои постепенно повишаване на градусите, допълва синоптикът от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) доц. Илиан Господинов.

И двете крайности са

изключени - за "горещини"

или за "ледников период"

Малка е вероятността сезонът да бъде чак толкова топъл като миналата година. Ще бъде малко по-студено. Едва ли ще стане и като през 2012 г. Българите може би не си спомнят, но тогава имаше 20 поредни ледени дни през февруари - с максимални температури под нулата, припомни проф. Рачев.

Астрономически тази зима ще настъпи на 22 декември и ще отстъпи на пролетта на 20 март догодина. Но за специалистите по атмосферни явления зимата заема най-студените месеци - декември, януари и февруари.

Очаква се първият от тях средно да е с нормални или типични за последните 30 години температури - между 0 и 3,5 градуса. Данните са средно за месеца, обяснява проф. Георги Рачев. Финалните 31 дни от годината ще започнат със сравнително по-хладно време в сравнение с последните седмици. Досега се радвахме на златна есен, като изключим няколко циклона. Те доведоха до снежна покривка в Северна България, особено във високите части на планините - над 2000 метра.

Януари 2024 г. ще продължи тенденцията от последните три зими - ще бъде по-топъл с около 1 градус над нормата. Очаква се

средната месечна

температура да бъде

между -2 и +1,5-2 градуса

Това е мнението и на Европейския глобален модел, и на Американския глобален модел.

Обикновено между двата екипа има разминаване в очакваните прогнози, като в крайна сметка се случва нещо средно между изчисленията на едните и другите. Но тази година те са удивително единодушни. Убедени са и че в България през февруари ще е с 1,5 градуса по-топло като средномесечна температура. Това важи и за целия район на Балканите.

Като обобщение проф. Рачев заяви, че се очертава хубав сезон, с по-висока от нормалната температура с около 1,5 градуса.

Прогнозите за повече валежи зависят от процесите, които ще доминират над Европа. Те са за повишена циклонална активност през зимния сезон. В първата половина на сезона ще бъдат главно над Западна и Северна Европа, коментира доц. Господинов. След средата на януари явленията, които ще носят влага и валежи, ще са повече над Южна Европа, където е и България.

След сухото лято и есен ноември беше първият, в който се изпълни нормата за валежи. Някъде даже валя два пъти над нормата - София, Предбалкана, Родопите.

Нормалното за Западна България е през януари например да паднат между 30 и 40 литра дъжд и сняг на кв. м, а сега ще бъдат с около 20% повече. Има такава вероятност, но всичко е въпрос на това кой сценарий ще се реализира, обяснява проф. Рачев.

Валежите особено във втората половина на сезона ще са около и над нормата в цяла Югоизточна Европа. Вероятността за сняг е по-голяма, коментира доц. Господинов. Особено в планините. Дори да предположим, че при по-топло време в низините няма да има сняг, на високото ще има.

Проф. Рачев очаква валежите през зимата като цяло да са в рамките на средностатистическите за последните 30 г. Те са между 110 до 180 литра на кв. м в низините и котловините, а в планините - над 200 литра на кв. м. Според доц. Господинов валежите ще са около и над обичайното за сезона. Скиорите ще могат да се радват на естествен сняг по пистите, допълва той.

На въпрос да очакваме ли сняг за Коледа, проф. Рачев обяви:

"Най-рано седмица

преди празниците

може да се предвиди

дали ще има снеговалеж. В неделя вече се образува снежна покривка, като в ниските части тя вече се стопи. Трайно остана на височина над 1500 - 2000 метра, което е добър показател." А доц. Господинов допълва, че не е изключено да има сняг в края на декември. Причината е, че към момента вероятността за циклонална активност през този период в района на Европа е голяма. А точно тези процеси водят до валежи, но е рано да се каже дали ще са точно по Коледа.

"Сравнително хладното време в планините ще даде възможност за запазването на натрупалата се покривка и може би на 8 декември ще може да караме малко ски - предполага проф. Рачев. А това е предпоставка за

по-ранен старт

на зимния сезон

Скиорите ще се зарадват, защото миналата година на пистата имаше 20 см, а останалата част беше хубава зелена трева."

А тази година рано образуваната снежна покривка ще създаде особен микроклимат, което води до задържане на отрицателни температури в местата над 1500 метра. От своя страна, това ще даде възможност на снежните оръдия да работят след 8 декември. "Да се надяваме, че няма да има резки затопляния, които по принцип не са изключени в началото на зимата", добави климатологът.

Що се отнася до посевите, прогнозата според специалистите е благоприятна. Глад няма да има. "Валежите ще попълнят влагата в почвата, особено в нейния горен 25-сантиметров слой.

Влажното и дъждовно време през ноември ще запълни дори почвения слой на дълбочина половин до един метър - каза още специалистът. - Топлината ще даде възможност на есенниците да покълнат и да израснат дотолкова, че лесно да преодолеят ниските температури през януари." Така

няма да измръзнат

Новината е добра, защото през октомври на практика в повърхностния слой на почвата не съществуваше никаква влага.

Другата хубава новина е, че тази зима няма да има водна криза. Питейните язовири са в добро състояние към днешна дата, а валежите поддържат нивото и дори са увеличили полезния им обем. "Ако не ги източим, както се е случвало, нито едно населено място, вързано за язовир, не би трябвало да има режим на водата. Надявам се в Плевен най-после той да отпадне, че е срамота в XXI век да се случват подобни събития."

По-топлото време през зимата ще се отрази добре на икономиката. Ще се намалят сметките за отопление. Това ще е добре дошло за хората, при положение че от декември природният газ отново ще се увеличи.

Слабо може да се предвиди отсега колко пъти ще има и колко дълго ще траят заледяванията по улиците на градовете. Нещо, което интересува всички и особено травматолозите в спешните центрове, пред чиито кабинети през последните три зими няма такива големи опашки от хора със счупени крайници.

Засега не може да се каже какво ще е времето през март. Знае се, че е имало, включително през 2022 г., доста студени месеци с много снеговалежи.

Любопитното е, че през последните 3 - 5 години имаме леко изместване на ски сезона докъм март, разказва проф. Рачев. За Великден обикновено все още има условия за зимни спортове в нашите планини. Не само пролетта е по-хладна, а натрупването на снега се измести към март и април. Дължи се на моментната ситуация.

Докато не минат 30 години

с една и съща тенденция,

не може да се говори

за новото нормално

и за трайна промяна на климата. Дотогава ще се говори само за проява.

Колкото по-детайлна става прогнозата, толкова е по-несигурна.

Като цяло климатът на България зависи от преноса на въздушните маси, които са два вида - с океански или континентален произход, обяснява проф. Рачев. Ако преобладават първите, зимата по-мека и по-дъждовна, през лятото - по-хладно и с повече дъжд.

Континенталните пък идват откъм Русия. Ако идват оттам, зимата е студена и суха, а лятото - горещо и пак сухо. Но докато стигнат и едните, и другите до нашата страна, обикновено силата им намалява.

Първите процеси се заформят в т.нар. Исландски минимум - област, където атлантическите циклони достигат своите максимални размери и се спускат към Европа по различни основни пътища. Как ще се отразят на времето у нас, зависи от това през къде се движат.

Колкото по-северно от

България преминават,

толкова по-топло е тук

Когато се движат по-южно, се формира средиземноморски минимум, който го усетихме в неделя. Циклонът се е формирал в Западното Средиземноморие и се усеща по-студено и влажно у нас.

Ако циклонът мине над Гърция, у нас от север нахлува студен и сух въздух. Най-шарено е, когато средиземноморският циклон мине през България - може да има и дъжд, и сняг.

Но прогнозите винаги са с процент вероятност, уточняват специалистите. Никой не можеше да предположи, че в нашата страна през ноември ще се наблюдава торнадо. Обикновено тези явления са характерни за края на май и юни месец. За тях трябва да е налице неустойчив въздух. "Ако някой ми го беше казал това преди време, щях да му се изсмея, но ето че се случи. Също и наводнението в Царево нямаше как да се предвиди. Това са екстремни явления и могат да се засекат най-много около 3 дни по-рано. Те са по-дребни детайли в преминаваща въздушна маса", обяснява проф. Рачев.

И влизат в графата климатични аномалии, след като стана ясно, че се очаква 2023 година да се окаже най-топлата в Северното полукълбо, откакто се водят метеорологични наблюдения. Ако така вървят нещата и се сбъднат прогнозите за наднормено топло време до май месец, 2024 г. може да е още по-гореща.

Още повече че Ел Ниньо - природно явление в екваториалната част на източния Тихи океан, ще достигне своя максимум. Температурата на водата на площ от десетки милиони кв. км ще бъде с около 2 градуса над нормата.

Автоматично ще затопли приземният слой въздух и водната повърхност. А това не е без значение за цялата планета, тъй като 2/3 от лицето на Земята е океан.

Относително топло ще бъде и в Сибир. Това не означава да цъфнат ябълките, а вместо минус 30, ще е минус 25 градуса, обяснява проф. Рачев. С около 6 градуса по-високи ще са температурите в Западна Антарктида. Няма да се стопи целият лед, но той ще е по-малко.

Ел Ниньо влияе на времето в Мексико и САЩ, както и в Южна Америка - особено в Перу и Боливия. Най-пряко са засегнати островите на Индонезия. "Връзките Африка-Европа-България са толкова динамични и минават през толкова състояния, че е

много трудно да се

каже как Ел Ниньо ще

повлияе на времето у нас

Предполага се, изследва се, но пряка зависимост все още няма", категоричен е проф. Рачев. Тук е важно какво идва откъм Атлантическия океан, в който е течението Гълфстрийм и то влияе върху климата на Европа. Земната маса на Евразия също има отношение, така че България е само една малка точица.