Алкохолът погуби талисмана на „Левски", който обичаше да поздравява с лафа - „Ваня Костова, „Диана Експрес", добър вечер, г-н президент"

Дългоочакваната помощ закъсня. След публикуването на разказа ни за страданията на „синия" талисман Славчо Василев стотици левскари се втурнаха да помагат, но сърцето му не издържа. Джими Гуменката, както го знаеха феновете, умря сам-самичък на пода в изпразнения от мебели и надежди апартамент в столичния кв. „Дружба". Угасна в самота, но той така и живя. Накрая съзнанието му беше превзето от демони, които се хранеха с трезвия му разсъдък. Тялото му също беше победено от тежки болести. От месеци насам лежеше на студения под с подути крака и невъзможност да направи и няколко крачки до тоалетната. Не пиеше лекарства, но продължи с алкохола до последно.

Така приключи животът на един истински левскар, който навремето умееше да вдига на крака публиката на „Герена". В едни по-романтични времена разнасяше носилката на „Герена", а от трибуните често му подвикваха да изтърколи на земята пострадал играч на гостуващия тим. Популярният санитар умееше да флиртува с публиката, умееше и да флиртува с топката на полувремето на мача. И феновете го обикнаха. Обявиха го за талисман на „Левски", а самият той харесваше цялото това внимание и позираше щастлив с футболисти, треньори и трофеи, когато „сините" все още печелеха такива.

И понеже животът му беше свързан с „Левски", пропадането към дъното сякаш дойде успоредно със залеза на някога славния софийски гранд. Когато парите на „Герена" свършиха и започнаха икономиите, на някого му хрумна да отреже и смехотворната „заплата" на Джими. Благодариха му за вярната служба и го отпратиха да си ходи, а той нямаше нито идея, нито желание да се захване с нещо друго. Славният левскар се върна в стария квартал и се хвана за бутилката. Пиеше, за да попълни празноти в душата, но всъщност се изпразваше от съдържание. Дори в последните си „слънчеви" дни обаче не спираше да се шегува с приятелите и по-далечни познати в карето около чешмите на Централна баня, където вирееше най-добре.

Там ще го помнят с поздрава му - „Ваня Костова, „Диана Експрес", добър вечер, г-н президент", който Джими подаряваше на всеки, готов да го почерпи с бира. Самият той разказваше в квартала, че навремето е бил осветител на редица от големите ни естрадни легенди. После с времето поразкраси още малко историите и вече разказваше на приятелите по чашка, че по даже е бил музикант и е свирил в „Диана експрес". Много малко се връзваха на лафовете му, но всички обичаха да ги слушат, защото фантазираше с размах и разказваше увлекателно.

Може би най-близо до истината е версията, според която от време на време е пренасял озвучителна техника за концертите на популярни тогава изпълнители. Иначе самият той се хвалеше, че няма нито един ден нормирано работно време. Хващаше се на различни места, за да изкара някой лев, а длъжността му на санитар на „Герена" беше единственото задължение, което вършеше с удоволствие.

Миналата седмица ви разказахме, че прякорът му идва заради навика му зиме и лете да се шляе из София, обут в окъсани гуменки. Но негови стари приятели от квартала ни разказаха малко по-различна и по-весела история. Самият Джими сигурно ще се разсмее от небето, ако някак стигне до него. Другарите му го знаеха, че е запален футболист, който все се намърдваше пред вратата, за да чака топката на гюме. Беше известен и с опитите да прави ефектни задни ножици.

„Все ни подвикваше да му я вдигнем удобно и след това правеше някакви опасни движения, за да я вкара със задна ножица. Абсолютно винаги се приземяваше като чувал с картофи на асфалта в училищния двор и всички бяхме убедени, че си е счупил гръбнака. Обаче ставаше, изтърсваше се и пак подвикваше: „Този път ми я вдигни по-добре, за да я забия", спомня си с усмивка бивш негов съотборник от кварталните мачлета. Точно по време на едно такова напечено дерби Джими къса дясната си гуменка. Добре, но мачът продължава, а централният нападател не иска да го оставят на скамейката и на един бос крак тича до близката кооперация, където живее негов приятел.

Но на балкона се появява майката на авера и Джими се провиква: „Лельо Веске, може ли да ми хвърлиш дясна гуменка, че моята се скъса". Жената с основание пита какво ще прави после синът й само с лявата, но надъханият футболист си настоява на своето и в крайна сметка приключва мача с две различни гуменки.

Джими се прочува още веднъж в квартала, след като навремето печели към 4000 лева от игра на несъществуващия вече „Еврофутбол". После прави фаталната грешка да се похвали на свой авер и новината бързо се разпространява в приятелските му среди. Въпреки това същата вечер рязко забогателият купонджия отива в любимото си кафене и моли някой да му купи една бира, че съвсем е останал без пари. Номерът не минава и Джими в крайна сметка е принуден да почерпи другарите си, които преди това са му подавали ръка в трудни ситуации.

В последните години все по-малко се намираха такива, които да му помагат. Тъжното беше, че изведнъж се оказа без близки хора около себе си. Някога се гордееше с двамата си братя, но единият заминава за чужбина, а другият преди няколко месеца също беше отнесен от алкохолната болест. Накрая единствено съкооператорите му се грижеха да не умре от глад. След публикуването на статията за неговите мъки, миналата седмица Джими все пак е посетен от две жени от социалните служби. Те си тръгват, а ден по-късно той умира. Полицията се свързва с негов племенник, който се е ангажирал за погребението. Но това отново са тъжни подробности, а Джими беше весел човек и със сигурност би искал да бъде запомнен като такъв.

Затова ще приключим с най-смешната му история, която той не се уморяваше да разказва на аверите по чашка. И всеки път добавяше по още нещичко от себе си, а слушателите му отдавна бяха спрели да се питат кое е истина и кое измислица.

„Когато Северна Ирландия дойде да играе с нашите, бях на 17 години и повече от всичко на света исках да имам фланелка на великия Джордж Бест. Знаех, че няма да ме пуснат да се доближа до него и си съставих свой си план. Отидох до книжарницата и купих два големи бели плика. След това се изтъпаних пред входа на хотел „София" и смело заявих, че са ме поканили на интервю за работа. Пазачът повярва и ме пусна, а после с хитрост научих коя е стаята на Бест. Промъкнах се вътре, прерових куфарите и взех това, за което бях отишъл. После всички ми завиждаха в махалата, че имам екип на легендата на „Юнайтед", разказваше приживе талисманът на „сините". И двамата главни герои в тази случка вече ги няма на този свят, така че е излишно да ровичкаме около достоверността й. По-добре да отлеем малко от чашите и да кажем по едно „Бог да го прости".