Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тя е част от програмите на космическата агенция OSIRIS-REx, DART и ARTEMIS

България е родина на много учени и когато открием човек, който над 23 години работи в едни от най-вълнуващите програми на НАСА, стремежът да разкажем историята му става неудържим.

Главният ни герой е доц. Веселка Радева, ръководител на Морската астрономическа обсерватория и Планетариума към Висшето военноморско училище във Варна. Именно тя участва в научната програма за наблюдение на астероиди от мисията OSIRIS-REx, която вече дни наред е в центъра на медийното внимание по цял свят. В рамките на тази програма бе осигурено вземане и връщане на проба от астероида Бену на Земята, която разкри, че в него се съдържат градивните елементи на живота – вода и въглерод. 

„Бену е един прекрасен въглероден астероид, съхраняващ химични елементи от преди 4,5 млрд. години – обясни доц. Веселка Радева пред „Космос". – При планирането на мисията, сред важните задачи бе да разберем дали съдържа така наречените „тухлички на живота". За целите на космическата мисия огромен екип от астрономи наблюдавахме и доуточнявахме орбитните елементи на въглеродния астероид Бену и на други астероиди.

Доц. Весела Радева пред телескопа "Шмит"
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Доц. Весела Радева пред телескопа "Шмит" СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Астрономическите наблюдения на астероидите от Научната програма на космическата мисия OSIRIS-Rex правех с 50/70 „Шмит" телескоп на Националната астрономическа обсерватория на Рожен. След приближаването на космическата сонда до Бену в продължение на две години се получаваха фотографии на неговата повърхност. Голям екип от астрономи и доброволци трябваше да отбелязваме и измерваме много внимателно всички обекти от изображенията на повърхността на астероида – скали, големи и малки камъни, места, покрити с много малки камъчета. Целта беше да се определи най-подходящото място, от което роботизираната ръка да вземе тези около 300 грама проби през 2020 г., които днес вече се изследват в научните лаборатории. В близките месеци ще знаем много повече за астероидите, за нашия дом - Слънчевата система."

В мисията участва и друг български учен – доц. Галин Борисов от Института по астрономия към БАН. „Той, заедно с колеги, с двуметрови телескопи проведоха много интересни фотометрични наблюдения на астероидите от научната програма", уточни доц. Радева.

Какви са били задачите й в другите спиращи дъха мисии на НАСА - ARTEMIS и DART, четете в новия брой на списание "Космос"