Вече сме истинско семейство, казва 27-годишната майка, преминала през своята Голгота

В 11,25 ч на 4 септември в бургаска болница изплаква момченце, което майка му нарича Боян.

На никого не е кръстено, просто Антония много харесва това име. Онази Антония, за която преди 6 г. цяла България се моли и събира средства с надеждата да я върне към живота.

Тогава “24 часа” разказа нейната история и организира кампанията “Да помогнем на Тони да стъпи в живота с нови крака”.

Сама и отчаяна, в един ноемврийски ден преди 6 г. Антония Спасова, тогава 21-годишна, полита върху релсите на бургаската гара. Влакът я оставя без крака, но с помощта на добри хора, част от които все още я подкрепят.

Днес Тони е щастливо омъжена, а от месец и нещо е майка на прекрасно момченце.

Младата жена не иска да се връща към онези дни и ревностно пази живота си

от любопитни погледи. Благодарна е на всеки, който е подал ръка.

“Чувствам се не просто щастлива, а най-най-щастлива. Ако нямаш това, нямаш нищо”, казва Тони за майчинството. И тя, и таткото Божидар имат късмет - малкият Боян е от кротките бебета, които не се раздират от плач през нощта.

Още в първите дни след раждането щастливите родители извеждат сина си на разходка.

“Кърмя го, сменяме памперси, всички много ми помагат. Колкото и да си уморен, няма нищо по-ценно от това да имаш детенце, да се грижиш за него”, категорична е младата майка.

Тя и новото семейство са изключително благодарни на д-р Владимир Неделковски и екипа му в болницата, където Антония ражда.

Боян е фино бебе - роди се 2,8 кг и висок 48 см. Опитният гинеколог проследява цялата бременност на Тони, а за нейно щастие тя преминава съвсем леко.

Бъдещата майка не се плаши и когато идва моментът - датата е насрочена предварително, тъй като по разбираеми причини Тони ражда със секцио.

“Аз също съм благодарен, че Антония оценява грижите, които положихме за нея. Предоставихме възможност за придружител в болницата абсолютно безвъзмездно.

И тя, и съпругът й са много мили млади хора

Като лекар мога да кажа, че бременността протече без никакъв проблем”, каза д-р Неделковски.

“През всичките 9 месеца се чувствах прекрасно. Обичана съм, а това означава много за мен. Щастлива съм”, казва момичето, израснало в дом за сираци.

Това лято двамата с любимия Божидар вдигнаха сватба, пуснаха бели гълъби в знак на надежда, а сред гостите на романтичната церемония в центъра “Морско казино” бяха кметът Димитър Николов и зам.-кметът по култура Диана Саватева, които от самото начало подкрепят кампанията на “24 часа” в помощ на Антония Спасова.

А за първия си танц като семейство Тони и Божидар Ченкови бяха избрали песента “Двама” от невероятния филм “Козият рог”. Дългата бяла рокля скриваше протезите, с които Тони дори успява да танцува.  

Минават години, докато се научи - първо да направи една крачка, после две,

после няколко. Всеки ден завоюва малки победи - успяла е да стои толкова време изправена в кухнята, че да направи баница, да отиде сама до най-близкия магазин.

Точно заради смелостта и хъса за живот “24 часа” застана зад Антония. Отворихме банкова сметка, в която добри хора даряваха през годините. С част от средствата получи първите си протези от доайена в протезирането д-р Димитър Ненчовски.

Той заедно с опитния ортопед д-р Лъчезар Захариев пристигнаха в Бургас броени дни след инцидента, а първите думи на пациентката към екипа бяха: “Искам отново да ходя!”.

Младата жена впечатли медици и рехабилитатори с бързата си адаптация

към протезите. Три месеца след като бургаски ортопеди и съдови хирурзи спасиха живота , Тони започна да ходи. А година по-късно смелото момиче спечели и първия си медал по тенис на маса на състезание за хора с увреждания.

Запалва се покрай бургаския спортен клуб “Джавелин”, основан от друго борбено момиче - Есмерай Ибриям, което след катастрофа остава в инвалидна количка. Тенис на маса е любимият спорт на Антония още от дете.

Загубвайки краката си обаче, тя не вярва, че един ден отново ще може да му се наслади. Но среща подходящите хора, също с двигателни проблеми, които я водят на тренировки и показват, че спортът е възможен, стига да имаш воля.

През годините Тони на няколко пъти сменя протезите със събраните пари по дарителската сметка, обгрижвана от най-добрите рехабилитатори.

С дарените пари купува и нова инвалидна количка, която се налага по-често да използва, докато е бременна.

С Божидар се срещат в Центъра за социална
рехабилитация

и интеграция, който и двамата посещават под грижите на всеотдайната Марионела Стоянова, председател на центъра.

За първи път се виждат през 2018 г., сприятеляват се и започват да си помагат. Любовта между тях пламва неусетно и 5 години по-късно вече са семейство. Младоженците живеят при родителите на Божидар, които се грижат за Тони като за свое дете.

Това отчасти компенсира липсата на родители, за които Антония цял живот е копняла. Не че ги няма - заради беднотия биологичните майка и баща я оставят от малка в дома за сираци в плевенското село Тотлебен.

През годините тя преживява своите лични драми, минава през много болка, а най-смазващото чувство, което я завладява след тийнейджърските години, е, че е съвсем сама и никой не се интересува от нея.

Едва след като полита към релсите, разбира, че не е сама.

“Видях, че има хора, на които им пука за мен. Това ми даде сила да се боря”, доволна е младата жена.
“Тони много пъти е била между живота и смъртта, но

намери ръка, която да я държи здраво

на брега на живота и да продължат заедно”, казва зам.-кметът Диана Саватева. Тя е сред хората, които и за миг не загърбват каузата в подкрепа на Антония и са до нея и в най-трудните моменти.

Доволни са и в Центъра за социална адаптация - Тони и Божидар са първото семейство, създадено се в центъра, а малкият Боян - първото им бебе.

Смелата Антония вярва, че някой ден ще има и момиченце, а Божидар вече знае как ще се казва.