За всички италианци смъртта на Силвио Берлускони означава край на една ера. Той беше три пъти премиер на Италия в миналото, медиен магнат, милиардер, основател на партията “Форца Италия”. Берлускони си отиде тази сутрин в 9,30 часа в болницата в Милано “Сан Рафаеле”, където беше приет в петък за изследвания за левкемията, от която страдаше от година. В здравното заведение отидоха сутринта брат му Паоло, а после и децата му Пиерсилвио, Барбара, Елеонора, Луиджи. Според медиите кръвните му показатели, които се влошили тези дни, не могли да бъдат стабилизирани, и така ситуацията му се оказала фатална.

Трудно е за италианците да си представят друг политик и предприемач, който да е преобръщал всички сфери по подобен начин. През последните 50 години неговото име беше непрекъснато по медиите. Наричаха го Берлуска, или пък Ил Кавалиере. Няма сфера, където да не е оставил отпечатъка си, в това число и във футбола, който е почти като религия за италианците. Беше собственик на “Милан”, после на “Монца”. Всичко у бившия премиер беше изключително и в положителен, и в отрицателен смисъл. Беше съден по много дела за корупция, беше дори и осъден. Мнозина в Италия се идентифицират с маниера на Берлускони , когото смятат за основател на популизма. Някои дори казват, че именно той е бил човекът, разнесъл вируса на популизма по света.

Милиардерът, собственик на империята “Фининвест”, обичаше да бъде винаги в центъра на всичко. Затова изглежда и абсурдно, че си отиде в болницата, встрани от света, в който обичаше да живее с ексцесии - няма човек, който да не помни разказите в медиите за неговите партита с млади момичета в резиденциите му в Рим, Милано и Сардиния, останали известни като ”бунга-бунга” партита.

Влезлият в политиката преди 30 години Берлускони направи много за себе си, малко за Италия, казват критиците му, които не виждат какви реформи оставя той на страната. И въпреки всички скандали, свързани с партията му, с бизнеса, с жените и с какво ли не още, въпреки конфликта на интереси, който го съпровождаше, той продължаваше да привлича гласове от избирателите. И сега неговата “Форца Италия” е част от управляващата коалиция. В края си обаче 86-годишният Берлускони беше изпълнен с меланхолия и известна доза огорчение, защото трябваше да се съобразява с други, които бяха начело на правителството. Трудно, почти невъзможно е италианците, живели в “ерата Берлускони”, да си представят как политическият и общественият живот ще продължат без неговия маниер на правене на нещата, в който преобладаваше неформалното общуване, и в който наред със сериозните неща той разказваше непрекъснато и вицове. Казват, че именно Берлускони е най-точното огледало на италианеца и на Италия.