Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Доц. д-р Пламена Райкова показа на бъдещите журналисти как с колегите й в реално време следят земетресенията. 
СНИМКИ: ПЕТЯ МИНКОВА
Доц. д-р Пламена Райкова показа на бъдещите журналисти как с колегите й в реално време следят земетресенията. СНИМКИ: ПЕТЯ МИНКОВА

6 ценни правила какво да правим при сериозно земетресение дори да сме на последния етаж във висок блок

„В Турция вторичните трусове могат да продължат и цяла година. Когато земетресението е със сериозен магнитуд от 7,8-а степен, през следващите месеци обикновено има земетръси от шеста степен, от пета, а афтършоковете могат да продължат още година-година и нещо, като разбира се силата им постепенно намалява.“ Това заяви доц. д-р Пламена Райкова, ръководител на департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН по време на срещата си с малчугани от Школата за журналистика за деца.

По този повод доц. д-р Райкова припомни земетресението в Перник през 2012 г., което бе от 5,6-а степен, но след него учените са регистрирали афтършокове в продължение на година и половина.

„Разбира се, хората не ги усещаха“, уточни тя.

Доц. д-р Пламена Райкова показа на децата един от първите сеизмографи.
Доц. д-р Пламена Райкова показа на децата един от първите сеизмографи.

Децата се интересуваха и кое е било най-опасното земетресение у нас.

„През 1904 г. в Кресна – тогава е било с магнитуд 7,8-а степен – уточни сеизмологът. – През 1928 г. са регистрирани две земетресения през четири дни. Те също са били много сериозни, с магнитуд 6.8 и 7.1. В Пловдив и Чирпан е имало жертви и разрушения.“

Бъдещите журналисти питаха и как могат да се подобрят старите сгради, за да устоят на сериозни трусове.

„С поддръжка, както и да се преустройват според новите изисквания“, бе категорична Райкова.

Какво трябва да правим, ако сме в 9-етажен или по-висок блок – питаха децата?

Доц. д-р Пламена Райкова показа как учените регистрират трусовете.
Доц. д-р Пламена Райкова показа как учените регистрират трусовете.

„Добре е да не се тича по стълбите – посъветва Райкова. - Зависи от сградата, но стълбищата са най-уязвими. По принцип, асансьорът при земетресения е забранен, но вече има подобрени модели, които могат да устоят. Дори да сте на последния етаж, много по-добре е да се търсят безопасни места, отколкото човек да тича. При всички случаи е добре е да се изчака, защото в първите минути обикновено има повторни трусове. Едва след това може да се излезе навън.“

Кое е най-безопасното място в апартамента – бе друг въпрос на децата.

„Ако земетресението е много силно и човек е в сграда, застава до стена – обясни Райкова пред малчуганите. - Може и под маса, важното е да не е до прозорец, шкафове или до библиотека, защото те могат да паднат. Ако сте под масата, примерно, няма опасност да ви удари нещо. Много зависи от самата сграда, но е вариант да застанете и под каса на врата.“

В Департамента по сеизмология и сеизмично инженерство децата проследиха трусовете в реално време по света.
В Департамента по сеизмология и сеизмично инженерство децата проследиха трусовете в реално време по света.

Запитана какво трябва да е поведението навън, ако има земетресение, тя обясни, че при всички случаи е добре човек да стои далеч от сгради и да не застава под терасите на блокове и къщи.

Пред децата доц. д-р Райкова обясни, че все още се проверява теорията, че преди земетресения нивото на радона в подпочвените минерални води се променя. Неотдавна български учени излязоха с хипотеза, че е засечено рязко покачване на този химичен елемент преди катастрофални трусове.