В САЩ няма свален президент след импийчмънт
Процедурата би успяла единствено с Ричард Никсън, но той сам подава оставка
Поначало понятието у нас е станало популярно най-вече от САЩ, но като цяло импийчмънтът е сравнително рядко събитие и в американската история.
Само трима
президенти
са били подложени и нито един не е бил отстранен от длъжност в резултат на процедурата.
Въпреки това той остава важен инструмент за търсене на отговорност от държавни служители и за гарантиране, че те се придържат към най-високите стандарти на поведение, докато са на длъжност.
В САЩ импийчмънтът е залегнал в конституцията като начин Конгресът да държи президента, вицепрезидента и други федерални служители отговорни за “тежки престъпления и простъпки”. Първата процедура по импийчмънт отвъд океана е заведена срещу сенатор Уилям Блаунт още през 1797 г., който е обвинен в заговор с британците за поемане на контрол над контролираните от Испания територии в Северна Америка.
Въпреки това най-известните процедури по импийчмънт в историята на САЩ са тези, заведени срещу президента Андрю Джонсън през 1868 г. и президента Бил Клинтън през 1998 г.
Първият е наследил убития Ейбрахам Линкълн на поста и
се бори да преоделее
разделението,
породено от кървавата гражданска война в страната му. Конгресът и Джонсън спорят по един доста публичен начин за Реконструкцията: процедура, чрез която отцепилите се южни щати ще бъдат приети отново в съюза. Джонсън е воден от желанието за бързо възстановяване на привилегиите на бунтовническите щати. Без съмнение през войната той е бил лоялен на Севера, но сега вече е раздразнен от своя военен министър Стантън, който в комбинация с генерал Грант работи за подкопаване на тази политика на президента.
В крайна сметка Джонсън уволнява военния си министър. Но Стантън отказва да напусне кабинета си и камарата отстранява президента за нарушаване на Закона за заемане на длъжност, който ограничава властта му до премахване на определени длъжностни лица без одобрението на Сената.
На 5 март 1868 г. процесът по импийчмънт започва в Сената и продължава почти три месеца. Тридесет и пет сенатори гласуват “виновен”, а 19 “невинен”, като по този начин не достига само един глас от мнозинството от две трети, необходимо за осъждане съгласно конституцията.
Следващият случай в американската история е чак след 130 години, когато президентът Бил Клинтън е подложен на импийчмънт от Конгреса за лъжесвидетелстване и
възпрепятстване
на правосъдието,
свързани със скандала с Моника Люински.
Сагата започва от дело за сексуален тормоз, заведено в Арканзас през май 1994 г. от Пола Джоунс, бивша държавна служителка в Арканзас. В иска си Джоунс твърди, че на 8 май 1991 г., докато е била част от персонала на спонсорирана от държавата конференция в хотел Excelsior в Литъл Рок, член на охраната на Клинтън, се приближил до нея и й казал че губернаторът би искал да се срещне с нея в хотелския си апартамент. Искането за имунитет на Клинтън в крайна сметка стига до Върховния съд на САЩ. Съдът се произнася единодушно през май 1997 г. срещу президента и разрешава делото да продължи.
Критичен момент в каскадата от събития, които в крайна сметка ще доведат до импийчмънт, настъпва на 5 декември 1997 г., когато адвокатите на Джоунс представят списък с жени, които са били подложени на сексуален тормоз от президента. В списъка е включено името на Моника Люински - 21-годишна стажантка в Белия дом. През ноември 1995 г. Люински е назначена в западното крило и скоро се оказва сама с президента. Той пита дали може да я целуне, а тя бързо се съгласява. По-късно същата вечер двамата имат
първата от десетте
сексуални срещи
за период от шестнадесет месеца. След осмата среща през април 1996 г. заместник-началникът на кабинета на Клинтън - най-вероятно наясно със заплахата, която представлява младата стажантка, преназначава Люински на длъжност в Министерството на отбраната. След месец Клинтън казва на разочарованата Люински, че прекратява връзката им, но я възобновява за кратко в началото на 1997 г. В началото на януари 1998 г. Люински подписва клетвена декларация с намерението да я подаде за делото “Джоунс”, като твърди, че връзката й с президента не е била сексуална.
Американската общественост за първи път научава за твърдения за аферата на 21 януари 1998 г. Президентът се придържа към стратегията си да отрича всичко, като в един момент запомнящо се
размахва пръст в
телевизионно интервю
и настоява: “Нямам сексуални отношения с тази жена - госпожица Люински.”
На 17 август 1998 г. обаче президентът се изправя пред голямо федерално жури, което трябва да реши дали е лъжесвидетелствал по делото срещу него. Когато изтощителните му показания приключват, Клинтън се появява по националната телевизия от кабинета си в Белия дом, за да признае: “имах връзка с госпожица Люински, която не беше подходяща”, но и да призове, че е “време да спрем стремежа към унищожение на личности”.
Конгресът гласува за импийчмънт, обвинявайки президента в лъжесвидетелстване в неговите показания на голямото жури и възпрепятстване на правосъдието в отношенията му с различни потенциални свидетели.
Сенатът, натоварен според конституцията да преценява доказателствата, започва своя процес в средата на януари 1999 г. Веднага става и ясно, че Горната камара няма да даде мнозинство от две трети, за да осъди Клинтън и да го отстрани от длъжност. Онези, които гласуват против импийчмънта, твърдят, че действията на президента представляват “долни” и неприлични действия, засягащи частни въпроси, а не престъпления срещу държавата.
Клинтън е оправдан
и по двете обвинения
на 12 февруари 1999 г. По първото 45 републикански сенатори гласуват за осъждане, докато 45 демократи и 10 републиканци са за оправдаване. По втората статия - за възпрепятстване на правосъдието, 50 републиканци гласуват за осъждане, докато 45 демократи и 5 републиканци гласуват за оправдаване и Бил Клинтън остава на поста до края на мандата си.
На два пъти процедурата е откривана и за предишния президент на САЩ - Доналд Тръмп. Всъщност някои демократи се застъпват за импийчмънт срещу него от момента на избирането му. А след като си възвръщат контрола над Конгреса, демократите започват множество разследвания на неговите бизнес сделки и връзките на кампанията му с руски хакери. Но тези усилия не успяват да убедят председателя Нанси Пелоси и останалите конгресмени. Тогава се появи нов скандал, който успя да направи това. През септември 2019 г. обществеността научи за жалба, в която има сигнали относно телефонен разговор през юли между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски. Свидетелството, което е потвърдено от изпълняващия длъжността посланик в Украйна, гласи, че Тръмп е заплашил да задържи помощ от САЩ, докато Зеленски не обещае да разследва Хънтър Байдън, син на съперника му от Демократическата партия Джо Байдън, за подозрителни сделки в Украйна. Впоследствие обаче той все пак е оправдан от Сената.
На 13 януари 2021 г.
срещу Тръмп отново е
повдигнат импийчмънт,
този път заради бунта от 6 януари 2021 г. в Капитолия, като по този начин стана единственият президент на САЩ, който е подложен на тази процедура два пъти. Но бившият държавен глава отново беше признат за невинен на процеса в Сената, въпреки че седем републикански сенатори се присъединиха към демократите, като гласуваха за осъждане.
На фона на тези прецеденти вероятно най-голям шанс за успешен импийчмънт би имало в случая с Ричард Никсън. След аферата “Уотъргейт” и серия от оставки и уволнения, познати като “клането в събота вечер”, на 30 октомври 1973 г. Камарата на представителите наистина стартира такъв процес.
Официално процедурата е инициирана на 6 февруари 1974 г., когато са предоставени правомощия на Съдебната комисия да разследва дали има основания 37-ият президент на САЩ
да бъде обвинен в тежки
престъпления и нарушения,
съгласно чл. II от конституцията.
Три дни по-късно започват и изслушванията по разследването за импийчмънт на Никсън. В крайна сметка членовете й одобряват три члена за импийчмънт -възпрепятстване на правосъдието в опит да попречи на разследването за проникването и подслушването в хотела “Уотъргейт” на политическите съперници, злоупотреба с власт, незаконно използване на федерални агенции и за неуважение към Конгреса чрез отказ да се съобрази с призовките му. Въз основа на силата на представените доказателства и двупартийната подкрепа за обвиненията в комисията се стига до извода, че ако стигне до залата за окончателно гласуване, импийчмънтът на Никсън е сигурен.
Но междувременно Никсън се отказва от борбата да остане на поста, като на 9 август 1974 г. подава оставка и камарата официално приключва процеса срещу него две седмици по-късно.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Галерия Ще ни вземат ли сърбите и Рилския манастир след западните покрайнини?
Тези дни нашата общественост бе потресена от една новина, дошла от западната ни съседка. Някакво лице от Сърбия на име Джордже Боянич, който сам се титулува „професор"