Подозират в шпионаж художничката Таисия Жаспар, която се връща в СССР след емиграция.
 45 агенти я следят и не успяват да съберат нито едно доказателство срещу нея

Предшественикът на КГБ изпраща 45 агенти по петите на художничката Таисия Жаспар, която се връща да живее в СССР през 1952 г. след развод със съпруга си французин. Спецслужбата е убедена, че тя изпълнява шпионска мисия на френските им колеги. Но въпреки всичките опити могъщата тогава ЧК така и не успява да установи нито един факт, че фаталната красавица изнася тайни на Запад.

Разсекретени досиета показват цялата битка на наблюдаващите я да я хванат в крачка.

Въпреки провала им и до днес в артсредите в Русия продължава да битува мнението, че жената, чиято майка е братовчедка на създателя на самолетите ТУ - инж. Туполев, е надавала ухо и е

имала

специални задачи

Таисия разбира за приетото след Втората световна война от СССР решение да приюти обратно свои сънародници, ако желаят.

Така тя, след като е напуснала като дете родината си след Октомврийската революция, пристига с влак от Китай, където е пребивавала. Посоката е Москва. В същия вагон се качва първият кагебист, който я проучва. Лев Любимов е журналист и е избран заради собствената си история. Смятали са, че ще спечели доверието й, разказва сайтът "Настоящее время".

Агент "Александров" също е реемигрант, изгонен от Франция през 1947 г. за намеса във вътрешните работи на страната. Таисия си спомня за случая, защото по същото време и тя е живяла в Париж. Но пратеникът на КГБ не научава нищо, освен че художничката е любителка на кожените палта и сменя две за разстоянието, което изминават заедно във влака.

В Москва я посреща нейна приятелка, с която се е запознала в Шанхай - Наталия Илина. От разсекретените документи става ясно, че

тя също е вербувана

от Министерството на държавната безопасност и работи под псевдонима "Полянова".

След две седмици гостуване Жаспар се отправя пак по жп линия към Киев. И в купето отново среща "случаен спътник" - летеца Георгий Бенкунски. Той пише донесения за нея, а същото прави и приятелката й, която я приютява в украинската столица - художничката Вера Трофименко.

Това не е учудващо, службата следи всички завърнали се емигранти. Едни се опитват да вербуват, други арестуват, а трети живеят под наблюдение. Но случаят на Жаспар е особен - за няколко години за нея са натрупани пет тома, но без особен успех. Делото й е заведено под името "Католичката", тъй като тя приема и религията на втория си съпруг - французина Андре Жаспар.

Първият й мъж - журналистът и белогвардеец Юрий Хомяков, също е емигрант. Самата Таисия напуска Русия след Октомврийската революция с родителите си едва 6-годишна. Установяват се в граничния на СССР град Харбин в Китай, а след сватбата с Юрий се преместват в Шанхай. Но бързо се развеждат.

С какво се занимава набедената за шпионка рускиня? Разсекретените документи на КГБ са запазили донесенията на някоя си Никифорова, че художничката предлага на руски момичета да работят в нощен ресторант, който бил

таен публичен дом

Това разказала дъщерята на Никифорова. Доказателства за съществуването на бардака няма.

Сигурно е обаче, че Таисия създава в Шанхай Дом на рускинята с благотворителна цел - да набира средства и да помага на свои бедни сънароднички. Вилата, в която се помещава фондацията, е триетажна, с четири спални, всекидневна и трапезария. Максимумът, който е побирала, е 19 момичета. Приема само девойки с безупречен морал, при това след представяне на медицинско свидетелство и препоръки.

По това време има двама души от обкръжението й, които са много интересни за КГБ.

Единият, който й помага финансово в това начинание, е Виктор Сасун. Наричан е "Ротшилд на Изтока", потомък е на багдадски евреи. Богатството му наброява тогава $800 милиона. Бил е собственик и на най-високия небостъргач от 1929 до 1934 г. в Азия "Сасун хаус". Познава лично Чарли Чаплин и Марлене Дитрих и спонсорира клуба на Таисия. КГБ го смята за британски агент.

Вторият любопитен мъж около нея е Андре Жаспар, за когото тя се омъжва малко след откриването на дома и така осигурява средства, без да чака дарения от обществеността. Той е с 20 години по-възрастен от нея и затова много нейни съвременници подозират, че

бракът им до голяма степен е фиктивен

Французинът работи тайно за френското военно разузнаване и принадлежи на движението на Шарл дьо Гол "Свободна Франция" по време на окупацията. Същевременно работи против японците, които контролират Шанхай. Един ден властите идват в жилището на семейството и го обискират. Благодарение на бързите си реакции Таисия успява да изгори секретни документи.

Според донесенията на кагебистите Андре може да е братовчед или племенник на бъдещия френски президент. Потвърждение за роднинските им връзки обаче извън думите на самата художничка пред агентите няма. В Съветския съюз той не се ползва с добро име, защото е антикомунист. Пропагандата се опитва да му създаде негативен образ.

В записка преди посещението на Шарл дьо Гол в СССР през 1966 г. КГБ обръща особено внимание на красивата Таисия. В документа пише, че тя познава добре бита и навиците му, отпреди да бъде избран за президент на Франция. Смята се, че може

г-жа Дьо Гол да я покани на гости

на чай заедно с други жени от делегацията. Затова КГБ предлага художничката да бъде включена в женската делегация.

От документите на зловещата служба става ясно, че двамата са си писали писма, на които държавният глава отговаря лично. Но в крайна сметка от доклада на КГБ за посещението не се споменава Жаспар. Тя така и не кани Дьо Гол на гости.

Това е през 1966 г. А в края на 40-те години той все още е само полковник. А бракът на близкия му Андре Жаспар с рускинята, истински или фиктивен, е пред разпад. Той е твърдо против нейното решение да се върне в родината си, когато през 1947 г. СССР дава това право на сънародниците си. Двамата се развеждат, а тя подава документи за съветско гражданство. Паспортът й е издаден от консулството в Шанхай.

КГБ я следи още оттам. Службата е убедена, че красавицата идва с шпионска цел. Какво друго да е, като баща й и първият й мъж са белоемигранти, вторият й съпруг е френски военен разузнавач, има близък приятел милиардер, който е английски шпионин, а майка й и сестра й са в Италия. Освен това има показания на заловен разузнавач, който набеждава художничката, че е известна френска Мата Хари.

Прясно разведената рускиня се установява в Киев при своя приятелка. Голяма част от коментарите й, които КГБ следи изкъсо, са съмнителни. Като например пред приятели сравнява съветския начин на живот с този в Париж в полза на първия. И е възторжена почитателка на Сталин. След смъртта му заема "правата линия" и го осъжда.

И друго в поведението й кара КГБ да я подозира - по данни на един от агентите е искала да се запознае с военен с висок чин. Чекистите съставят план да я запознаят

с красавец

"авиационен инженер, занимаващ се със секретни изобретения", с когото да завърже връзка.

В жилището му трябва да се монтират бръмбари и така да се разбере дали Таисия Жаспар не е шпионка. Според замисъла любимият трябва да излезе небрежно и ако тя започне да снима "секретните чертежи", значи работи за чуждо разузнаване.

По сценария втори агент е можел да изпълни ролята на командир на полк реактивни самолети, а трети да се представи като пратеник на Андре Жаспар и да започне да работи заедно с нея по общ проект. Нищо от това обаче не е реализирано.

В същото време КГБ следи кореспонденцията между двамата съпрузи. Смятат я за много интересна. Естествено, писмата са отваряни. Подозрителното е, че от тях личи близостта на разведеното семейство, което е странно за разделени мъж и жена. Освен това Андре разказва за посещенията си в Сицилия, където помага финансово на сестрата и майката на Таисия.

Съветските служби се опасяват, че чрез тези невинни съобщения Жаспар си предават криптирани сигнали. Едно от тях гласи: "Не съм съгласен да ти върна портрета на мъж с лула. Това е един от най-добрите ти портрети, вярно е, но е при мен и съм съгласен да го пазя. Струва ми се, че ако следваш съветите ми, ще наблегнеш повече на композицията и ще имаш голяма колекция от китайски типове."

Според една от версиите по онова време Андре ръководи компания за производство на печатарски, а според друга - на счетоводни машини. Животът му

продължава да е свързан с СССР

по някакъв начин. През 1954 г. Франция се кани да го назначи в посолството в Москва, но се разколебава.

Таисия продължава да изпраща колети на бившия си мъж, като част от тях са предназначени за майка й и сестра й. КГБ ги следи, като очаква да види скрити послания върху етикетите, но така и не открива нищо.

В крайна сметка чекистите решават да й подхвърлят уж секретни документи в квартирата на приятелката, у която живее. Един ден мъжът й носи желязна кутия, заключена с катинар и обяснява пред двете жени, че са му възложили важен проект за работа вкъщи. В същото време в апартамента се появява и специална литература по въпросите на ядрената физика и електротехниката.

Върху бюрото си мнимият секретен разработчик оставя писмо, в което става ясно, че ще прави стратегическо подземно предприятие. Написани са дори "конкретните координати".

Капанът е, че хартията предварително е обработена с химикал и ако Таисия разгледа документите,

ще могат да

я хванат в шпионаж

Поведението й обаче не следва логиката на една Мата Хари. А приятелката й се опасява, че Таисия я е разкрила като сътрудник на спецслужбите, защото художничката става много предпазлива вкъщи.

След 4 години неуспех да хване в крачка чуждестранната агентка КГБ решава да прекрати делото. Но планира ход ва банк. Няколко кагебисти трябва да се срещнат с нея, да си кажат кой ги изпраща, да я разпитат за връзките й с чуждите разузнавания и ако покаже желание, да я вербуват.

Тогава обаче се появява неочаквана пречка. Бившият съпруг на Таисия Андре й съобщава, че ще пътува до СССР и иска да се видят. Спецслужбите подозират, че целта е двамата да си предадат секретни материали. Срещата така и не се състоява. Художничката заминава с мъжа, с когото живее, в курорт на Черно море.

От делото не става ясно дали французинът е ходил в Съветския съюз, но същата година умира от рак. Ексжена му наследява всичко. Каквито и опити да прави КГБ - документи, че Таисия Жаспар е била вербувана за агент, не съществуват в архивите.

Дали са били унищожени, или тя просто не е била привлечена за работа в спецслужбите, остава загадка. В артсредите винаги се е говорило, че това все пак е било факт и е било причина да се прекрати разработката по делото "Католичката".