Явор Бахаров:
- Гледал съм само една серия. Нямам телевизор вкъщи. С Луиза решихме да не си губим времето с телевизор. Гледах част от първия епизод и част от втория. Нямам много сериозни наблюдения. Разбрах, че вече го излъчват в осем държави. Значи го харесват хората.
- Толкова много серии... Не започваш ли неусетно да приличаш на твоя герой от сериала Хари?
- По цял ден съм в театъра и трябва да влизам в съвсем друга роля. Преди това съм играл най-различни персонажи. Гледам да не влизам толкова дълбоко в един образ. Шизофренията все още не ме гони. Преди снимки или представление се подготвям старателно, припомняйки си как трябва да се държа и какво да говоря в следващите няколко часа.
- В театъра или на екрана ти харесва повече?
- Не ми е любимото хоби да се гледам на екран. Дори го мразя. Винаги откривам някакви грешки и ми се струва, че е можело още по-добре да стане. Идват ми някакви идеи на момента, които вече няма как да приложа. И в киното, и в театъра се хвърлям с една и съща енергия. Опитвам се да съм перфектен в това, което работя и уча. Сериалът го снимаме от 2 години. По-спокойно ми е вече, защото съм се опознал достатъчно добре с Хари. Уважавам неговото спокойствие и любов към природата.
- Гони ли те още сценична треска?
- Да, разбира се. Преди всяко представление ги има пеперудите на напрежението. И вчера имах представление, което играя за 30-и път, но пак бях на тръни. Надявам се това напрежение никога да не спира, защото то показва, че ставаш още за тази работа. Ако го няма, значи ти е прекалено лесно и нещо хич не е наред. Гледам винаги да ми е трудно.
- И в живота ли търсиш трудните предизвикателства?
- Не съм някакъв психопат, който да се самобичува. Извън работата си гледам да разпускам с приятели. Обичаме да ходим на заведения, да сядаме на тежки маси. Спортуваме, разхождаме се сред природата. Може да ме засечеш в клуб с електронна музика, но на другия ден ще съм на някоя поляна да слушам тишината. Напоследък страшно се забавлявам с малкия ми брат Лазар. Абе водя си един нормален живот на 25-годишен. Различавам се от моите приятели само по професията.
- Доста инкогнито се движиш по заведенията. Папараците все не могат да те засекат.
- Не съм таен агент. Просто ходим на някакви места, на които се надявам да не ни хванат никога. Това изключва популярните заведения. Лятото и зимата предпочитам да си почивам на къмпинг. Миналата зима отидох да карам ски в Алпите за 3-4 дни. Пак бяхме на каравана и се оказа, че дори през зимата това е супер изживяване.
- Промени ли се по някакъв начин животът ти след "Стъклен дом"?
- Да, хората ме познават. Като се погледна след време отстрани ще мога да кажа, сега в момента го изживявам и се опитвам да го осъзная.
- Дразни ли те това, че всички свързват името ти с това на брат ти? Успя ли да излезеш от сянката му?
- Според мен не всички ме свързват с брат ми. Не ми пречи като цяло. Дано да е така, както си го мисля. Дори и някой да говори за мен като за брата на Захари Бахаров, това не би ме натоварило. Поел съм по моя си път и мога да правя моите си неща.
- Разбирате ли се със Захари?
- Не се и виждаме чак толкова често, но като се видим, си говорим за всякакви неща. Май и двамата се стремим да не обсъждаме работата ни. От малки сме се научили да сме самостоятелни. Брат ми е по-голям от мен и това ни се отрази. Израснахме в различни компании и имаме различни пътища.
Той като почна да не се прибира навреме, аз си бях вкъщи. После почнах и аз да не се прибирам и все по-малко се засичахме. Сега се засичаме на празници на общи приятели и дори на някоя сватба.
- Кажи веднъж завинаги - заедно ли сте с Луиза?
- Заедно сме, всичко между нас е наред. Във всяка връзка има напрежение, но това са нормални неща. Има ги и при всички други. Няма как винаги всичко да върви като по вода. Не съм някой страшен ревнивец, но когато обичаш някой човек, има и доза ревност. Обичаме се и си живеем заедно. Занапред искаме да си вземем кученце, но сега нямаме време да отделяме внимание на нещо друго освен работата.
- Луиза ли е любовта на живота ти?
- Не си спомням да съм имал по-голяма любов. В този момент е жената на живота ми определено.
- Кое е най-романтичното нещо, което си правил за нея и тя за теб?
- Не съм от най-романтичните. Правя вечеря понякога или поне се опитвам да готвя някакви неща. Последния път взех от майка ми вечеря и просто я претоплих и я сервирах. Признах си, че не съм я сготвил. Събрахме се, запалих свещи, поговорихме си. Ние често го правим. Постоянно си пишем есемеси. Тя ме радва постоянно. Само като я видя, ми се оправя настроението. Тя за последно ме изненада с билети за театър. Често си казваме, че се обичаме, не си го пестим. Понякога графиците ни се разминават, но се стремим да сме заедно колкото се може повече.
- През лятото полицията намери марихуана в теб. Какво стана със случая?
- Наскоро получих писмо, че делото е прекратено, защото дознателят и прокурорът са сметнали случая за маловажен. Количеството марихуана е било прекалено малко. Вдигна се повече шум, отколкото трябваше. Няма дело, всичко е прекратено. В писмото пише с големи букви, че това е маловажно нещо и не трябва да му се обръща внимание, както си мислех и аз.
- Полицаите, които те провериха, разпознаха ли те?
- Да, разпознаха ме, но какво от това. Казаха ми, че ми правят проверка. Не са ме тарашили. Видели са нещо и са решили да действат, но това са минали работи и не ми се говори по темета.
- Пушиш ли марихуана?
- Ами не ми се случва напоследък. Само в определени моменти ми се е случвало. Пушил съм лятото, когато съм бил в добро настроение сред приятели. Като цяло гледам да избягвам, не ме забавлява. Някога ми е харесвало, но сега не съм на такава вълна.
- Отрази ли ти се по някакъв начин този скандал?
- Някои хора са си направили грешни изводи, след като са чели жълтата преса. Случвало ми се един-два пъти да чувам обиди по мой адрес от рода на наркоман, но не им обръщам внимание. Продължавам да си правя каквото си искам.
- Вземал ли си друг вид наркотици?
- Наркотиците не са ми страст. Казах ви, не съм наркоман.
- А родителите и близките ти какво казаха след сблъсъка ти с полицията?
- Притесняваха се дали не е сериозно, но всичко съм им обяснил. Нямаше сътресения. Аз съм достатъчно голям, за да се оправям сам. Те знаят, че сам си вземам решенията. На майка ми баба ми не им е приятно да четат такива неща за мен. Казал съм им да не вярват на глупости, а да питат първо мен, защото винаги ще бъда честен с тях. И с Луиза говорихме за този случай, но не му обърнахме много внимание. Дори има и забавна страна на целия този случай.
- Каква е тя?
- Бързах за репетиция и без да искам с колата се чукнах в друг автомобил. Отвътре излиза един и вика: "Ей, ти дрогиран ли си? К'во ти става?" Отвърнах му: "Ей, чичка, прибирай се в колата, не съм дрогиран." Човекът не се отказва и притеснен идва до мен да ме провери дали съм надрусан. Не мога да го убедя, че всичко ми е наред и съм одраскал леко колата му от бързане. Накрая му казах да си гледа работата и потеглих. Хората приемат за истина всичко, което чуят или прочетат.
- Имаш ли истински приятели в "Стъклен дом"?
- С всички съм близък, но най-вече с Луиза, Радина и Бойко. С Бойко работим в общ проект, с Радина сме отдавна приятели, учели сме заедно, а с Луиза сме свързани. Другите ги познавам, нямам проблем с тях, просто не излизаме всеки ден заедно.
- Харесваш ли другите български сериали?
- Хубаво е, че се създават сериали и лека по-лека почваме да се учим и да правим по-хубави. Сега тегля от интернет едни британски и американски сериали. Много ми харесват. На кино обичам да гледам по-тежки филми, които да ме натоварят и замислят. Яд ме е, че няма много места, където да намеря моя тип филми. По молове пускат само комерсиалните екшъни и комедии.
- Би ли играл в комедия?
- Разбира се. Бих изиграл всичко, стига да ми харесва идеята на режисьора, на сценаристите, на текста, който е написан. С удоволствие бих се пробвал и в екшън. Мъжкото ми его иска да е част от някакви сцени с тупаници. Харесва ми сюжет, в който ченгетата преследват лошите гангстери.
- Стигат ли ти парите?
- Засега се справям. Минават ми през главата идеи за бизнес, но още не знам какво точно ще бъде. Може би ще е нещо във връзка с креативността на мозъка ми. Ще ми се да измислям някакви неща, свързани с киното и театъра. Иска ми се да направя и свой филм, но още нямам нужния багаж. Първо трябва да ми дойде история, която искам да разкажа, и след това евентуално да се хвана по-сериозно с тази идея. Сега гледам да си извоювам място в българския театър.
- Какъв е образът, с който искаш да те познават хората?
- Образът, който искам, е да съм инкогнито и никой да не знае нищо за мен. Искам да ме оценяват като артист, а не като човек. Не желая околните да се интересуват от Явор, а от Хари. Ако всичко се знае за мен, с какво ще изненадам публика на сцената.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Галерия Ще ни вземат ли сърбите и Рилския манастир след западните покрайнини?
Тези дни нашата общественост бе потресена от една новина, дошла от западната ни съседка. Някакво лице от Сърбия на име Джордже Боянич, който сам се титулува „професор"