Алиса Атанасова: Не се изплаших от ролята на Петя Дубарова
Всички сцени на плажа от филма “Петя на моята Петя” са заснети в един ден, на 36 градуса, без друг заслон освен един бял чаршаф
Ако можеше, актрисата щеше да зададе на поетесата въпроса: Какво никой не те попита, а искаше да кажеш?
Най-ценният съвет за професията от баща ми е бил: “По-полека, забавлявай се”, казва Атанасова
Тогава ще се вмъкна във пиеса
на някоя от сцените, сияйна,
ще бъда най-безавторна, щастлива,
ще бъда просто малка тайна.
(Из "Тайна")
Няма значение дали е 1979 г., или 2022-а, когато се отнася до различните, до емблема като Петя Дубарова - най-младата сред големите поети на България, отишла си твърде рано. Как тя сега, ако комуникира с едно съвременно момиче, би могла да й помогне или да й навреди дори?! Тълкуване на нейната същност без акцент върху фактите от нейния живот. Тълкуване на нейния гений и неповторима чувствителност. Филмът “Петя на моята Петя” не е биографичен, а поетичен и направен с много желание и ентусиазъм. И неслучайно се харесва на публиката и си заслужава комплиментите.
Инициатор на създаването на лентата е сценаристката Нели Димитрова (“Възвишение”, “Връзки” и др.), която работи по историята заедно с Валентина Ангелова (“Скъпи наследници”). Режисьор е Александър Косев, продуцент - Николай Урумов. Пред камерата в двете главни роли блестят две забележителни млади актриси. Александра Костова е съвременната Петя, ученичка с бунтарски дух и поетична мисъл. Дубарова, като въображаемо присъствие, е изиграна от Алиса Атанасова.
Двете сценаристки от самото начало са категорични, че искат точно Алиса за ролята на тяхната поетеса. Очевидно са направили точния избор. Тя е не само талантлива, но и излъчва особена артистична зрялост. Принадлежността към изкуството е закодирана в нейните гени, все пак е дъщеря на актьора проф. Атанас Атанасов и актрисата преподавател Десислава Стойчева, както и внучка на легендарните Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев.
От четири години Алиса живее и работи в Берлин, но опитва да се връща в София поне през 2-3 месеца. За нея като актриса принадлежността към нещо стойностно има по-голяма ценност от изявата на Аз-а, сподели тя в интервю за “168 часа”.
- Каква беше първата ви мисъл, когато някога чухте: “Искаме ти да си нашата Петя Дубарова”?
- “Разбира се, правим го”.
- Изплаши ли ви с нещо ролята?
- Не - изпитах куп други емоции, четейки сценария, но не и страх.
- Каква бяхте преди филма “Петя на моята Петя” и каква сте сега (след него)?
- Покрай филма се научих на повече търпение и спокойствие и нагледно видях, че за всичко има правилно време и място дори когато това означава да почакаш повече от желаното.
- Сценаристката Нели Димитрова каза пред “168 часа” още преди две години, че във вашите очи може да се види онзи дух, характерен за младата поетеса - страст, лудост, бунтарство и доброта. Самата вие чувствате ли всичко това у себе си и какво бихте добавили?
- Добре ме е разчела, да. Не знам дали съм толкова добра, колкото ми се иска, но опитвам все пак. Бих добавила и повече осъзнатост за вътрешната си сила.
- Как разбирате свободата - право ли е тя, или нещо, което трябва да се извоюва и заслужи?
- Думата свобода, извадена от контекст, не значи много за мен. Някои свободи са право, други трябва да бъдат заслужени.
- Колкото и човек да се разкрива пред света с думи и действия, остава ли винаги някаква част от него тайна (енигма) за другите?
- Разбира се, и така трябва да бъде. Има съкровени неща, с които човек се усамотява и са само в негово владение. И мисля, че трябва много внимателно да подбира кого и доколко допуска в това си царство.
- Откривате ли се в някои от стиховете на Дубарова, в кои?
- В много и различни в зависимост от момента, в който се намирам. Силата на стиховете й е точно в това, мисля си.
- Колко трудни за вас бяха подводните снимки в открито море? Какво не вижда зрителят в прекрасните кадри, които са се получили като резултат?
- Неочаквано трудни. От една страна, беше много студено, от друга - за човек, който не е трениран да се гмурка, да се задържи под вода и да се покаже на повърхността в точния момент, беше сериозно предизвикателство. Имахме предварителни “репетиции” в басейн, сложиха ни тежести, за да потънем по-надълбоко и да се задържим там. Надявам се, че зрителите не виждат тракащите ни от студ зъби.
- По-голямо удоволствие ли е да се снима край морето?
- За мен снимането доставя изключително удоволствие без значение от локацията. Но силата на морето ни приближи към тези две момичета, имащи толкова много общо с него.
Другото, което не се вижда от зрителите, е, че всички сцени на плажа са заснети в един ден, на 36 градуса, без друг заслон освен един бял чаршаф.
- Вярно ли е, че дори природата и времето сякаш са били благосклонни към продукцията през снимачния процес?
- Май да. Имахме много малко време да заснемем целия филм и успяхме. Дори 1-2 дни загубени заради лошо време щяха да ни костват много.
- Сближихте ли се с Александра Костова и как оценявате партньорството си с нея?
- Александра е прекрасен човек и партньор. Абсолютно отдадена и истинска, жива. Беше лесно и приятно да се сработим.
- Потърсихте ли някакъв съвет за играта си от вашия баща? Кои са най-ценните уроци, които сте получили от него в професионален и житейски план?
- В този конкретен случай не съм го питала кое как да направя. Мисля, че най-ценният съвет за професията е бил: “По-полека, забавлявай се”.
Аз имам тенденция да вземам актьорската работа много на сериозно. За живота като цяло май също важи този му съвет.
- От колко време живеете в Берлин и как минава един ваш ден? Колко често се връщате в София?
- Вече четири години. В момента дните ми са по-спокойни, работя онлайн от вкъщи, готвим си с моя приятел, ходим на кино или театър, виждам се с приятели, когато мога. Месеците преди Коледа бяха по-интензивни, снимах в другия край на Германия и имаше седмици, в които пътувах по 7ч с влака дотам по няколко пъти. Преди пандемията се връщах в София почти всеки месец. Сега е малко по-трудно, но пак се опитвам не по-рядко от веднъж на 2-3 месеца.
- Каква роля тепърва искате да изиграете?
- Нямам роля мечта. Така както аз се изменям ежедневно, така и интересите ми към ролите се изменят. Но по-важното - искам да съм част от филми или спектакли, които имат смислено послание, пък ако ще и само да мина през кадъра/сцената. Принадлежността към нещо стойностно за мен има по-голяма ценност от изявата на Аз-а.
- Ако можехте да разговаряте с Петя Дубарова, какво бихте я попитали?
- Какво никой не те попита, а искаше да кажеш?
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Галерия Ще ни вземат ли сърбите и Рилския манастир след западните покрайнини?
Тези дни нашата общественост бе потресена от една новина, дошла от западната ни съседка. Някакво лице от Сърбия на име Джордже Боянич, който сам се титулува „професор"