Лаура 

Светлината беше с нея и на бенефиса!

Това пише Илияна Раева във фейсбук по адрес на олимпийската шампионка Лаура Траатс и нейното изпълнение в нощта на бляскавото оттегляне на диамантените момичета. Грацията неотдавна претърпя сериозна операция. Председателката на федерацията по художествена гимнастика продължава с думите:

Многократно говорих с нея, че ще излезе, ще обиколи терена и ще помаха на феновете си. Толкова се страхувах да не стане белята, след всички наши усилия и тези на лекарите. Дори с д-р Сиракова, още докато беше в Швейцария и се възстановяваше, коментирахме по телефона да и обясни, какви точно движения може да прави.

В буквалния смисъл изтръпнах, когато я видях как излиза и по всичко личеше, че ще танцува.

Нищо не видях от танца и… Абсолютно нищо!

Гледах само, колко вдига ръката си, колко се огъва, накъде се огъва. Говорех някакви неща на Весела, която седеше до мен и на Брани, че ще я попилея след бенефиса. Нали ми беше обещала само да обиколи да маха на феновете със здравата ръка. Те знаеха, обичаха я и щяха да я разберат.

Пулса ми беше кошмарно висок. Мислех си, че това момиче не разбира сериозността на травмата и операцията. Толкова пъти говорихме и ми обещаваше… единственото, което успях да отбележа е, че е много красива… Запечатими се и сияйната и усмивка и щастието, което изпитва.

И на награждаването преди бенефиса пак и казах: Нали внимаваш много! Никакви недопустими движения! Лаура, много е сериозно състоянието ти! “Да, госпожо! Спокойно! Всичко ще е наред. Ще внимавам!”-ми отвърна тя и всеки път, когато говорихме за това с усмивка ме прегръщаше и целуваше.

Гледах я, преценявах доколко натоварва оперираното място, а сърцето ми биеше полудяло… А тя танцуваше, сякаш не е оперирана преди 10 дни.

Ами ако тук се случи най-лошото?!

Усетих страхотна слабост и се уплаших истински, а на всичкото отгоре ми предстоеше изказване пред цялата тази пълна зала.

Дишай дълбоко, дишай дълбоко! Задръж въздуха в гърдите си…

По-късно едвам отидох до микрофона. Не помня какво говорих. Разбира се, помня, че четох прощалното писмо на Стефи. Не бях добре. Заклатих се в един момент, толкова много се уплаших, че се хванах за микрофона вярвайки, че ще ми помогне, ако ми призлее още повече…

А Лаура танцуваше и сякаш не стъпваше по земята.

Разбирасе, че това беше нейната вечер! Разбира се, че ще следва порива на сърцето си, така както го е направила през последната година до Олимпиадата, търпяла нечовешката болка, рискувайки толкова много в името на отбора и жадувания исторически златен олимпийски медал!

Но Бог и тази космическа вечер беше с нас, както винаги.

Лаура желаеше повече от всичко тази вечер да танцува. Две седмици след тричасова, много тежка операция….

Без парад, тя е нечовешки силна! Тя е в буквалния смисъл на думата ВОИН!

По телевизията на 25-и ще я гледам спокойно и ще се насладя на всяко нейно движение!

След това бях повече от щастлива за нея, че успя и го преживя с всяка своя фибра.

Бях щастлива и затова, че успях да кажа пред микрофона каквото исках и успях със сетни сили да поканя Весето на микрофона. Не успях да седя до нея докато говори и се оттеглих, а по сценарий трябваше да съм там. Бях най-щастливия човек, когато се строполих на стола до Брани! “Къде изчезна?! По едно време се обръщам да те търся- няма те…” Весето ми говори и се смее…

Със сигурност не Лаура беше причина за моето състояние.

Истината е, че вълнението и емоциите от преживяването тази вълшебна вечер ме превзеха изцяло и аз им дадох пълна свобода да вилнеят из цялото ми същество. А и това изречение- за последен път, за последен път, за последен път…. Неразбираемо е, толкова блокира мозъка… има толкова жестокост в него. За кой ли път през всичките тези години кънтеше в главата ми…

Ами ето - и такава беше за мен тази вълшебна нощ, но за кратко. Отдадох и се напълно, от награждаването преди бенефиса, по време на бенефиса, до купона след полунощ с лудите танци….

Тотално изтощение. Блажено изтощение.

Лаура не изневери на Божествената сила, с която е надарена и беше с отбора си докрай!

Светлина беше с нея и на бенефиса

Беше отново силна и пленителна!

Както винаги!

Такава е тя!

Такива са и те, всичките… заедно с треньорите си! Велики, докоснати, специални, силни, можещи… неповторими!

Осъзнавам, че през тези всичките години бяхме в една Магия, която ни пренесе извън мащаб… извън Матрицата, където благословията е само за сетивата…. някъде там, където е за Докоснатите и Избраните.

Поклон и Отговорност пред Бог и Съдбата!