Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Партията се опита да забрани Джулай морнинг

Българското хипидвижение възниква още през 70-те години във Варвара

От БКП правят внушения за връзка между посрещането на изгрева и Бялото братство на Петър Дънов

Звучи като модерен празник, копиран от западния свят подобно на Хелоуин, но всъщност Джулай морнинг и посрещането на първото юлско слънце се заражда в България.

А зад него има повече предистория и дълбок смисъл, отколкото много хора предполагат.

Според официалната версия за първи път е отбелязан през 1986 година съвсем случайно във Варна. Група приятели се събират на плажа, за да посрещнат първия юлски ден, пожелавайки си

промяна и по-добро бъдеще

Днес не знаем поименно кои са тези хора, но Джулай морнинг, по името на известната песен на "Юрая Хийп" от 1971 година July Morning продължава да съществува, макар и първоначалната идея отдавна да е видоизменена.

Съществуват обаче и разкази, че събирането в последната нощ на юни се заражда много преди това, за да обедини инакомислещите. Най-вече несъгласните с комунистическия режим. Именно заради това подобни събирания попадат в полезрението на БКП, макар и да не са описвани подробно в официални документи.

Традицията, разбира се, е повлияна от хипи движението в Америка. Посрещането на изгрева на

слънцето е възприето като вид пречистване

Може би затова по време на комунистическия режим държавният апарат усилено търси връзка с Бялото братство на Петър Дънов.

“Джулая морнинг, както го наричат в България, е уникален поради естеството на своето възникване - отбелязва Тейлър Мур в “Световна книга на рок фестивалите”. - Не се наблюдава в други европейски страни. Рок музиката е използвана като отправна точка за обединение на хора от Източния блок,

неодобряващи социалистическия режим

и отправящи поглед на Запад. След падането на комунизма в страната движението продължава да съществува.”

Според разкази на присъстващи Джулая се посреща в морското селище Варвара далеч преди 1986 година, още през 70-те.

Хората се събират с касетофони, китари и до сутринта пеят и слушат забранената тогава музика.

Всичко започва като мирен протест срещу комунистическата власт и с надежда за ново начало, свободно от ограниченията на режима - типично в традицията на хипи протестите.

Докато различни групички независимо една от друга се събират да посрещат изгрева, от партията не им обръщат сериозно внимание, макар да са наясно какво се случва.

През 1988 година обаче историите за посрещането на първото юлско слънце вече са се разпространили из цяла България. Желаещите стават все повече и на плажа във Варна два дни преди 30 юни започват да се събират стотици хора със спални чували и касетофони. Окръжният комитет разбира, че се готви нещо мащабно Свикано е заседание, на което е решено да бъдат взети мерки за “непровеждане” на събитието. Милицията трябва да заеме позиции на Централния плаж във Варна и да разпръсква пристигащите. Наредено й е да не се дават никакви обяснения на множеството.

Ако има “буйни младежи”,

които задават много въпроси, да им бъдат взети имената и да бъдат информирани, че участват в организирани действия срещу партията. Първите рокаджии виждат какво се случва и осъществяват без никакви социални мрежи стройна организация събитието да се проведе в друга част на плажа. Така опитът за осуетяване на Джулая от страна на БКП е саботиран.

Подробности за случката излизат едва през 1991 година във вестник "Море".

След промените Джулай морнинг се превръща в първия за България неофициален социален фестивал. Той е и своеобразен

празник за падането на комунистическия режим

Впоследствие Джулая се разпростира по цялото крайбрежие - Камен бряг, Иракли и десетки други плажове, които са окупирани от стотици младежи, искащи да посрещнат първото слънце на 1 юли.

Други на свой ред виждат в това някаква връзка с учението на Петър Дънов, в което посрещането на изгрева има своето важно място. По този повод в “Работническо дело” излизат няколко обширни материала. Споделени са мнения как “същите тези, които посрещат изгрева, облечени в бяло, се събират на плажа и там пият алкохол”.

До голяма степен мащабното събиране на Джулая през 1988 година е, след като на бял свят се появява документалният филм на Юрий Жиров “Дишай”. Той показва равнодушието на тогавашната власт срещу

периодичното обгазяване на Русе с хлор

В него има един забележителен кадър: на преден план са русенските майки с бебешки колички пред тях, бременни момичета и жени с деца. Те се движат с мрачна решимост към каменните стъпала на окръжния комитет на партията. Горе, на площадката пред официалния вход, е застанало цялото ръководство на града.

Този кадър е еднозначен -

Властта срещу Народа

Посланието за зрителите също е еднозначно: Българската комунистическа партия не разрешава на българските майки да протестират, независимо какъв въздух дишат децата им. Според някои всичко това показва какъв "провокатор" се е оказал по онова време своеобразният фестивал Джулай морнинг. Той сякаш се превръща в убежище за всички, които искат ясно да изразят несъгласията си с комунистите.

Дори членове на БКП подсурдинка си предавали фразата, изречена от Вълко Червенков,

че с “тия хора ще имаме проблеми” Вероятно е бил прав, защото повечето от присъстващите на тези забранени фестивали след това стават гръбнакът на големите протести срещу властта.

Днес Джулая е по-скоро събиране на приятели, искащи да прекарат времето си заедно, но той завинаги ще си остане и един от символите на промяната в Източна Европа.