Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Първият правнук на княгиня Мария Луиза е кръстен на бащата на цар Фердинанд

Княгиня Татяна цу Лайнинген избра за сина си името на принц Август, който исторически остава в сянката на съпругата си княгиня Клементина

За майката на българския монарх кралица Виктория пише, че е “съюзникът, когото винаги е мечтала да има, и врагът, срещу когото никога не би се изправила”

Княз Херман, чиято дъщеря го дари с внук, се възхищава най-вече от дядо си цар Борис III

Татяна има обикновено детство. Расте като съвсем нормално момиче в Канада. Ходи на училище, завършва гимназия и продължава да учи маркетинг в Queen's University в Кингстън, Онтарио. Като малка не се интересува защо целите имена на редица нейни роднини са така дълги. Понякога само й се струва странно уважението, което има към нейния баща от синагогите в Торонто, при положение че те не са евреи. Татко й работи като банкер и се труди усърдно по 12 часа на ден в Кралската банка. Татяна усеща специално отношение към него и от други хора - като към знаменитост, която е с по-инкогнито статут. И просто така един ден тя разбира, че нейният прадядо се е противопоставил на опитите на Хитлер да депортира еврейското население от неговата страна по време на Втората световна война. Заради спасяването на българските евреи техните организации в САЩ посмъртно го удостояват с наградата “Морален държавник”. Така Татяна научава, че нейният прадядо е бил цар Борис III.

31-годишната княгиня Татяна цу Лайнинген днес вече е добре запозната със своето родословно дърво като част от европейската аристокрация. Наясно е и с факта, че когато се е родил, нейният баща княз Херман е бил около 50-и поред за британския трон. Тя е далечна братовчедка на принцовете Уилям и Хари. И прапраправнучка на принц Алфред - втория син и четвъртото дете на английската кралица Виктория и принц Алберт.

На 14 юни 2021 г. в Торонто княгинята и нейният съпруг Клейтън Рейнолдс посрещнаха своето първородно дете - Август. Момченцето е кръстено на бащата на цар Фердинанд и съпруг на Клементина Бурбон-Орлеанска - принц Август Сакс-Кобург-Готски-Кохари.

Татяна е най-голямата дъщеря на княз Херман, син на княгиня Мария Луиза (първородна дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна, сестра на цар Симеон II) от нейния първи брак с принц Карл Владимир Ернст Хайнрих фон Лайнинген. Карл е син на шестия поред принц Лайнинген и Мария Кириловна от Русия, дъщеря на принцеса Мелита от Единбург и Сакс-Кобург-Гота. От същия брак на принц Карл и Мария Луиза се ражда и техният наследник Карл Борис, а с втория си съпруг - поляка Бронислав Хробок, княгинята има дъщеря и син - Александра Надежда и Павел.

Княз Херман също израства като обикновено дете в Торонто през 60-те. Има топли спомени от приятните лета, които с брат му Карл Борис прекарват в Португалия при тяхната баба Нона (царица Йоанна). Сега с раждането на неговия внук 88-годишната Мария Луиза за първи път става прабаба. Досега тя има 11 внуци, точно колкото и нейният брат Симеон, който навърши 84 години на 16 юни.

Всъщност от всички свои предци Херман е признавал, че се възхищава искрено най-вече на дядо си цар Борис III.

“Той направи нещо уникално и в крайна сметка това му струва живота - признавал е князът, препращайки към мистериозната смърт на монарха през 1943 г. скоро след бурната му среща с Хитлер и тезата, че е бил отровен от германците. - Не мисля, че можете да бъдете по-смели от това.”

Все пак дъщеря му Татяна кръщава момченцето си на по-малко популярния съпруг на българската княгиня майка. Някак от само себе си Август фон Сакс-Кобург-Готски-Кохари остава исторически в сянката на жена си Клементина Бурбон-Орлеанска, която е влиятелна жена с много силен характер. Тя е най-малката дъщеря на последния френски крал Луи Филип и жена му Мария-Амалия - принцеса на Двете Сицилии.

Баща й е наричан Краля гражданин, Баща на народа и Човека с чадъра, защото свободно се движел сред простолюдието. Пруският владетел Фридрих Вилхелм IV заявява по негов адрес: “На Луи Филип дължим осемнадесет мирни и щастливи години. Няма благородно сърце, което може да забрави това”.

Личността му вдъхновява също така и най-големите литературни творци като Виктор Юго, който пише за краля в “Клетниците”: “Вечно усмихнат въпреки осемте атентата срещу живота му. (...) Луи Филип ще бъде причислен към най-видните хора на века. Луи Филип беше красив на младини и беше останал привлекателен на старини... Той беше винаги любимец на тълпата. Смееше да се хареса. Беше надарен с обаяние. Беше живял от собствения си труд. Беше давал уроци по математика. Беше член на клуба на якобинците. Луи Филип ще остане един от най-добрите владетели, които са заемали престола”.

На дъщеря му пък е отредено сама да изкове бъдещето си и това на наследниците си в една чужда страна, на която ще отдаде сърцето си. В нейните вени тече кръвта на велики монарси, изградили една от най-могъщите държави в Европа. Неслучайно у нея са вродени дързостта и отдадеността в преследването на високи цели и отстояването на достойни каузи.

Праплеменницата на кралица Мария Антоанета - Мария-Клементина-Каролина-Леополдина-Клотилда Орлеанска, госпожица Дьо Божоле, се ражда на 3 юни 1817 г. в 1,45 сутринта в Пале Роял. По това време нейният баща все още не е на трона. От съвсем малка тя блести с остър ум. С даровитостта и обаянието си очарова всеки. Луи Филип е коронасян във възможно най-сложните обстоятелства - вътрешно- и външнополитически. Затова пък младата принцеса бързо и отблизо се запознава с опасните проявления на дворцовите интриги, задкулисни схеми и борби на различни интереси, които открай време процъфтяват около властта.

През април 1843 г. в двореца Сен Клод принцеса Клементина става обединител на няколко европейски рода, като се венчава за германския принц Август фон Сакс-Кобург-Готски-Кохари.

Роден е във Виена като втория син на принц Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд и унгарската принцеса Мария-Антония фон Кохари. Август е брат на португалския крал Фердинанд II, племенник на Леополд I - краля на Белгия, и първи братовчед на принц Алберт и на съпругата му кралица Виктория.

Скоро след сватбеното тържество двойката поема към Лондон по покана на кралица Виктория, която им предлага да отседнат в замъка Уиндзор. 11-те месеца, през които гостуват там, са достатъчни кралицата и принцесата да станат близки приятелки. Двете поддържат дружбата си и след това чрез непрестанна кореспонденция в над 800 писма.

Още от първия поглед Виктория е запленена от Клементина и пише в дневника си: “Тя е много приятна и интересна. Жива и забавна. Тя изразява добродушие, правилни преценки, чувственост, учтивост и ум. Станахме големи приятелки с Клементина. Тя е очарователна компания”.

След края на престоя си в Уиндзор младото семейство заживява в двореца Кобург във Виена. След смъртта на майката на Август той става наследник на нейните владения в Унгария, което го прави един от най-значимите унгарски поземлени магнати. Като човек бил по-затворен, не обичал светските изяви, а предпочитал да бъде сред природата, да се отдава на лов и имал слабост към музиката. Съпругата му била тази, която печелела симпатиите за цялото семейство.

Естествено, че Клементина, а не кой да е става главен двигател в мисията по възкачването на техния син Фердинанд на българския престол. Още от първото споменаване на тази възможност през 1886 г. тя решава, че нейната кръв (наследник) заслужава трон, и смело поема риска да влезе в сложната дипломатическа игра и всички неизвестни в трудното уравнение за подреждане на хаоса в една непозната за нея страна.

Това не е никаква изненада за кралица Виктория, която по адрес на своята приятелка е писала също така, че тя е “съюзникът, когото винаги е мечтала да има, и врагът, срещу когото никога не би се изправила”.

Ситуацията около българския въпрос, в която са намесени разнообразни интереси, е следена изкъсо от европейската преса, а по повод на ролята на Клементина дори нашумява фразата: “Тя стана кошмар за руския цар, призрак за австрийския император и хапче за безсъница на Бисмарк”.

Винаги когато стане дума за Фердинанд, не е възможно да бъде пропуснато споменаването на най-важната жена и особа около него. Така и лондонският “Дейли мейл” пише: “Той е син на умна майка. Няма съмнение, че влиянието на принцеса Клементина е доминирало при формирането на характера на младия принц. Положително тя е една от най-умните жени в цяла Европа”.

Нейната самоотверженост и изумително умение да впечатлява затвърждават официално поканата към Фердинанд и на 25 юни (7 юли) 1887 г. Великото народно събрание го избира за княз на България.

Разбира се, майка му, вече княгиня Българска, го съпровожда в София и неотлъчно бди над него през последвалите години от управлението му. И как не?! Според Ото фон Бисмарк тя дори е най-добрият политически мъж на Европа.

Междувременно Клементина вече е вдовица, тъй като през 1881 г. почива принц Август фон Сакс-Кобург-Готски-Кохари.

В България Фердинанд и най-верният му съветник и помощник се изправят пред много работа за свършване. Изостаналата балканска страна трябва бързо да навакса и да влезе в крак с европейския ход.

Княгинята майка от своя страна започва преустройство на двореца. Също така работи за изграждането на тесни връзки с гражданските и военните власти, както и с благотворителни организации, като става един от най-щедрите дарители в историята. Тя проявява неизчерпаема грижа както за битието на обикновения българин, така и за доброто впечатление и отношение към страната от най-високопоставените кръгове в Европа.

Княгиня Клементина никога не пропуска възможност да се сдобие с нови приятели и поддръжници, с любовта на народа и симпатиите на аристокрацията. Тя оказва изключително положително влияние върху развитието на страната във всяко отношение. Почива само една година преди обявяването на Независимостта на България и провъзгласяването на княз Фердинанд за цар.

За нея Мълвина Господинова прави документалния филм “LA JOIE DES HORIZONS: Княгиня Клементина - аристократичната благодетелка на България” (2015).

На нейния гроб в Кобург в католическата църква “Св. Августин”, построена от съпруга й през 1860 г., е изписано: “Дъщеря на крал, тя не беше кралица, но майка на крал”. Зад посвещението на латински стои нейният най-обичан син.

В криптата е положена до мъжа си принц Август, там са погребани и синовете им - принцовете Филип и Август, както и техните наследници. Именно там и досега се пазят непогребани тленните останки на цар Фeрдинанд I, чиято последна воля и до днес остава неизпълнена - да бъде положен в българска земя.

Цар Фердинанд Сакскобургготски абдикира и напуска България на 3 октомври 1918 г. след капитулацията ни в Първата световна война. Отстъпва престола в полза на сина си Борис, а вече в изгнание, се установява в Кобург, където остава до края на живота си. Няколко пъти му е отказано от българските правителства да посети страната, за която милее. На смъртния си одър той пита своя адютант ген. Петър Ганчев: “Кога заминаваме за България?”.

Пожелава да бъде положен до първата си съпруга Мария-Луиза в пловдивската католическа църква “Св. Лудвиг”. Само че вече десетилетия този въпрос остава оплетен в сложни обществено-политически спорове. Затова и ковчегът на Фердинанд I никога не е бил полаган в земята, а стои пред саркофазите на своите родители.

Върху него има кутия с българска пръст от “Врана”, донесена от внуците му, които биха се радвали да дойде моментът, в който желанието на техния дядо ще бъде удовлетворено и той ще се завърне в някогашното си царство.